Андрешко – Елин Пелин

Емилиян Станев нарича Елин Пелин „най-сладкодумния изразител на българската поетика”.Като чели това определя най-добре представя същноста на един от най-големите български разказвачи.Промените в българското битие и духовност в края на XІX и началото на XX век в литературата се осмислят като морални категори.Елин-Пелиновите разкази и повести ги виждат не като социално политически и икономически процеси,а като конфликт м/у доброто и злото като гобел на доброто.Въпреки тежкото си битие Елин Пелиновите герой състрадалци но и мечтатели,обичащи природата земята и живота. Според Никола Гиоргиев разказът „Андрешко” е събирателна малка енциклопедия на поетиката на Елин Пелиновия разказ,а от друга страна е напрегнат образ на човешката непримиримост.Популярната творба представя нравствения сблъсък м/у писателя и написания закон чрез многостраната двоичност в цялостния градеж на повествованието. Заглавието на разказа насочва вниманието върху главния герой,които е и основният двигател на действието на творбата.Тя започва с пряка реч,без встъпителни пояснения и завършва също така с кратко противопоставително изречение. Сюжетът възпроизвежда една утвърдена в литературата схема,при което слугата със своето остроумие и находчивост показва на господаря своята сила въпреки подчинението си положение в разговора м/у садията и андрешко се сблъскват два морала,два начина на мислене и говорене.Съдията въплъщава държавата и анонимния чиновнически апарат,докато андрешко представлява собствената си бедност и в постъпките си се води от принципите на общностната солидарност.По целия път протича различаването и раздалечаването на двамата пътници,за да се стигне до буквалното отдалечаване на селянина от изоставения в блатото съдия. Андрешко оставя в блатото не просто друг човек,а опасния „чужденец”,изпълнител на социалната си роля,мечтател за власт и сила. Още първите думи на андрешко се оказват ключови,защото въвеждат в художествения свят на творбата. Чрез средствата на иронията и началните,и заключителните думи на младия селянин бележат постояния присмех към неговия силен слаб господар когато разбира какво очаква селянина му Станои Андрешко активира своята нравственост и започва да се преструва, че е загубил пътя.Той поема в ръцете си юздите на това което предстои да се случи и оставя съдията сред зеленясалото блато оказва се,че страшният чиновник е един безсилен човек. Освен андрешко и съдията в разказа има още един говорител и това е повествователят.В гледната си точка той е двупосочен,а в стилово отношение двупластов.Борбата м/у личностите и класите е изразен и чрез конфликта на речта,като първият пласт е селско разговорният език с отделни оценки на диалектност,а вторият носи белезите на книжовност и на поетичност.С други думи речта на героите е израз на техните същности речта на повествователя се предвижва ту към едната му страна ту към другата страна,за да потърси измеренията на нравствения сблъсък м/у писателя и написания закон. Недоверието към градското не е ново в литературата ни.Но в Елин Пелин е начинът за изява на социалната солидарност насочен срещу пространството на града,който в съшност си е бунт срещу съществуващия ред.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × three =