АХИЛ – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕК И ВОЙН

В поемата си “Илиада”, древногръцкия поет Омир създава цяла плеяда от образи, които въплащават идеала за човека и героя в древността. Героите в творбата са рожби на своето време. Тяхната висока нравственост се съчетава с изключителна физическа сила и красота, напомняща на боговете. Това съчетание изразява идеала на древните гърци за хармонична личност и символизира могъществото на героите в обществото. Пример за такъв герой е войнът Ахил. Омир ни го представя като митологичен герой, единствен син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей. Лишен от божественото безсмъртие, той е най-велик между земните герои. Без негово участие победа над Троя не може да бъде постигната. Пред Ахил стоят два пътя в живота и той трябва да избере единия : да учавствува във войната и добивайки невероятна слава, да загине млад или да остане в родината си и да живее дълго и безславно. Изборът му е въпрос на чест, ето защо избира войната и героичната смърт. Ахил е важна фигура в тази война, от него зависят множество човешки съдби. Той проявява самодисциплина, като се подчинява на установения в обществото ред. Години наред наблюдава несправедливостите на Агамемнон, но го почита така, както е прието да се почита царя-водач. Когато обаче ахейската войска е подложена на изтребване от “смъртоносните стрели” на бог Аполон, Ахил смело се намесва, Заявява на Агамемнон, че трябва да изпълни божествената воля и да върне пленницата си Хризеида на баща й. До този момент Ахил е имал много поводи да се противопостави на Агамемнон, но не го прави, за да уронва престижа на колективно избрания водач. Протестира точно в този момент, защото животът на войниците за него е по-важен, отколкото разбирателството с Агамемнон. Ахил носи осъзната отговорност за живота на подчинените си. Когато несправедливият Агамемнон му отнема любимата Бризеида, в душата на Ахил избухва неизмерим гняв. Гняв, който се превръща в неуправляема стихия. Това не е обикновен гняв на земен човек, а на свръх човек, от който зависи общото дело. Нищо не причинява на Ахил по-голямо страдание, освен накърнената геройска чест. Като му взема наградата, Агамемнон не толкова го ощетява имуществено, а посяга на славата му. Посяга на достойнството му и на честта му на герой с безсмъртна слава. Пленницата Бризеида му принадлежи, като достоен дар, получен за героизъм и безстрашие. За Ахил славата и героичната смърт са единствената цел. Той не се изкушава от материалното обогатяване, което носи войната. Избрал е смъртта в името на вечната героична слава. Затова и обидата му нанесена от Агамемнон е безмерна. Импуливната реакция на смъртно обидения герой не закъснява. Той жадува за отмъщение. С помощта на боговете преодолява пристъпите на ярост, омраза и тъга : …мъка обхвана Ахила …Докато всичко претегляше още във своите мисли, меча си вече издърпващ, яви се Атина от облак. Бе я изпратила тук белоръката Хера богиня…” И най-безстрашния воин сред смъртните е подчинен на боговете. Ахил смирява гнева си и жаждата за отмъщение пред повелята на “белоръката Хера” и нейната пратеничка “сивооката Атина”. Боговете внасят мир и покой в душата на Ахил, но мъката остава. Той е спрян от богините да си отмъсти и се оттегля от бойното поле. Без него ахейската войска търпи загуби. Омир отново подчертава значимостта на Ахил в обществения живот. Любовта на епическите герои е преди всичко силно чувство на привързаност. По своята сила то може да се сравнява само със стремежа към славата. Ахил е така привързан към своята робиня, че когато Агамемнон му я отнема, едва не го убива, Силно емоционално е чувството му към приятеля му Патрокъл. Смъртта му на бойното поле, подтиква Ахил да се завърне в боя и жестоко да отмъсти на убиеца му Хектор. Безкрайната мъка на Ахил възпламенява страшна омраза в сърцето му към троянския вожд. За него вече смъртта на врага не е достатъчна. В гнева си прилича на разярен бог. Но когато вижда покрусения от скръб баща, човешкото у него се връща. Той взема разумно решение да върне тялото на Хектор на баща му. Това, което го кара да отстъпи, е чисто човешкото съчувствие към бащата, загубил своя син. Почитта, която Ахил му оказва е почит към смъртта, пред която всички смъртни са равни. Разкривайки образа на Ахил, Омир ни дава представа за идеала за човек и герой на древните гърци, Така както епосът прераства в модел за света, тъй и Ахил получава смисъл на модел за човешка индивидуалност и човешка съдба.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × 2 =