Анализ на разказа “На оня свят’ – Елин Пелин

Разказът “На оня свят” е съвършен в своята простота.Той разказва за пътуването на дядо Матейко на оня свят, но всъщност разкрива реалистичните земни отношения. Този разказ доказва, че простата случка у Елин Пелин е обществено важна, тя води стремително към онова, което е било. В разказа промяната идва с узнаването на дядо Матейко, че в рая няма кръчми. В хода на това обръшане израства характерът, става разбираема неговата душевност и неговото сърце. Елин Пелин използва майсторски социалната характеристика, която я постига чрез вътрешния монолог авторът изгражда социалната характеристика на своя герой. В този вътрешен монолог чуваме и гласа на автора и няма да сгрешим, ако кажем че авторът е нарисувал една картина на народното страдание. Със своята искреност, непосредственост, простота, образът му е релефен, богато нюансиран и нагледен – виждаме движенията му, израза на лицето му – ту учудено, ту разочаровано, ту радостно. Дядо Матейко се разкайва за най-малките провинения – че не е върнал дълга. Той говори с благодарност за своята баба и с топли чувства за своята магаричка. Така че в неговия образ ние откриваме много черти на народната душевност – нравствена чистота, доброта и самокритичност. “– Не може да бъде! Имаш грешка, свети Петре. – Каква грешка? Това не е зелник, а тефтер, прономерован, прошнурован и подпечатан с божя ръка скара му се свети Петър. – Добре, ама после да не се каете – отговори дядо Матейко. – Защо? – А бе, човек, аз много пиех и не вярвам да съм праведен. – Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено – отговори свети Петър и му отвори вратата.” В разказа се усеща и една социално изобличителна струя. Авторът дообогатява картината, която заговаря с насмешка за църковните служители, които само големците считат за хора, а бедните не поглеждат. Възгласът на дядо Матейко в края на разказа, че “в рая ше си бъде рахат, защото няма бирници” , представлява идейна кулминация и изчерпва до край темата. Така произведението, изградено върху занимателен битов епизод, прераства в обобщение на селските надежди и копнежи. Големите достойнства на разказа се изразяват в това, че той представлява правдива картина на социалната действителност. Успех е и релефният и богато нюансиран образ на дядо Матейко, който извиква възхищение у селянина. Сериозен успех е и хуморът – ту лек, ту хаплив. Туксе срещаме с една от степените на комичното – първата степен – лекия хумор. При него изобличителните стрели са насочени към човешки грешки и слабости,които са дребни и не вредят на другите. Те могат да бъдат премахнати, а могат и да не бъдат – и това няма да се отрази катастрофално и създаващо конфронтации.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 − twelve =