“Бел Ами” – Жорж Дюроа

Целта на Мопасан е да съсредоточи в епицентъра на един човешки живот всички важни обществени, политически и социални събития, съпътстващи еволюцията му – от младостта до края. Тази цел е постигната с майсторството на реалиста, който умее да оставя свободата на героите си да живеят и да определят живота си. Подтекстът е по-дълбок – отделният човешки живот е всъщност живота на хората от цялата епоха. Така обобщавайки единичното, авторът детайлизира обществото като един омагьосан кръг, в който човекът е хората, а хората са галерия от индивидуалности. През 1880г. Мопасан работи като хроникьор в два парижки вестника, пише поезия и новели и от три години мечтае да създаде роман. Един от неговите весели приятели – Хари Алис, споделя, че замисълът за приказка е бил нахвърлян в наетата лятна къща край реката в Сартувил, в спомени за репортерския труд и разнообразни случки. Повечето от персонажите имат прототипове в журналистически среди. Сред писателските среди се твърди, че в образа на Бел Ами може да се открие подофицер, обичан от читателките на вестниците. Имал е репутация на използвач, на човек, който е умеел да използва жените да пишат вместо него. Романът „Бел Ами” принадлежи към литературния род епос. Визуализира се едно общество, в чиято пирамидалната структура на върха са паричните и породилите се от тях отношения, а долу в основата са забравените ценности и морал. Разкрива се общество, в което обществените сили мотивират субективните намерения и поведение на героите. Централна е темата за съдбата на младия човек в обществото . Сюжетът на творбата е изграден върху възхода на един провинциален младеж – Жорж Дюроа, който от дребен репортер се издига до депутат и политик, възползвайки се от виталността на своята хубава външност и въздействието й върху жените. Това не е новост. Мотивът за прелъстителството има своите литературни шедьоври в образите на Дон Жуан и Казанова. Еротичността на парижките нрави занимава още просветителите и то ранните представители (Ален Люсаж, Пиер дьо Мариво, Дени Дидро), силно вълнува и Балзак. Текстът е изграден като роман на последователни любовни приключения. Тази тенденция е характерна повече за традиционния роман, а не за модерния. Действието е бързо, обхваща само две години от живота на главния герой. Основната сюжетна линия е колкото банална (един младеж срещу всички), толкова и различна, защото плебеят, издигнал се до върховете на обществото е актуална тема и за Стендал, Балзак и Флобер, но мопасановите хора са младите хора от края на ХІХ век, които вече нямат никакви илюзии за честност, морални принципи и политически убеждения. Жорж Дюроа за около две години изминава пътя от дребен канцеларски чиновник до сръчен репортер, който се възползва от приятелството си с редактора Шарл Форестие, заема мястото му в семейството му като съпруг на умната и интелигентна г-жа Форастие, която диктува статиите и дописките. Поддържа апетита си към жените чрез любовните връзки с темпераментната лудетина г-жа гьо Марел, която го покварява и става съучастница в неговия подчертано конформистки начин на живот. В ескалацията на завоеванията му най-важна роля имат жените. Те не са просто компенсации в дребните несполуки на професията, а предават завоевателната енергия на домогващия се парвеньо до социалните върхове в обществения и политически живот. Дюроа прелъстява съпругата на собственика на вестника г-н Валтер, възползва се от нейната невиност, за да разбере машинациите във високите политически етажи, разтурва неудобния за него брак с Мадлен, отвлича младата дъщеря на Валтер Сюзан, за да създаде семейство, напълно изгодно за него за старт на политическата му кариера. Петте любовни приключения на Дюроа са петте стъпки към завоюването на общественото пространство, но са и петте точки на духовната и морална деградация на героя и света около него. Мопасан актуализира един обществен принцип: личността и обществото са двата полюса, които непрекъснато търсят своите допирни точки. Човекът е продукт на собствения си живот, но и на времето като закономерност и ситуативност. Романът е изграден на принципа на противоположното. Противопоставено е началото на текста на неговия край. Плахата и несигурна стъпка на младежа Жорж Дюроа контрастира на триумфалния марш на Бел Ами. Между тези два пласта, взаимно обвързани и в същото време крайно различни, се вмъкват във възходяща посока всички епизоди, изграждащи романа. Проблемите и микротемите в романа „Бел Ами” съдържат в различни комбинации главните теми на разказите на Мопасан. Постоянна е трагичната самота на добрия, честния човек, невъзможността за щастие и любов в корумпираното общество, как властват парите над живота на хората и как променят навиците, поведението и морала им. Колкото повече наблюдава океана от лъжи, фалш, лицемерие и подлост, заливащ душите им, толкова повече авторът ги осъжда и подлага на безпощадна критика тяхното съществуване. Първопричината за всички пороци на Жорж Дюроа е нравствената бедност. У читателя се появява съжаление към героя за загубената му способност да вкуси истинския живот, да почувства истинската красота, да докосне истинското щастие. Парливата точка в романа е моралът на ежедневието, на обикновения делник, на простичките човешки взаимоотношения, където одобрението на обществото се превръща в присъда за човека. За Мопсан е интересна не само традиционната тема за изневярата на жената в буржоазното общество, но и тази за незаконно родените деца, за родителската отговорност и безотговорност. За автора буржоазното семейство не пази изконните християнски човешки добродетели. Възниква въпросът как съществува семейството, щом любовта се купува, щом интересът крепи най-близките отношения между членовете му. Героите на Мопасан са жертви не само на собствените си пороци. Те са жертви на обществото, с което не са намерили допирните точки. Нарушения диалог „личност -общество” е повод за присъдата на автора над пагубните социални условия. Без съмнение Мопасан се вълнува от мястото на младия човек в буржоазното общество, но авторът не крие и своята ирония към църквата. Ако някой държи на добродетелите си, разчита на трудолюбието, чесността и истинската любов, то неговото място не е в Париж, защото според художествените послания на романа, Париж от края на XIX век се оказва благодатна среда за успеха на посредствеността, егоизма, бездушието и луцемерието. Който притежава всичко това, е способен не само да загърби бедността, но и да се сдобие с огромно богатство и власт.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × 1 =