Атанас Далчев – “Книгите”

През 1928 година в стихосбирката „ Стихотворения” излиза от печат стихотворението “Kнигите” . А. Далчев е написал „Книгите” през 1926 година. Стихотворението интерпретира темата за познанието като окови за човека , като самота на духа. Мотивът за познанието в Далчевата поезия има двойнствен смисъл. Книгите , знанието , словото са път за опознаване на света, но и отчуждават от живота, отнемат възможността за опознаване на света и човека. Смисълът на съществуването според поета е досег до действителното, човешкото. Вгледаният в книгите човек пропуска живота край себе си като „ Ненужен , глух и пуст”. В стихотворението се срещат 2 свята- на материалното и духовното.Пред духовния взор на Далчевия герой е образът на живота изграден от „Книгата разтворена И денем, и нощя.” Това е единственото значение за живота, до което успява да се докосне. Мисълта получава духовна мъдрост човекът – самота. Отчуждението расте и в своята изолираност от света знанието за живота се обезсмисля. Затова мъдростта се осмисля като тъга и печал за духа. Лирическия герой на Далчев остава сам. Неговите дни са неизживени, животът му непулноценен. Мисълта се връща назад към минали „изгреви” и „ залези” , останали незабелязани от духа . Смисълът на живота се отдалечава човекът е пропуснал мига – животът покрай себе си. „ Прелитат и отлитат птиците, Изгрява ден, залязва ден : Аз дните си като страниците, Прелиствам уморен. „ Дните са невидими свидетели на усилието животът да бъде отразен в мисълта, но не преживан и изстрадан. Светът губи своето очарование, защото човекът всякаш преживява някакъв чужд живот. „ години да четеш за чуждия Живот на някой чужд А твоят никому ненужен, Да мине глух и пуст . Символният образ на книгите превръша човека в чужденец в собственият му живот.Животът е „опредметен” чрез втората отразена реалност. Годините са минали в интелектуално усилие за откриване на чуждите „изгреви и залези”. Тяхната ненужност вече е осъзната, но животът вече е преминал като чужд.Знанието за другите се превръща в незнание за самия себе си.Равносметката на Далчевия лирически герой е мъдро знание за неживелия „живота” на своите дни.Изповедта е тъжна и смирена : „ Домене ти не стигна никога О, зов на любовта, И аз загубих зарад книгите Живота и света.” Несъстоялата се среща с любовта е пак резултат от общуването с книгите. Горчивото заключение на Далчевият герой е че книгите са начин да се пропилее даденото от живота „…И аз загубих зарад книгите живота и света..” Лирическият герой преживява книгата като затвор, който го изолира от света. Чрез този контраст се придава противоположното значение на нейния образ- дава знания но води до самота и изолираност.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

9 + 11 =