“Бел Ами” – Жорж Дюроа

Романът на Ги дьо Мопасан „Бел Ами” е най-известната творба на своя автор, а неговото появяване предизвиква съсловен скандал. Парижкото журналистическо съсловие се обижда на автора, който в пространно писмо трябва да обясни своя замисъл, който е твърде далеч от намерението да покаже публицистите като примитивни хора. Действието започва с представянето на физическата и социална характеристика на героя с контраста между външната му привлекателност на „нехранимайко от булеварден роман” и жалкото настояще, в което е принуден да избира между обеда и вечерята, за да си достави дребно удоволствие – изпиването на чаша бира. Жорж Дюроа обаче не е типът на социалната жертва, на безпомощния бедняк притиснат от обстоятелството. Това ни внушава неговото поведение, безцеремонният начин, по който се движи в тълпата, блъскайки хората с рамената си, без да отстъпи нито крачка. Доказателство на горната ни теза е и отношението му към богатите, който определя като „свини”, „говеда”. Корените на неговата безцеремонност откриваме в кратката ретроспекция, която представя две годишния престой в Африка, където арабите не са само лесна, но и позволена плячка за френските офицери. Този епизод от живота му е важен и в друго отношение, тъкмо тук Жорж Дюроа прави своя житейски и нравствен избор. Понеже се отървава от неприятната случка без последствия, другарите му решават, че той е хитрец и нехранимайко. Младият човек решава съзнателно да бъде хитрец и нехранимайко. Атмосферата, която заварва в Париж го лишава от възможността да следва пътя си. Не взел матурата си той няма особени шансове и се примирява с дребната чиновническа служба в железниците. Неговата трезвост диктува следната стъпка – Жорж не се стреми към кариера, а само към по-добро заплащане. Щастливо стечение на обстоятелствата го спасява от фатална грешка. Неговият приятел Шарл Форестие му казва първата азбучна истина, че вратите на висшето общество ще останат завинаги затворени за него, ако стане известен първо като учител по езда. Чрез Шарл и Мадлен Форестие пред героя се очертават два пътя за успех – чрез кариера във вестника и чрез жените. По първия път той тръгва случайно, когато на вечерта у приятеля си забавлява компанията със занимателни истории от пребиваването му в Африка, разказани с жив и образен език. Оказва се обаче че му липсва всякакъв писателски талант, поради което не може да напише върху белия лист разказаната история. Със задачата се справя чрез помощта на Мадлен Форестие, при която пристъпва „изпълнен с респект, но и с известна доза самонадеяност: „Аз бързо се уча”. Последните му скрупули падат, когато по настояване на Мадлен подписва написаното със своето име. Кариерата му във вестника оттук нататък ни дава възможност да реализираме популярното определение, че „Бел Ами” е роман за един „претенциозен некадърник”. Вярно е, че Жорж Дюроа не стига до блестящите върхове на журналистиката, но достига нивото на другите си колеги, с изключение на Жак Ривал и Норбер дьо Варен. Всъщност за посредственият тип журналистика вина има и самият вестник, който изобщо не е замислен като трибуна на граждански позиции. „Ла ви франсес” е замислен като удобен параван на „половин дузина депутати” и мошеници, които използват вестника, за да прикриват икономическите си машинации. Това между другото обяснява ниският му рейтинг в началото и главоломният му възход в края. Понеже кариерата на Жорж Дюроа е в пряка връзка с успеха му сред жените, трябва да отбележим, че изключително сполучлива е популярната карикатура, в която женските гърбове са стъпалата, които отвеждат Дюроа до върха на социалната стълба. Връзката на Жорж Дюроа с госпожа Клотилд Дюмаел всъщност преминава през целия роман и единствена не е свързана с неговият възход. И все пак тъкмо нейният гръб е първото стъпало по пътя към успеха, защото жаден за ласките на жените привличан дори от проститутките, които според него са „жени за любов”, Жорж все пак мечтае за други жени. Омъжената, но разкрепостена Клотилд го издига в собствените му очи, макар че в себе си той признава, че й липсва финеса на Мадлен Форестие, от чиито интелект се чувства респектиран. Както е видно госпожа Марел се появява и в последната сцена, което доказва, че тази връзка е най-дълготрайна. Причината за тази дълготрайност е, че това е не заангажираща връзка, в която и двамата търсят сетивни наслади. Макар да е привързан към нея Жорж не би могъл да и се закълне в любов. Сам той е потомък на нормандски кръчмари, но е смутен от вкуса на Клотилд да участва в забавленията на плебея. Връзката минава през възходи и падения, но е винаги актуална не поради усилията на Дюроа, а поради способността на Клотилд бързо да забравя и прощава. Но тъкмо покрай тази връзка откриваме колко разтегливи са съвестта и мъжкото достойнство на Жорж – явно тъкмо парите, които тя му дава, който практически той така и не връща, са в основата на другото популярно определение, че творбата на Мопасан е роман за „мъжка проститутка”. А всъщност и това определение се нуждае от уточнение. Жорж прилича на проститутките по това, че като тях продава любовта си, но и се различава от тях, защото след госпожа Марел всичките му емоционални връзки са свързани с успех и кариера, каквито проститутките никога няма да имат поне не в тогавашното общество. Въпреки своята настъпателност, въпреки неистово засилващия се стремеж кум напредък Дюроа стои здраво на краката си и това му помага да следва точното поведение. На неговото признание в любов Мадлен Форестие отвръща категорично: „Никога няма да стана ваша любовница”. Онова, което казва след тези думи в еднаква степен характеризира и нея самата и Жорж Дюроа. Мадлен е оценила елементарния емоционален свят на приятеля на мъжа си открила е, че за него любовта не е духовна връзка, а само „апетит” за телесни наслади. Но и собственото й отношение към любовта показва вид емоционална преситеност – за нея бракът е любов с духовна връзка, но и съдружие. Преценил трезво нещата героят стига до заключението, че много по-изгодно за него е да играе ролята на приятел. Когато Мадлен го повиква в Кан, видял умиращия си приятел Жорж е готов да избяга. Не бива обаче да го съдим, защото това е естественият страх, който хората изпитват от смъртта. Едва сега Жорж се убеждава колко истина има в думите на Норбер дьо Варен. Но трезво преценява, че ако сега избяга няма да обере плодовете на демонстрираното приятелство. Пред още не погребаният си приятел той бърза да направи предложение на Мадлен, защото не е склонен да остави нищо на случайността. Среща обаче достоен противник, защото в условията, които му поставя Мадлен личи също такъв прагматизъм. Тя не се е променила за нея бракът продължава да бъде съдружие, а не верига, поради която си запазва пълна свобода. Условията й са категорични – никаква ревност никакъв контрол никакви бележки върху поведението, защото няма намерение да бъде покорна съпруга, а само съюзник. Когато след няколко месеца бракът се осъществява Мадлен добросъвестно изпълнява най-важното си задължение – да бъде съюзник на мъжа си. Многобройните й връзки в обществото дават възможност на Дюроа да получава информация, която съвсем не е достъпна за всички журналисти. По-важно от това, че често диктува статиите на мъжа си е тъкмо това вместване на Жорж между хората, които управляват държавата. Тъкмо от наученото от тях се раждат онези икономически статии на Жорж, които му спечелват собствена аудитория. Освен това Мадлен разпалва и без това голямото честолюбие на съпруга си, превръщайки потомъка на селски кръчмари в благородник, макар и само по име. Интересен факт е внезапното озлобление на Дюроа към съпругата му. Не можем да го определим като израз на черна неблагодарност, за нас то по-скоро е последствие от собствения му комплекс за малоценност. Най-дълбоката криза в техните отношения не е изневярата на Мадлен, нито изобличението й. Голямото нравствено падение на Жорж Дюроа е грубият натиск върху Мадлен да му прехвърли половината от наследството оставено й от граф Водех. А иначе краят на техните отношения е неизбежен, защото Жорж си поставя вече друга цел. Набелязал си брак с малката дъщеря на своя патрон Жорж не среща никакви особени препятствия. Да си спомним, че с Мадлен той има само граждански брак от връзката излиза материално обезпечен, но и не може да остане при Мадлен, защото тя вече се превръща в пречка по пътя му. А ако трябва да бъдем прецизни трябва да кажем, че само на пръв поглед сценката на изобличаването на любовниците е унизителна за измамения съпруг. Както е видно Жорж никак не се смущава да покаже позора си пред външния човек. Тази морална тъпота има друго обяснение. В сцената действа не толкова измамения съпруг, колкото жадният за богатство Жорж, който иска да си отмъсти на министъра за това, че е скрил информация от него и му е отнел възможността за забогатее. Понеже връзката му с госпожа Волтер е най-кратка, длъжни сме да обясним кое довежда до нейният край. Покрай тяхната история отново си припомняме определението, че творбата е роман за „мъжа проститутка”. Борейки се със своята добродетелност, съзнаваща ясно своята греховност, госпожа Волтер внася във връзката любов. И в това е нейната трагедия, защото за Жорж тя е жената, чрез чието покровителство може да се издигне във вестника. Освен това тя явно не е добра любовница, а обикновените любовни наслади бързо му втръсват. Той бърза да сложи край на тази връзка и поради друга причина – уплашва се от любовното чувство на госпожа Волтер, защото нейният порив значи емоционално обвързване, но и социални съгрешения и задължения, които той не желае да поеме. Но пък насочването кум нейната дъщеря е израз на върховен цинизъм и груба арогантност. Да отбележим, че за опитния светски мъж Сюзън е лесна плячка. Неговата стратегия е неизменно печеливша. Играещ в началото ролята на доверен приятел Жорж Дюроа ще накара младото момиче да се влюби в него. В скандалната история около тяхното избягване трябва да отбележим една неочаквана за нас постъпка. В няколкото дни, който прекарва със Сюзън Жорж не посяга на честта на годеницата си. И го прави не защото е станал добродетелен, а защото Сюзън ще стане негов съюзник пред баща си. Господин Валтер отдавна знае колко опасен и комбинативен ум има Жорж, знае и това, че е подлец, но избира единствено възможния ход да потули скандала с бърза сватба. С ясното съзнание, че прави компромис, господин Валтер приема Жорж Дюроа за свой зет даже защото вижда бъдеща изгода – един ден неговият зет ще стане „депутат-министър”. А това, което мисли господин Валтер не са само лично негови проекти – след излизането си от църквата Жорж Дюроа се вглежда в Борбонският дворец, там, където заседава Френският парламент. Последната сцена обаче оставя тягостно чувство не само заради горчиви я израз на Мопасан, че честните и наивни хора нямат никакъв шанс за успех. Такова чувство събужда у нас предопределената участ на Сюзън. Венчавката току-що е свършила, а обетът за вярност даден пред лицето на Бога е вече нарушен. Вгледан в госпожа Клотилд дьо Марел Жорж мисли: „Каква чаровна любовница е тя”. Поздравът се превръща в обещание за нови наслади. Изводът на автора за героя – „мислеше само за себе си”, определено не обещава нищо добро на влюбената и наивна Сюзън.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × three =