А Н А Л И З на комедията „Криворазбраната цивилизация”

Добри Войников заема завидно място в развитието на българската възрожденска литература, защото поставя началото на драматичния жанр и театралното изкуство. Наричат го „баща на българския театър и драма”. В момент на усилен, обществен, политически и духовен подем той посочва как драмата може да бъде средство за национално самоосъзнаване, за силно въздействие върху общественото съзнание, за възпитаване на младото поколение в духа на националните добродетели. Добри Войников постига голям успех с комедията „Криворазбраната цивилизация смешна позорищна игра в пет действия”, издадена през 1871г. В нея писателят се обръща към живата действителност и се заема да подложи на присмех, да изобличи някои нейни негативни страни, които добре познава. Драматургичният конфликт в комедията ,,Криворазбраната цивилизация” се изгражда около опозицията ,,родно-чуждо” , като всеки от героите има своя собствена представа за българското и европейското. Комедията „Криворазбраната цивилизация” разглежда въпросите за истинските и фалшивите стойности в личния и в социалния живот, разкрива необходимостта от уважение към национално специфичното и нуждата от духовен подем на народа. Проблематичната насоченост на комедията и нейното послание към зрителите и читателите й са обяснени ясно и открито от самия автор в предговора. В него той заявява като анонс на съдържанието: „Модата е зета вместо цивилизацията”. Той смята за свой дълг да посочи истинската същност на последиците от „криворазбраната цивилизация”. Изобличението на пороците, заблудите, подражанието чрез пречистваща сила на смеха е в основата на комедията „Криворазбраната цивилизация”. Сред пъстротата на разнопосочни емоционални внушения, излъчвани от пиесата, надделяват развеселяващите насмешки от комични стълкновения от битов план и сатиричните характеристики на нрави и сцени. Постепенно веселият безгрижен смях от забавните ситуации и безобидни лични слабости преминава в остро саркастично изобличение на човешките недъзи. Очевидно е, че темата на комедията е дадена от самия живот, в които противопоставянето родом – чуждо става все по драматично и води неизменно до конфликтни ситуации с трагични последици. Нормално и логично е желанието на българина да достигне европейското в бита и културата, но реализацията на това води до смешни и жалки ситуации . Цивилизацията е свързана с културното, икономическото и политическо развитие, тя е положително явление. Но едва ли би могло да се намери по-подходящо име, което да внуши така ясно идеята на творбата, която има за цел да изобличи не европеизацията въобще, а нейното изопачаване, нейната обратна страна. Напълно обясним е стремежът на българина да догони европейското в бита и културата, но реализацията на тази цел поражда и сериозни урод ниви отклонения. Точно те, а не европейката култура са обект на критика в комедията „Криворазбраната цивилизация” . В центъра на комедийния конфликт застава намерението на бащата Хаджи Коста да омъжи дъщеря си Анка за младия търговец Митьо. Проблемът е в това, че Анка вече е увлечена прекалено по „цивилицацията” и по д-р Маргариди. За нея това е най – добрата възможност да стане „цивилизована мадама” и да живее в Европа. Младия момък Митьо, които се стреми искрено към любовта на момичето и е с най – чисти намерения, тя възприема като простак само защото е българин. В експозицията на пиесата авторът умело разгръща битова сцена от ежедневието на едно семейство, в която двама от главните герои – Хаджи Коста и Злата, разкриват своите представи за домашните задълженияна жената и ролята на образованието, и споделят отношението си към своите деца Анка и Димитраки. Весел смях пораждат и образните съпоставки: „ …дуварът ако чуй, и ти же чуш”, колоритните определения: „… па ний не станем маймуни…”, както и умалително – гальовните назовавания: „зетченце”, „Димитракито” употребени в репликите на героите. Зад забавния динамичен диалог, изпъстрен с живописни сравнения, прозират значими проблеми на времето, белязано с разпада на патриархалния тип взаимоотношения в семейството, и проникване на нов тип идеи в ценностната парадигма на личността. Авторът иронизира наивното заслепение на Злата, Анка и Димитраки от мнимата култура на псевдоцивилизования Маргариди и им противопоставя поведението на Хаджи Коста, Митю, Марийка и баба Стойна. Глупостта и мързелът на Злата са нейни отличителни черти, които първоначално разсмиват, но по късно стават причина за изживяване на горчиви моменти от семейството. Съпругата на търговеца е отегчена от еднообразните домакински задължения, потиска я необходимостта от всекидневен труд. Постепенно веселият смях, съпътстващ нелепата изобретателност в опитите на Злата да обясни несвършената работа, се примесва с осъзнаване на негативните последици от поведението й спрямо нената дъщеря. Лекомислието на майката и ленивостта и изграждат твърде погрешен модел на житейско поведение у нея. Вместо традиционното възприемане на труда като висша добродетел, героинята мечтае за блажено бездействие: „Блазе им на онези мадами! …Нито перат, нито мажат, нито …на света те свят светуват. Ний тука како!… Черни робини.” Впечатлена от престорената любезност на Маргариди и оскъдните разкази на Димитраки, хаджийката изгражда във въображението си красивия свят на удоволствието и радостта в чужбина, толкова различен от досадата на домакинското време. Нежеланието и да поеме отговорността за реда и уюта в къщата е не само проява на леност, но и открита липса на грижа и заинтересованост за близките. В хода на сюжетното действие на комедията поражда наивната доверчивост и глупаватост на Злата, се заменя с осъзнаване на последиците, до коита може да доведе подобно поведение. Авторът разгръща и други страни от образа на хаджийката, които наслагват нови, все по – тъмни тонове в портретната й характеристика. Тя се отнася с пренебрежение към останалите хора и високомерно определя учителката като ”простата българка”, защото не знае френски език. Необоснованите претенции на героинята да бъде поставена над останалите жени влизат в контраст със същността й на нехайна стопанка, отдадена на хайлазуване, и на необвързана, ограничена личност. Поведението на Злата е лишено от проявите на традиционната добронамереност, зачитане и уважение спрямо възрастните хора. Тя сдържано, негостоприемно посреща баба Стойна, не се вслушва в чуждото мнение, с удоволствие се присмива на сватбарите, които играят хора. Сполучливо е изграден като комичен персонаж и образът на баба Стойна. Това е постигнато чрез поведението и речевата и характеристика, наситена с езикови грешки. Тя обикновено произнася по свой начин непонятните за нея чужди думи или превзети изрази. Злата е образът, който предизвиква най-много смях в читателя. В своите усилия да се приобщи към европейското тя мнгократно разкрива вроденото си невежество ограничеността на мисълта си. Единствената цел на Злата е да омъжи дъщеря си за богатия чужденец Маргариди. Всъщност в намеренията на жената няма нищо лошо, но тя не осъзнава кое наистина е добро и кое е лошо в чуждия свят, но тази грешка е почти фатална за дъщеря й. Един от основните участници в комедийния конфликт е Хаджи Коста. Неговите разбирания за света и живота са доста консервативни. В комедията на Войников образът на търговеца Хаджи Коста е изграден като антипод на съпругата му. Той е защитник на патриархалната старина, човек, който милее за традициите и опазване на българското. Хаджи Коста – един от централните персонажи, е носител на традиционния тип култура, обвързана със сляпо следване на завещаното от дедите. В комедиен план е изобразен големеещият се брат на Анка – Димитраки. Младежът причинява на баща си разочарование от несбъднатите очаквания и тягостни размислиза смисъла на образованието и европейската култура. След завръщането се от Париж Димитраки не успява да се реализира, да докаже на дело способностите си. Енергията му изтича по посока на отрицанието, а не на съграждането. Увлечена от разказите на брат си за живота в европейските градове и подтикната от своята майка, Анка твърде лесно се поддава на желанието да покаже превъзходството си над останалите. Надарена с физическа красота, тя е обладана от мисълта, че нейното бъдеще трябва да бъде необикновено, само защото е хубава. Затова и изборът й на мъж пада върху чужденец, които развихря въображението на момичето с галантни обноски и разкази за непознатия начин на живот. Женският инстинкт и прозорливост за истинската същност на доктора са затъмнени от прекомерното кокетничене, показаност и самовлюбеност. Д-р Маргариди е предводителят на цивилизоването на българските младежи. Духовно ограничен и аморален, Маргариди успява да привлече вниманието на Анка с богатото си и модерно облекло, с позьорството в поведението си и най – вече със своето различие от останалите. Той не обича дъщерята на хаджи Коста, в пустотата на сърцето му виреят само егоистични страсти и желания. Акцентирайки върху външното, показното от европейския начин на живот – маниери, мода, измамникът успява да подмени същността с формата пред лековерните очи на Злата и Анка. С нескрита ирония са отбелязане плашливостта и страхът, които изпитва Маргариди, когато чувства живота си застрашен. Видима е благосклонността, с която авторът се отнася към Марийка и Митьо. В манталитета на девойката са отразени най – привлекателните черти на традиционното патриархално световъзприятие. Със своето родолюбие и твърда ешимост да отстояват българското достойнство и чест, двамата герои внасят оптимизъм за бъдното. За Маргариди, Димитър, Анка и Злата „цивилизацията” е нещо много лесно, та чак лековато и достъпно във всеки един миг за този, който си въобразява че я е „усвоил”. „Цивилизовано” е най – вече всичко, което обслужва техните лични желания! С други думи „цивилизоването” според нетърпящата никакви възражения рецепта на д-р Маргариди изисква пълно и сляпо подражание, което Марийка бързо определя: „Да станем маймуни”. След излизането на „европееца” тя безуспешно се опитва да обясни на влюбената и лекомислената Анка, че цивилизацията е нещо много повече от модни рокли, модни танци и от неуместното, но гордо подхвърляне на изкълчени думи от чуждия език. Анка не иска и да слуша, че за да бъде един човек наистина цивилизован, трябва учение, трябва труд и прилежание, трябва да цени своето, завещано като морал и като изстрадан – наложен от вековете на чуждото владичество опит на поколенията. Срещу трезвите съждения на Марийка се опълчват и Анка, и стремящият се да покори съседското момиче Димитър, и самозабравилата се мадам Злата – най- горещата поклонничка на д-р Магргариди, когото си е харесала за зет. В комедията Добри Войников изгражда свят, в които се преплитат национално специфичното своеобразие и конкретно историческите характеристики на времето. Комедията насочва вниманието към особено важни проблеми. Един от тях е промяната на ценностите, към които се стреми всяко едно ново поколение. Друг проблем е опазването на родното, неговия смисъл и значение в живота на всеки един българин. Според Добри Войников пътят към цивилизацията включва уважение и зачитане на рода и традициите, върху които да се изгражда новото в духа на времето, в което живеят хората, но без глупаво и сляпо подражателство, а чрез разум и мъдро отношение към света и неговите значими ценности. В нея драматургът си поставя за цел да осмее и отрече характерното за времето, в което твори, сляпо и неоснователно увлечение на българина по европейски блясък и да вдъхне в душите на съвременниците си така нужния им през епохата на Българското възраждане патриотизъм. Явлението „Криворазбраната цивилизация” се ражда в резултат от разпадането на стария фолклорно-християнски културен модел и от създаването на нов. Старата цялостност и закръгленост на света се разрушава. Добри Войников констатира този процес и го претворява художествено в комедията си.Успехът да се улови и художествено да се отрази чрез изграждането на пълноценни литературни образи кодът на времето създава реалистична картина на епохата и гарантира дълголетие на „Криворазбраната цивилизация”. Комедията на Добрии Войников ,,Криворазбраната цивилизация” е посветена изцяло на двата основни начина на възприемане на чуждия свят от българите непосредствено преди да настъпи Освобождението. От една страна, чуждото е представено като зло, целящо да опорочи българите, а от друга – като пример за съвършенство, макар и не истинско. Съществуват различни мнения и виждания за цивилизация. Но най-разпространеното и всеобщо становище е, че цивилизцията представлява материалните и духовни придобивки на едно общество, държава, народ. А това включва постиженията в областта на изкуството, културата и моралните ценности. Днес това виждане за цивилизацията се е поразмило. Повечето хора смятат, че цивлизацията се основава върху материалните постижения на едно общество, а забравят и оставят на заден план вечните, непреходни нравствени ценности, които спомагат за нейното съществуване и развитие. Затова може да се каже, че проблемът за криворазбраната цивилизация е актуален и днес.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × five =