Анализ на повестта “ Немили-недраги” от Иван Вазов

Увод: Чрез повестта “Немили-недраги” Иван Вазов съхранява и пренася през вековете един от най-светлите идеали на българския народ-жертвоготовността в името на Свободата на отечеството. Той показва как идеята за свободата извисява човешкия дух. Времето формира големите личности на предосвобожденската епоха-носители на идеала за свобода. Самият Вазов познава отблизо живота на хъшовете. Те оживяват като герои в неговата повест и той говори с нескрито възхищение за отдадеността им на делото за свободата на България. Теза: Заглавието “Немили-недраги” представя най-точно истината за съдбата на прокудените от родината българи. Те не искат да се примирят с робството. Хъшовете не са просто емигранти, те са отхвърлени от обществото в Румъния. Те са презряни изгнаници, но в същото време пламенно желаят да участват в делото за освобождение на родината,като се превръщат в истински герои. Пред олтара на измъченото отечество, българският хъш е положил най-скъпия дар-своята непрестанна мисъл за България, своето страдание за нея, своята любов и своята саможертва. Анализ на 1-ва глава Повестта започва с описание на мрачната студена нощ в Браила. Улиците опустяват, мъглата се сгъстява и едва пропуска светлината на мъждукащите фенери. Тази картина създава усещане у читателя за негостоприемството и враждебността на града. На този мрачен градски пейзаж, Вазов противопоставя един друг колоритен свят, към който отвеждат гръмките надписи върху опушените кафенета и кръчми: “Народна кръчма на Знаменосеца,българский лев”, “ Филип Тотю-храбрий български войвода”. Читателят се озовава неусетно в топлата и уютна с гостоприемството си кръчма на Никола Странджата. В тази малка подземна изба, намира подслон и спасение от враждебността на браилското общество малка група хъшове, сплотени от любов и болка по загубената си родина. Непрестанната мисъл за отечеството и мизерното съществуване са оставили отпечатък върху лицата им. Погледът на писателя последователно се спира върху посетителите в кръчмата на Знаменосеца. В портретните описания на гостите авторът майсторски съчетава индивидуално-отличително с типичното за хъша. Запомнящи са лукавите и дръзки очи в портрета на Македонски, острата брада на Хаджията, машиналното движение на Попчето, с което сякаш глади невидимата си брада. Невинността и ентусиазма, озарили лицето на най- младия от тях- Бръчков. Авторът поставя акцент върху, това което издава вътрешния драматизъм. Мъченичеството на хора, които са родени да кипят в огъня на борбата, но са заставени от обстоятелствата да бездействат. В кръчмата на Знаменосеца се долавя пулса на един живот, който се заражда 2 сред студа и мъртвилото на нощта,обгърнала Браила. Гостоприемството на тази изба стопява чувството за самотност и отхвърленост на хъшовете. Тук те успяват да съградят свой свят, в който се чувстват значими и потребни. Любовта към родината, както и бащинските грижи на Знаменосеца им помагат да устоят на дебнещите ги заплахи,да превъзмогнат униженията и страданията, да запазят човешкото си достойнство. За да подчертае безславното настояще на хъшовете, Вазов противопоставя времената – минало и настояще. В своите разговори те се връщат към спомена на славните битки, които са водили с поробителите. Споменът им помага да забравят униженията в настоящото . Хъшовете се надпреварват да добавят пропуснати факти в разказа на Македонски, за всеотдайността на всеки един от тях в борбата. Чрез речта на героите авторът ги представя освен като страдалци и като горещи патриоти. Вазов спира вниманието си на въздействието си , което тези разкази оказват върху най-младия сред тях- Бръчков. В неговите очи хъшовете са истински герои – патриоти. Той и в съня си изживява отново битките в балкана, в които участвуват знаменосецът и Македонски. Заразен от тяхната храброст, той е решен да последва примера им. ВТОРА ГЛАВА : В публицистичното лирическо отстъпление във втора глава , посредством пряка авторова характеристика, писателят е обхванал противоречията в живота и характерите на своите герои. В тази част на творбата се редуват размисъл, публицистичност и лиризъм. Вазов прави своебразно художествено обобщение на образа на хъша. Той коментира съдбата му от позицията на родолюбец и хуманист. Настоящото , в което живеят хъшовете е непоносимо тежко. Животът им в чуждата страна е безперспективен. Гладът, мизерията , бездомното скитничество са техни постоянни спътници. Авторът използва повторението на еднакви синтактични конструкции, за да внуши както отношението си към страданието им , така и възхищението си пред стоицизма им. “ ……. тия измъчени от бедност същества ; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи ; тия недояли кореми, тия отслабнали и обелени от скитания крака.” Изобилието от оценъчни думи развихря желанието на автора, читателят да възприеме истината за героите в цялата и пълнота. Въпросите, които Вазов задава от свое име : “ Докога ще продължи това съществование ? Какво ще правят в тая чужда земя ? Кога ще видят своите семейства, своите мили съпруги и стари майки ? “ – са всъщност техни въпроси , драматични и безответни. Копнежът им по дом е неосъществим в настоящето : “ България бе затворена за тях “ . Чуждата страна ги е приютила, но е останала студена и равнодушна към страданията им. По образно – 3 метафоричен път авторът изгражда внушение за обречеността им. Той контрастно противопоставя славното минало на унизителното настояще : “ Един нов и гладен пролетариат създаден от подвизи, дрипи и слава .” Съдържащия се в израза парадокс изгражда внушение за особената съдба на тези хора – смели борци в миналото и безпомощни страдалци в настоящето . От негостоприемния бряг , на който животът ги е изхвърлил, те непрекъснато се взират в родината . Чуват нейния призивен глас. Като отговор на тяхната обич, тя им разкрива зелените си хълмове , мами ги с чистите си простори. Мисълта за родните домове и близките, които ги очакват там , укрепват душевните им сили, вливат в сърцата им желание да се преборят с глада, мизерията и униженията. Вдъхват им вяра в скорошната победа над поробителя. Окрилени като от майчина ласка, те се изпълват с бодрост и въодушевление . Под въздействие на тези силни чувства , величественият Дунав се смалява до размерите на една “ бара “ , която могат да прескочат. Патриотичното чувство на автора достига до своеобразна кулминация. Понесен от романтичен възторг авторът се връща на зад към героично- трагичните дни на предосвобожденската епоха. Слива се с колективния образ на хъшовете , става техен глас: “ Мила България , никога не си тъй мила , както когато сме вън от тебе ! Никога не си ни тъй необходима, както когато сме те загубили безнадеждно !…… “ Патриотът Вазов кара читателя да съприживява болката на хъшовете по изгубената родина . ТРЕТА ГЛАВА – “ Народ без жертви не е народ “ Трета глава е идейно емоционален център в повестта . Тя обединява разноликите епизоди в едно художествено цяло. Чрез речта на Странджата Вазов разкрива въздействащата сила на словото. Внушава , че тя умножава , когато словото е изказано от човек , изявил себе си чрез прекрасни дела . За това авторът дава право на бившия знаменосец да бъде глас и съвест на хъшовете, глас на душите и сърцата им. Речта на Странджата се превръща в истинско събитие. Тя промена и преодолява озверелите хъшове, готови да се хвърлят до преди миг един срещу друг. Старият хъш авторитетно прекъсва разпрата между поддалите се на злобата и отчаянието свои събратя. Той спасява хъшовете не само от глада и страха в критични моменти , но и се грижи за тях като духовен баща. Чрез своята реч Странджата си поставя за цел да възвърне човешкото им достойнство. На жестокостта и омразата той противопоставя светлия идеал, който трябва да ги води в живота. Със затрогващо вълнение Странджата им говори за смисъла и същността на мъченичеството на българския хъш: “ Имот ли искате или къщи ? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ние нямаме потреба от имоти . Ние се жертваме за свободата на България и ако найдем отплата , то тя ще бъде – 4 освобождението на България ,ни повече ни по- малко . “ Възхитителна е грижата на Странджата за другарите . Той им дава морални сили, за да превъзмогнат изпитанията , на които ги подлага живота в чуждата страна. Самият той е образец за всеотдайно служене на делото за освобождение. Речта му е един истински урок по родолюбие. Думите му попадат в сърцата на зажаднелите за разбиране и подкрепа хъшове. Топла сърдечност крие всяка негова дума. Странджата е истински мъдрец. Чрез истините които казва ,издига освирепелите хъшове над обидното ежедневие. Връща самочувствието им на хора – достойни и нужни на народа и родината си. Той ги окуражава като посочва , че страданията и униженията им ще бъдат изкупени чрез славата в предстоящите битки с врага. Изключително силно въздействие върху хъшовете оказва мъдрата мисъл на знаменосеца : “ народ без жертви не е народ “.Той споделя откровено с тях истината , че няма да види осъществена своята мечта , но и не оставя съмнение у тях , че борбата, в която искат да участват е велико дело. Той разгаря в душите на измъчените си събратя желанието им да докажат любовта си към отечеството час по скоро .Самият той се нуждае от грижи и подкрепа , защото е стар и болен , но успява да превъзмогне своята немощ , за да бъде полезен. Странджата осъзнава , че е по- страшно, когато боледува духа, за това не щади сили , за да спаси душите на своите побратими. Бившият знаменосец разкрива колко много всички те си приличат . Странджата заразява хъшовете със своята увереност , че им е отредена по друга съдба – че ще умрат като герои. Словата му преобразяват хъшовете. В сърцата им лумва огъня на надеждата и те запяват. Песента е образ на възвърнатото братство между хъшовете .Въодушевени за големи дела , почувствали се отново хора , те усещат силата на своята братска свързаност. В очите им Странджата е най- мъдрия приятел и брат . V-та глава-“ Умри за България” В пета глава е поставен акцент върху смъртта на Странджата. Бившият знаменосец в четата на Хаджи Димитър е единствения герой в творбата, извисен до абсолютната нравственост, чрез пълното покриване на думите с делата- в борбата и страданията, в живота и смъртта. В неговият образ авторът е заложил идеята за обединяващият духовното начало сред хъшовете. Знаменосецът е изграден като образ-идеал за българина родолюбец. В повестта той е представен като опитен и мъдър човек, с чиста душевност. В миналото той е бил знаменосец, а това означава –образец на воин. В пета глава образът му засиява с ореола на светостта. Авторът проследява детайлно промените във физически портрет на героя с наближаването на смъртния му час. Постепенно лицето му се побледнява, очите му се 5 избистрят и засияват, ранените места потъмняват. Така образът му напомня за лицата на светците, които ни гледат от иконите. Вазов внушава на читателя своето възхищение пред благородството и всеотдайността му в служенето на родолюбивото дело. В предсмъртния си час Странджата отново потвърждава всичко, в което е вярвал и на което е посветил живота си: “ Няма по-сладка смърт, от смъртта за отечеството.” Бившият знаменосец разбира тежкия живот на хъшовете и не е разочарован от това, че те не са до смъртния му одър. Благодарен е на Бръчков, защото приятелска ръка ще затвори очите му. Така няма да умре сам и забравен в чуждата страна. До последния си земен миг мисли за борбата, свободата и Отечеството. Голямата му човешка болка е свързана с неосъществената мечта-да умре в битка с врага. Но той намира сили да се утеши. Неговата равносметка е, че всеки един момент е живял смислено и пълноценно, благодарение на обичта си към родината. Странджата вижда в лицето на Бръчков, приемник и продължител на делото. Оценява неговата преданост и родолюбие. Вижда в очите му истинско възхищение пред тези, които са се докосвали до славата и живеят със спомена за нея. 10 глава-“Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта.” Обобщена представа за образа на хъша получаваме от сливането на двамата герои- Странджата и Македонски. Странджата е въплащение на духовното начало у хъшовете, на стоицизма, на мъченичеството в името на свободата на Отечеството. Македонски е разкрит чрез авантюристичната си природа. Той е борбената, прагматично устроена личност.Чрез образите на Странджата и Македонски авторът разрешава и друга художествена задача. Посочва контраста между идеализма на хъшовете и принизените ценности след Освобождението. Доказателство за това откриваме в завета на Странджата: “умри за България” и авторовото обръщение в края на повестта: “Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?”. До момента, в който Македонски предлага на събранието у Владиков, да изпълни опасната мисия, той е представен чрез жилавостта и изобретателността си в живота.Принудителното бездействие и бедността стават причина, енергията му да се разпилява в дребни, често пъти недостойни дела. Той сякаш е изтъкан от противоречия-обира Бръчков и Владиков, лъже безцеремонно. В същото време проявява трогателна загриженост към другаря си изпаднал в беда. С думите казани за себе си, Македонски ясно очертава житейския си принцип: “Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта.” Тази си мисъл доказва при изпълнението на опасната мисия- да установи връзката между хъшовете и революционния комитет в лицето на Левски. На изпитание са подложени волята му да отстоява принципа си, любовта към другарите и към Родината. 6 В 10 глава Вазов разкрива способността на Македонски на истински героизъм в името на святата идея-освобождението на Отечеството. Македонски върви сам в студената февруарска нощ, сред ледената пустош. Пейзажът е в синхрон с мислите и чувствата, които изпълват душата му. За преминаването на дълбоката замръзнала река той се е подготвил старателно. Облечен е с дебела шуба, в ръката си държи тояга с остър шип. За да избегне неприятните срещи с турските патрули Македонски е преоблечен като влах и носи револвер. Предварително е обмислил къде може най-безопасно да пресече границата. Решил е и през коя от трите порти да влезе в къщата на баба Тонка. Не е възможно обаче да предвиди всички препятствия. Незамръзналата ивица вода го поставя пред неочаквано и сериозно изпитание: “ Македонски се спря слисан пред това препятствие.”. Само миг трае колебанието му. Той се отличава със способността си да запази самообладание и в най- безнадеждната ситуация. Неговата будна и ясна мисъл му помага бързо да се ориентира в положението. Бързо съобразява да се върне до колибата на дунавския бряг, за да вземе дъска, която ще му послужи за мост. Неочаквано друго препятствие е появата на стопанина на колибата. Напълно съответствие с характера му е начина, по който реагира срещу опита на влаха да му попречи. Динамичното развитие на борбата за спасителната дъска е съпроводено с напрегнат диалог. Авторът среща двама еднакво силни и неотстъпчиви противници. Македонски ясно дава на влаха да разбере, че дъската за него е въпрос на живот и смърт. Той прибягва до груба сила, за да не провали “цяло едно предприятие”. Чрез честа употреба на глаголи и епитети читателят визуално възприема картината на двубоя: “напъна се, изпухтя, бутна противника си и падна въз него”; “Влахът разтреперан, упорито, лежешком силно стискаше дъската на гърдите си и изпущаше пресипнати гласове.” Читателят вижда и чува случващото се. Привлечен е да застане на страната на Македонски, не само защото мотивът на героя е патриотичен, а защото хъшът е изчерпал възможностите да избегне нежеланото убийство на влаха. Емоционално най-силно е представено третото препятствие на Македонски-преминаването му на бушуващата водна бездна. И сега мой не е разколебан. За да подчертае изключителното му самообладание, авторът дава точни сведения за дължината и ширината на дъската и добавя:”една никаква случайност, едно малко кривнуване можеше да го превали”. Акцентът в пейзажа е поставен върху силния, ледено студен вятър. Така Вазов изгражда образна представа за драматизма на ситуацията и държи читателя в напрежение. За да премине по импровизирания мост на героя са нужни не просто смелост и решителност, дързост и хладнокръвие, но и пълна отдаденост на великото дело. Македонски се прекръства, защото вярва, че бог благославя святото дело и ще му помогне да премине реката. 7 С приближаването на турския бряг вълнението на героя расте, не само защото ще стъпи на родна земя, и защото знае, че тук го дебнат още по-големи опасности. Той мобилизира всичките си сили и внимателно преценява обстановката. В мига, в който вижда караула, бързо взема решение.Притаява се в долчето и стои там неподвижно. Чрез градация авторът представя невероятното напрежение, с което сетивата му улавят всеки шум, всяко движение: “ Но Македонски още дълго стоя в това положение, с напънат , с опулен взор и без дихание”. Той успява да запази самообладание дори и в момента, когато разбира , че е скован от студ. Целият е устремен към Русчук, към дома на баба Тонка, където ще се срещне с Левски. Тук той е стар познайник. Първо се представя с “ твой син “ пред баба Тонка , а после прошепва и името си. Срещата с дякона е осъществена. Успешното изпълнение на мисията утвърждава думите на Македонски за глада и смъртта. За патриотизма и борческите качества на хъшовете вече разбираме не само от разказите им за славното минало, но и от успешната мисия на Македонски. ХVІ глава Когато идва вестта за победата на сърбите над турците, хъшовете поемат към рискования път на битката срещу поробителя : “ Братя , сега можем да се бием и да умрем юнашки за нашата свобода”. Този пламенен зов на Бръчков е израз на всеобщия копнеж на хъшовете да участват в борбата за свобода на отечеството. За втори път лирическото чувство на Вазов избликва в лирическо отстъпление. Пламенните му и силни думи са възхвала на хъша: “ Зачуеха ли нещо като стенание на отечеството , като зов за борба с тираните , съживяваха се , подмладяваха се, разпаляха се и бързаха да пренесат пред олтара на отечеството си , средството си , покоя си , кръвта си …… “ . В боя всички хъшове стигат до подвиг. Така те изявяват себе си , осмислят мъченичеството си, доказват предаността си към идеала. Те приемат смъртта в боя като единствен достоен път към България и свободата и. Картините се редуват ярки, вълнуващи, драматични. Читателят вижда как Владиков пада с пронизана гръд , гологлав, окървавен. Как опиянен от битката Бръчков възсяда превзетият турски топ. Читателят “ чува “ възгласите на налитащите с отчаяна храброст герои: “ Победа ! Дръжте се ,братя , напред ! Ура ! Братя , Бръчков умря ! “ Героичните действия на хъшовете при Гредетин са доказателство за техния чист патриотизъм , за тяхната безкористна саможертва в името на свободата на отечеството. 8 ХVІІ глава В края на повестта писателят прави равносметка на времето “ тогава “ и сега . Безкористността и родолюбието на хъшовете го карат горчиво да възкликне , мислейки за дребните сметки и стремежи на своите съвременници : “ Тогава беше времето на самопожертвованията , както днес е епохата на дребните характери “ . Последната картина в повестта е разтърсваща. Вазов представя как останалия жив след освобождението Македонски е подложен на унижението да слугува в една канцелария, за да осигури прехраната си .С болка и дълбок разтърсващ гняв авторът възкликва : “ Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин ? “ Забравени са миналите идеали. Човешката доблест е загубила своите високи измерения в миналото . Присъдата на Вазов е ясна и открита : “ Страшно е това време, в което не се почитат героите от миналото, забравена е саможертвата им и честната им служба в името на Родината “ Нелепо и грозно е времето, когато един писар може да унижи един лев от Стара планина осакатен в битките за свободата на България. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Реабилитирането на хората, които с всички свои добродетели и чисто човешки слабости творят историята, е по силите на големите творци в литературата от мащаба на Иван Вазов. Истината за тяхната саможертва, мъченичество и страдание дължим на стремежа на народния поет да я предаде на поколенията .

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × five =