Безсмъртните корени на родовото начало

Едно от високите признания на литературната критика за поетичния талант на Елисавета Багряна и за мястото й в българската лирика е,че внася женската чувствителност и бунтарството срещу традиции и възгледи,които поставят жената на второстепенна спрямо мъжа позиция – и тогава,когато погледът на нейната героиня е обърнат навън,към света,и когато дава израз на занимаващите я въпроси и на чувствата,разкриващи духовния й свят.. Отсъствието на предметно-материални следи за родовото минало определя тоналността на първата строфа от представителното за лириката на Багряна стихотворение “Потомка”..Първите две строфи – въведение в темата – и последните две – обобщаваши и обогатяващи я,в които лирическият азсе изявява пряко,симетрично обрамчват двата централни куплета ,чието поетическо съдържание се определя от герои – обект на изображение и емоции.. Необходимостта,почувствана от лирическата героиня ,да намери отговор на въпроса коя е тя,определя поетичното съдържание на първата строфа: “Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица,души,живот..” Стиховете прозвучават като интимна изповед пред неназован в началото адресат..На морфологично равнище психологическото състояние на лирическия ад се определя от трите отрицателни думи – “няма”,”ни”,”не (знам)”.. В текста на творбата,изградена на базата “теза-антитеза” на първия куплет се противопоставят останалите пет,всеки от които е брънка от постъпателното движение от архетипа към лирическия аз,и свързва ключови фигури в темата за родното: потомката “прабаба тъмноока”,майката земя.. Мотивът за кръвната връзка навлиза в творбата със съюза “но”,поставящ началото на една много посочно разгърната антитеза,маркираща щастлив обрат в отношенията “потомща – прабаба тъмноока” и “настояще-минало”: “Но усещам в мене бие древна, скитническа,непокорна кръв. Тя от сън ме буди нощем гневно, тя ме води към греха ни пръв..” Трите епитета към ключовата и строфата,и за цялото стихотворение лексема “кръв”,подсилена с анафорично употребена в замяна с местоимението “тя”,като наблягат на времевата дистанция и родовата характеристика,подтекстово изпълват с гордост лирическата героиня,че принадлежи към жилав,устоял на времето народ..От своя страна чрез преминаването от “аз” към “ни” позиция,се постига приобщаване на всички потомци към настроението и поетическата идея на творбата.. “Може би прабаба тъмноока, в свилени шалвари и тюрбан,е избягала в среднощ дълбока, с някой чуждестранен,светъл хан.. Езическото минало и прабългарското племенно начало са предметно-символно маркирани..С пестеливо,но емоционално и информативно богато слово е представено и славянското начало “светъл хан”.. “Конски тропот може би кънтял е, из крайдунавските равнини.. И спасил е двама от кинжала вятъра,следите изравнил”.. – Двете стррофи – поетически видение,едно въображяемо пътуване по незнайни пътища на общата кръв – са възлови в “Потомка”..В тях поетесата е уловила мига на създаване на ново начало,но сливането на прабългарската със славянската кръв,на създаване на нов род,от който тръгват свежи жизнени сокове.. Темата за безсмъртните родови корени,така прекрасно защитена в централния текст на стихотворението,в заключителната част намира интимно-личностна реализация: “Може би съм грешна и коварна, може би сред път ще се сломя.. Аз съм само щерка твоя вярна, моя майчице-земя..” В поетическия шедьовър “Потомка” образът на женската чувствителност присъства не като обект,а като субект,а националния дух се материализира в изконни образи от природата – полето,вятъра,коня,характеризиращи древния спомен видение на лирическия аз..Стихотворението е сред тези поетически творби на Багряна,които имат общочовешка стойност..В нея жената,природата и земята се сливат в многоаспектния архетип на майката

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 + nine =