Бай Ганьо между ориенталското и европейското

Когато Алеко Константинов пише своята книга „Бай Ганьо” в българското общество освободено от турско робство настъпват промени.Ако в условията на робство най – големите ценности са били трудът,уважението към традициите,то сега обществото все повече разчупва довчерашния си затворен характер и започва да се сръвнява с Европа,а българинът – да се сръвнява и съизмерва с поведението и мисленето на европееца.Той руши старите си традиции и не винаги успява да усвои най – доброто и най – полезното.Плод на тези промени е и Алековият Бай Ганьо.Той е един сборен образ събрал в себе си отрицателните черти от характера и поведението на много българи от онова време.Повече ориенталец,отколкото европеец Бай Ганьо тръгва да опознае и завладее Европа със своята типично българска предприемчивост,с наивната представа,че като облече европейски дрехи вече е европеец. Алеко Константинов е разделил книгата си на две части: „Бай Ганьо из Европа” и „ Бай Ганьо се връща от Европа”. В първата част се среща с един герой,който постоянно пътува , но не за да опознае Европейските забележителности или заради срещата с новото,а да продадерозово масло.Пребиваването му в Европа е мотивирано от материалния интерес.Затова не се учудваме на думите му „ами аз що свят съм изръшкал”, „Колко съм ги гледъл такива”.Освен че е материалист Бай Ганьо е и интересчия.Навсякъде гледа да има келепир.Още при първата си среща с него читателят се смее на комичното поведение на бай Ганьо,който тича след маневриращия влак,защото там му е килимчето.В следващия момент обаче започва да личат всичките му отрицателни черти.Когато бай Ганьо разбира,че спътникът му е платил бирата той отговаря: „Имал си бл пари – платил си я”.Едва качил се на влака сяда да яде мляскайки и преглъщайки сухият хлебец,за да не си дава парите по ресторанти,нали си носи „едене”. Във влака той е все там,където има келепирер, като все гледа да използва другите.Бай Ганьо е нахален, непохватен и без култура.Интерисува се само от себе си собственото си удобство.Той е скъперник,безцеремонен и груб.Поведението му буди смях , снисхождение и срам. Облеклото му е смесица от европейски и нашенски дрехи: „…широкоплещест, черноок, чернокос и даже чернокож господин, със засукани мустаци, със скулесто лице , с бръсната поникнала брадица,облечен (в какво мислите?) в редингот, незакопчан, под жилетката му два – три пръста червен пояс,бяла (по нашенски бяла) риза , без вратовръска, с черно , накривено калпаче , с ботуши и един врачански бастон под мишница.Млад човек : да има, най – много тридесет години” Бай Ганьо е несъвместим със средата в която попада , и затова така „ярко” изпъква и в операта и в банята и у Иречек. Груб , невъзпитан , без добри обноски Бай Ганьо е коренно противоположен на своя домакин – Иречек.Той изцяло се отстранява от европейсата среда, Европа не го интересува. „Какво ще и гледам на Виената, град като град…” – пренебрежително отсича Бай Ганьо и допълва : „И дето отидеш, все гут могин , все пари искат”.Ако в първата част на книгата героят буди смях, снисхождение, срам, то във втората част буди страх.Току – що завърнал се от Европа, „с тая разлика само ,че си турил вратовръзка и освен това сега има и по – инпозантна външност и чувство на собствено достойнство и преимущество пред окръжающете”.Ако в Европа е бил несигурен сред непривични за него нрави, то в българия ще изкрещи: „Ти знаеш ли кой съм аз?” В България Бай Ганьо се намества в политиката,прави избори , става журналист и става страшно ,защото не се спира пред нищо,за да осъществи користните си цели.Чрез него Алеко Константинов изобразява най – уродливите и отвратителни форми на политически живот у нас. Въпреки, че обхожда цяла Европа Бай Ганьо не взема нищо от нейната култура, нестава по – добър, въздържан и етичен. От там той е копирал само облеклото,добил е самочувствие и в съчетание с груб ориенталскицинизъм,липса на култура,простащина и интересчийство се опитва да заеме по – високо място в обществото. Прави го не с цел да помогне на отечеството ,а да се облажи от властта и за целта изолзва всички позволени и непозволени средства. Готов е да мине през всеки и през всичко. Чрез образа на Бай Ганьо Алеко представя изкривеното лице на българина , деформациите които са настъпили у него след Освобождението.Бай Ганьо е опакото на българския характер, отрицателното и грозното ,където понятията добро и красиво губят своя смисъл. Изобразявайки тази „печална действителност” писателят се е надявал да предизвика отвръщениеи поучение у читателя,може би вярвайки , че традиционните качества на българина: трудолюбие,гостоприемство,толерантност,благост не са изченали. Интелигентният,образован,деликатен,възпитан и безкористен Алеко Константинов Щастливеца ние оставил чудесен материал за размисъл: ориенталци или европейци сме ние?

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty − eighteen =