Анализ на Песен двадесет и шеста от „Ад” на Данте Алигиери

Безсмъртната творба на Данте възниква на превала между Средновековието и Ренесанса. На границата на двете велики епохи все още господства религиозно-християнският мироглед ,но устоите на феодалното общество вече се пропукват, а заедно с това изгрява новия хуманистичен мироглед, който възвръща интереса към земния човек. “Божествената комедия” обединява в едно срещуположни представи, идеи и мирогледи – съчетава теоцентризъм с антропоцентризъм, хуманизъм, патрио- тизъм, идеализъм с реализъм. Неслучайно определят Данте едновременно като последния поет на Средновековието и първия поет на Новото време. Данте пише „Божествена комедия” в продължение на 14 години и я завършва през последните дни от живота си. В началото творбата е озаглавена „Комедия”, според средновековното разбиране за произведение с тъжно начало („Ад”) и щастлив край („Рай”). По-късно е прибавен епитетът „божествена”, не във връзка с религиозното съдържание, а като израз на преклонението пред творческия гений на Данте. В песен XXVI поетите стигат над осмата яма. Тя е осветена от безбройни пламъци, във всеки един от които се крие по един грешник. Тук се наказват ония, които с измама и коварни съвети са причинили щета другиму. От един от тия пламъци, който се раздвоява на два езика, се показват Диомед и Одисей, който, по молба на Виргилия, разказва своите приключения и своята смърт. Особено обятелен е образът на Одисей в тази песен, който пресъздава пробудения стремеж към знание, изследване и откривателство.Неслучайно Данте избира за герой Одисей – митологическият символ на любознателния скитник. И в този епизод на Дантевата творба, моралната история отстъпва на поетическия разказ за неудържимата страст на Одисей да пътува и опознава нови страни и да достигне там, където не е стъпвал човешки крак. Смелият мореплавател и другарите му стигат чак до Херкулесовите стълбове (дн.Гибралтар), през които никой не е преминавал. Косите им са вече посребрени, силите ги напускат, но не и дръзновението, което Одисей наново разгаря с пламенните си слова. Тогава неочаквано се намесва и ги погубва „Този”, който не допуска смъртните да знаят повече от позволеното. Данте преосмисля героя Одисей от легендата (след дълго скитане Одисей се зъвръща у дома), надарява го с ярки индивидуални качества – любознателност, смелост, целеустременост и жертвоготовност, способност да увлича другите в дръзновени дела – и създава високопоетичен образ, предвестник на познавателския и откривателски дух на Ренесанса.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

8 + 16 =