Бай Ганьо – творба на българския реализъм

Нравствената чистота на човека и безкомпромисният идеализъм на гражданина Алеко Константинов най-ярко се проявяват в сблъсъка с политическата действителност ,в която откриваме яркото проявление на бай Ганьо.Героят е резултат на активното отношение на писателя към съвременността и на способността му да улови същественото в нея.Алековата творба “Бай Ганьо”е и категорично отрицание на грозното в човека въобще ,независимо от времето.3атова наричаме тази творба едно от най-ярките постижения на критическия реализъм в българската литература. Творбата се състои от две основнк части.В първата и част преобладава лекият хумор.Сам авторът признава:”Аз ,грешен човек,от сърце се смях на байганьовите приключения”.Смешен и жалък в Европа ,подиграван и осмиван ,в България Бай Ганьо става страшен.Героят заплашва здравия дух в обществото ,добира се до властта и господствува чрез нея-използва я ,пише вестник ,ръководи тълпата по избрри.Интересно е,че в края на произведението ,когато Щастливеца фигуративно казано ,се прощава със своя „герой” бай Ганьо ,той заявява-”може и пак да се срещнем”.В тази ремарка на самия автор се съдържа неговото прозрение ,че в друго време ,в други истсторически обстоятелства ,но при идентична социална ситуация ,той отново ще се възроди. В първата част “Бай Ганьо тръгва по Европа” авторът разказва за приключенията на своя герои в чужбина.Биографична причина се съдържа още в първата фраза ,с която започва произведението:”Помогнаха на Бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук ,наметна си той една белгийска мантия-и всички рекоха ,че Бай Ганьо е вече цял европеец”.Глаголът “помогнаха” загатва поведението на героя по време на националноосвободителната борба ,а образната опозиция „агарянски ямурлук” -”белгийска мантия” моделира представата за историческия преход от робство към изграждане на самостоятелна българска държава.Героят е дребен гешефтар ,без културни интереси ,попаднал в една необичайна за него среда-цивилизована Европа.Той е човек на едно ново време с нови настроения и тенденции.Тръгнал по Европата-започва да се променя ,опитва се да стане европеец.Но в него все още е жив и много силен ориенталецът. Съществуването му е възможно само в обществото ,защото чрез другите той придобива определеност ,като се отблъсква от тях или като ги използува.В поведението му откриваме проявите на използвачество ,патриотарство ,наглост ,бзцеремонност ,разбойничество ,спекулантство-от всеки удобен случай трябва да се „удари кьоравото”и да не се „изпуска келепира”.Единственият обект в света ,които заслужава внимание ,са парите ,но дори и те са „маскирани” ,имат свой предметен еквивалент -мускалите с гюлово масло.0станалите обекти като природни или културни забележителности Бай Ганьо ги „знае” ,те нямат стойност за него. Тези форми на цивилизация не го интересуват и затова минава презЕвропа като през духовна пустиня.Поради това често споменаваме ,че героят на Алеко е всъшност антигерой-”пътешественик ,който пътува ,но не желае да се промени ,пътувайки ,не желае да разглежда и опознава чуждото.3атова и простащината ,липсата на всякакви хигиенни и културни навици на Бай Ганьо е доказателство за липса на вкус въобще. Сребролюбието на героя свързваме с два момента-келепирджийство и скъперничество.Прагматизмът на Бай Ганьо е очевиден ,а скъперничеството му е пословично.Старае се винаги да се нахрани “бадава” ,а тези ,от които взема пари ,нарича “будали”.У него келепирджилъкът се превръща в истински социален порок ,в паразитизъм-да се живее на гърба на другите ,на обществото.Ако в Бай Ганьо има нещо от старите и добродетелни възрожденски българи ,то е калпакът ,антерийката ,червения пояс ,килимчето и мускалите ,с които тръгва по света.Мускалите на героя са само знак ,атрибут на неговото имущество.Той рядко се възползва от тях ,а и във външният му вид с нищо не подсказва тяхното наличие ,но със своето присъствие те засилват фалша на персонажа. В своето пътуване към света ,героят не е без самочувствие ,не е угнетен от изостаналостта ,неосведомеността и невежеството си.Той е „патриот”.Има съзнание за собствено величие и значимост ,счита ,че другите нито знаят ,нито могат повече от него и се нарича “балкански герой”.Тръгвайки за изложението в Прага ,той дава пълна свобода на патриотичните си чувства и се гордее ,че е българин:”Е,че какво,като влизам в Сърбия!Ше ме уплашат ли?Ами Слизница”.В разказа “Бай Гапьо в банята” е незабравима живописната му фигура ,самочувствето ,с което изтъква своята националност ,уроците по плуване ,които дава на онемелите от учудване немци;”Булгар!Булга-а-р!”-прогърмява мощно и величествено Ганьовият глас.Още в първата част авторът подменя този добродушен смях с иронията и сарказма.Това става ,когато деформираните положителни качества на героя засягат такива важни за човека неща като труда ,честността и истината в живота. Неговата философия на „брашнения чувал” ,на непокътнатата „кесийка” ,напълно оправдават виждането му за човека и истината:”Може и да лъже ,пари не иска,я!”.В такива моменти авторът загатва бъдещия облик на новия „херой” на епохата ,подчертава ония качества от неговия характер ,които застрашават доброто в човека. Много типично е и байганьовото отношение към жените.Той предпочита да спечели любовта им като ги погледне с „мазни очи” ,като позасуче кустак или като се удари във влакнестите гърди.Те са признак за физическа сила и достатъчно основание ,за крепко мъжко самочувствие. Различните средства в общуването на Бай Ганьо с другите онагледяват подтекста на думите и очертават героя с хамелеонската му философия:”С дявола сме добре,какво бива и на Господа малко тамян да покадим за зор-заман”.Ако тълкуваме образа в контекста на разсъжденията на Г.Гачев статията му:”Космософия”според която „мисията на българството е да си седи на мястото” ,то личното разбиране за етикет на казанлъшкия търговец е формирано в амбициозния му и задъхан стремеж да покори Европа.В движение той съчетава окарикатурено българското и асимилираното ,но от „опаката страна” ,европейско поведение.3атова тази негова цялост носи белега на негативизъм-създаден не на своя земя.Защото дори в мисълта за завръщане има заплахаи и завоевателски амбиции „Ама чакай ,ще се върне Бай ти Ганьо в България ,па виде-щем кой е кум ,кой е сват\’\’/. След завръщането си от Европа ,обстоятелствата се променят: други средства трябват за осъществяване на целите ,които отново са практични и материалистични.В иужбина той е човекът ,който “не знае” ,а у нас е този ,който “знае” как да побеждава и да съществува.Духовният му свят се върти около една ос -егоизма.Негов девиз става:”Да живей -хоп едно предприятийце!”. Позицията на личния интерес не допуска компромис ,нито сантименталност. В трите очерка “Бай Ганьо се върна от Европа” ,”Бай Ганьо прави избори” и ”Бай Ганьо журналист” откриваме тенденция към еднозначност на текстове ,свързани с политическата действителност ,в които читателското отношение към героя и сподвижниците му е негативно. Пътят на героя към себе си е неговото овластяване.Келепирецът от първата част се разраства до простия икономически механизъм „С пари се купува власт”.В България Бай Ганьо става действено страшен.Кулминационната точка в изобличението му авторът поставя в ярко сатиричния си фейлетон „Бай Ганьо прави избори”.С присъщата му арогантност ,героят разчиства пътя си към властта ,макар че по време на изборите това механично действие извършва дружината му-”дива орда от пиени изверги” ,които”грубо отварят път” за действията на своето „величие”.Препятствията по пътя на изгодата са преодолени чрез стръвната студена целенасоченост на една отприщена и необуздана от скрупули животинска енергия ,която без задръжки и угризения тъпче ,руши ,убива /тъй като най-удобната за завоевателя логика е:”Целта оправдава средствата”.Груповият портрет на байганьовата банда ,загубила всякакъв човешки облик ,се превръща в групова карикатура на подкупна ,безпринципна ,жестока и престъпна тълпа-ново и много страшно превъплъщение на байганьовщината.Тя намира израз в откровеност:”Идеали!Бошлаф!”. Във втората част на произведението авторът изразява своята загриженост за съдбата на истината ,на честността ,на здравия морал в обществото.В нея усмивката секва.Рухват всички авторови илюзии.Няма място за смях ,дори разказвачът става излишен.Героят е проводник на насилие и терор.Думата „Срам” е заменена с думата „ужас”.0ттук и повода за интересната мисъл ,че героят убива своя автор. Чрез характеристиката на героя ,чрез неговото поведение ,писателят го отрича.Като обяснява защо Бай Ганьо става главен герой на неговото творчество,Алеко Константинов изтъква ,че се е стремял да възпроизведе “есенцията на печалната действителност”.Скъперничеството ,философията на „брашнения чувал” ,която изповядва ,липсата на духовни интереси ,псевдодемократизма ,политическата партизанщина и хамелеонство са независимо от националната или историческа определеност.Не случайно Пенчо Славейков пише за творбата: „Никое друго литературно произведение не е спомогнало тъй за общественото съзнанне ,както тези разхвърляни ,небрежно писани скици”. С образа на Бай Ганьо Алеко Константинов се нарежда сред най-таланливите критически реалисти не само в националната ни литература.Създаденият герой е образ -тип.В него се отразяват най-съществените и все повече налагащи се черти на времето ,които живеят чрез индивидуалните му прояви.В световната литература героят се родее с образи от произведенията на Марк Твен,Гогол,Балзак и др. Образът на Бай Ганьо е отрицание на грозотата и пошлостта в живота ,а Алеко Константинов е с фина ,изтънчена душа и винаги търси доброто и красивото.Красотата ,обичта ,честността в живота и в човека е високият идеал ,чрез който извисяваме доброто и красивото над всичко ,което всъпност е Бай Ганьо.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × 4 =