Анализ на поемата “Септември” – Гео Милев

Поемата “Септември” на Гео Милев представлява един пълноценен израз на неразривното единство между философското начало и конкретното историческо такова в неговата поезия. Чрез тази си поема Милев  утвърждава човешкия стремеж към свобода и щастие, както и катарзистното страдание за постигане на вярата.Творческия замисъл Гео Милев реализира чрез съчетаване на реален исторически факт-Септемврийското въстание и универсална проблематика, свързана с идеята за смисъла и целите на човешкия бунт, за природата, същността на вярата и етапите в нейното постигане.

Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и потиснати човешки маси.

“Нощта ражда из мъртва отрова,вековете злоба на роба,в своя пурпурен гняв величен”

Разкриват се средствата за борба, утвърждава се силата на порива, изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта. Гео Милев постига това, чрез използването на подходящите изразни средства, като по този начин изгражда визията на народа, като основен двигател на въстанието.

Опредяща насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на надеждата, внушено чрез алегоричните образи на нощта, на слънчогледите и на слънцето. Колизията между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на мечтите и илюзиите.

В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на идеала. Разкрити са причините за човешкия протест-мъката, страданието, заробването и духовното подтисничество. Внушенията се постигат чрез загрубяването на образността и съчетаването на реализъм и романтично начало. Уточнени са целите и висшия идеал на въстаниците-постигане на свободата. Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм-вярата в справедливостта на бунта. Всичко това е постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога и категоричния израз на увереност в хуманния смисъл на борбата. В същата глава се формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеала и осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като вътрешна нагласа на колективния дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на сплотеността. Силата и е реализирана художествено чрез изграждането на метафорична образност “хиляди вери”,”хиляди воли” и чрез разширяването на пространствените граници-“нагоре”,”високо”, “над цялата в трепет и смут разлюляна страна”.

В шеста глава е пресъздадена разрушителната стихия на бунта,внушена чрез символно-алегорична образност-“светкавица”,”гръм”. Разкрита е и силата на човешкия устрем, също представена стихийно. Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата, като в седма е дадено началото на погрома само в един стих “започва трагедията!” И наистина чрез конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна картина.Тук внушенията се постигат чрез натрупване на образи, свързани с представата за смърт и ужас. Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката личност саможертвата в името на идеала. Жертвеното изкупление на свободолюбието е страданието в името на вярата присъства в единадесета глава,където възмездието на човешкото непокорство се явява един кулминационен израз на погрома и трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост, за несправедливостта се явяват своеобразен стимул в борбата за постигане на хуманните идеали, които поетът е изразил в дванадесета глава. Разкрит е процесът на човешкото самоосъзнаване чрез преосмисляне на традиционните исторически и морално етични възгледи. Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога. Това е изява на извоюваната независимост, на реабилитираните права, осъзнато могъщество и духовен възход. “Без Бог, без господар, земята ще бъде рай, Човешкия живот, ще бъде един безкористен възход” Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата – това са основните оптимистични насоки на поемата “Септември” от Гео Милев.Те определят и патос, който осмисля жертвеността,страданието и мъченичеството.

loading...

5 Responses to Анализ на поемата “Септември” – Гео Милев

  1. “Нощта ражда из мъртва отрова,вековете злоба на роба,в своя пурпурен гняв величен” – е стига де… като ще цитирате поемата поне си направете труда за едно copy-paste. Истинските стихове са нещо такова:
    “Нощта ражда из мъртва утроба
    вековната злоба на роба:
    своя пурпурен гняв –
    величав.”

  2. Какво се случва с правописа Ви?? поДтисничество… отчайвам се, съвсем честно.

  3. Не стига че ви правят анализи, че и се оплаквате

  4. bese mi mnogo polezo

  5. Блек Гоуст

    Редно е, да се прави проверка… Но въпреки всичко, няма човек, който да се е родил безгрешен. Добър анализ, благодаря, много ми помогна!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × one =