АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – „РАЗНИ ХОРА, РАЗНИ ИДЕАЛИ” ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА НРАВСТВЕНАТА И ПОЛИТИЧЕСКА ПОКВАРА В

Основният замисъл на Алеко Константинов при създаването на цикъла от фейлетони „Разни хора, разни идеали” е свързан с разобличението на най-ярките типове обществена нравственост в българската действителност през 90-те години на XIX век. Чрез привидно безобидния смях публи¬цистът кара читателя да се замисли върху същ¬ността на негативните явления, които пречат за осъществяването на хармонията в обществените отношения. Затова не е чудно, че гласът му се чу¬ва и приема като нравствен коректив на епохата. Избрал за герои на фейлетоните си „величията” на деня, контрастно противоположни на обществе¬ните реалности, Алеко Константинов търси типич¬ното в проявленията им. Различието в „идеала” на своите герои от общоприетия морал авторът открива още в първия фейлетон от цикъла „Разни хора, разни идеали”. Негов субективен носител е помощник-регистраторът: „Нашият помощник на регистратора е страшен комик. Изпокапваме от смях, когато почне да бомбардира неспра¬ведливата си съдба. ” Изповедната форма за ин¬дивидуален изказ на героя дава възможност да се навлезе в неговия ограничен свят и да се потърси смисълът на недоволството му, ориентирано към всички онези, които му „пречат” („все не мога да си пробия път!… ”). Във всеки следващ фейлетон Алеко Констан¬тинов задълбочава разобличението на дегради¬ралия човек в условията на постоянна девалва¬ция на нравствените ценности. Във втория фейле¬тон като герой е изобразен един от амнистираните палачи. Този път диалогично (по-скоро това е ди¬алог в монологична форма) се влиза в неговия микрокосмос, изпълнен с грозна и покварена душевност. Без никакви скрупули този „герой” на епохата показва истинския облик на едно мракобесно време, в което преобърнатите стойности се приемат като естествено явление – без никаква перспектива да се сменят обстоятелствата: „Ура, да живее амнистията!… Тази амнистия призна, че всичките наши дела са вършени за спасе¬нието, за славата и за величието на България… Ха-ха, ха-ха… ” Най-цялостно разгърнат е образът на героя лъ¬жепатриот от третия фейлетон. Като социално яв¬ление той е познат още от фейлетоните на Христо Ботев. Но новото следосвобожденско време от¬крива нови пътища за развитие на лъжепатриотизма. Героят на Алеко е свободен. Открито заявя¬ва желанията си: „Солунската митница! Калифор-ния, да я вземе мътната! И иди, че не бъди па¬триот, иди после това, че не съчувствувай на македонците… ” Единственият герой, който диалогизира (макар че в края на краищата пак налага собствената си позиция), е еснафът приспособенец от четвъртия фейлетон. Неговият прагматизъм е универсален и се препотвърждава, откакто съществува човекът. Удобен за всички времена, той е най-гъвкав и устойчив, защото го интересува само безличното и незабележимо съществуване:.„Защо и ти да на влезеш в болшинството, както другите?… Па спечелиш ли веднъж доверието – накриви си кал¬пака: няма да усетиш как ще ти тръгне работата напред. ” Реалист, без никакви романтични илюзии, този Алеков герой живее скромно и тихо в днешния ден, за да притежава утрешния и всич¬ки, идващи след него. И в четирите фейлетона Алеко Константинов ха¬рактеризира персонажите чрез техните стремежи. Помощник-регистраторът иска да заеме по-висо¬ко място в обществената йерархия, за да забогатее. За тази цел той се превръща в демагог, обсебен напълно от дребнавите си и недостойни цели. Опитващ да се скрие зад достойни цели („горе-долу ползица за народа”), в действителност се оказва завистлив кариерист: „Зорът ми е да из¬тикам регистратора… И пак нищо, и пак няма звънец. Управия до коляно! Аслъ калпав народ сме ти, интелигенцията. ” Но ако този герой е воден от лични и егоистични подбуди, определящи поведението му, много по-страшни са политическите стремежи на амнисти¬рания палач от втория фейлетон. Очевидно е же¬ланието му не да преосмисли поведението си, а да продължи с политическите престъпления и шантажи. Превратностите на времето за него не съществу¬ват. Винаги има миг на „върховна” изява: „че жи¬вотът е колело, че могат да настанат времена за истинско разчистване на сметките…За три дена само да се възстанови онази славна епоха, аз би им изтръгнал из дробовете тези демонски бележки, но… кой знай!,.. Нека му мислят ония, на които половината от живота мина в непрекъс¬нати преследвания и унижения…”. Лъжепатриотът от третия фейлетон се стреми само към едно: да спечели чрез грабежи, а не с честен труд. Неговата цел е също егоистична и неприкрита. За него най-важното е да има „келепир”, защото „патриотизъм”е анахронизъм (рес¬пективно и „патриот”). Универсални са стой¬ностите на безцеремонно изповяданата безнравственост: „Ех, че келепир… Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догде е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата… Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака, стига ми! Па сет¬не оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака… Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!… Туй комитети, туй дружества, организация, про¬паганда – всичко е бошлаф! ”. Привидно най-непретенциозен е героят от чет¬въртия фейлетон. Той иска да уреди личното си благополучие – независимо от начина. Държи на дискретност при постигане на целите: „Всички на работа са наредени и парици си спастриха, и къщите си издигнаха… кога пари ще спечелиш, та и ти кол да забиеш, и ти къща да завъртиш… Прави, каквото правят хората… ”. Всеки един от Алековите герои има ръководен принцип в живота, който спазва стриктно и после¬дователно, дори когато обстоятелствата са небла¬гоприятни за това. Фейлетонистът успява да на¬мери най-вярната отправна точка към поведени¬ето на персонажите; проявяващи в единство мис¬лите, думите и делата си – Дори в най-заплетените ситуации. Очевидно е, че нито един от тях няма определени политически възгледи, понеже им лип¬сва обществена заинтересованост. Ръководи ги единствено личната изгода, защото са егоисти. Тяхното разбиране за обществения и за личния морал е еснафско и тесногръдо. И все пак е пос¬тигната индивидуализация при разкриване на ти¬пичното в поведението им. Помощник-регистраторът е намерил своя „иде¬ал” за оцеляване: „Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция… Аз имам добро сърце аслъ, хич не съм горделив. ” Амнистираният палач има само¬чувствието на победител, въпреки годините, пре¬карани в затвора. С нескрит цинизъм се обръща към малцината, останали честни и неподкупни бор¬ци за идеали, за да наложи своите разбирания за историческо развитие. Страшни са риторичните му въпроси, отправени към всички „ветрогонци”, „…за какво беше вашата борба? Какво спече¬лихте вие? – Вятър! Законност и свобода, ха-ха… Глупци!… Остана честен… Глупец, счу¬пена пара не струва твоята гладна честност!… Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще ка¬жеш ти, е по-сладък от амврозий. Какво заблуж¬дение! Не, нещастнико, хлябът си е хляб, а бога¬тата трапеза е наслаждение, твоята стаичка е мрачна килия, а моето злато е наслаждение. ” И най-страшното в тази житейска теория е нейната повторяемост векове наред – все по-съз¬нателно и все по-нагло – до пълната профанизация на обществените идеали. Антихуманна е рито¬риката на героя. Тя е агресивна в открито поднесе¬ната безнравственост, граничеща с наглост: „Е, добре, аз паднах – где е твоето тържество, нещастнико? Аз паднах, но пак съм изправен на краката си. Аз живях, ти страда. Аз пак живея, ти пак страдаеш… Кой спечели? Ти запази иде¬ите си, аз запазих златото си. Кой спечели, ка¬жи ми, о, честни й труженико… ” Реално погледнато, тези принципи все по-чес¬то се налагат като водещи и в днешно време крачката до житейската философия на лъжепатри¬ота е само една. Защото и той е човек на насто¬ящия миг, на изгодата от политическите машинации, от безпринципното присвояване на матери¬ални ценности – без мисъл за духовните измере-ния на всяка човешка постъпка. Всичко при него е точно премерено и не са възможни грешки: „таман сега му е времето… Сега да има някои да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт… За Цариград сетне ще му мислим… Ама не му е времето, моментът не е благопри¬ятен… И сега време за вълнение ли е бе, джанъм?… Баш сега му е времето да си мълчим, да си кротуваме… ”. Целта е категорично определена. Очертан е пъ¬тят на човека, който винаги успява да се нареди с непретенциозната си кротост и с безпомощ¬ността си. Такива хора умеят да паразитират дълго, необезпокоявани от никого, понеже изг¬леждат безобидни. Но би могло да стане страшно, ако се почувстват пренебрегнати. В този смисъл те са вечни – като ръководните си принципи в живота. Зад привидната благост и добронаме¬реност на чичото – еснафа приспособе¬нец от четвъртия фейлетон, се крият безнравствените средства за оцелява¬не на бездуховния. Това е неговата фило¬софия: „На теб ли остана света да опра¬вяш бре, чедо… Политика къща не храни… Прави, каквото правят хората: свий си опашката, па си налягай парцалите… С гю¬рултия гърло се не пълни… Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и кога да е, хората ще те оценят… Па спечелиш ли веднъж доверието – накриви си калпака… Па да видиш тогава чест, да видиш почести… стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти. ” Привидната пасивност и неангажираност към обществените проблеми е скритият механизъм за материални облаги – малкото, дребно щастие за ес¬нафа: да се преживее встрани от проб¬лемите на обществото в името на спо¬койствието и благополучието. Различни са средствата за действие за постигането на целите на Алековите герои от цикъла „Разни хора, разни иде¬али”. Помощник-регистраторът си служи с доноси, анонимни писма, заплахи, лъжи и унижения. Двигател на действи¬ята му е завистта на дребния подлец, който не би се спрял пред нищо: „И аз уж се увирам около големците: …Като вляза при господина министъра, и аз все се ста¬рая да се докарвам… Бре анонимни записки ли не щеш, бре доноси ли не щеш, бре заплашвания ли не щеш… Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, та где оня късмет!… Види се работата, и подлец да бъдеш не е лесен занаят, все трябва да имаш някоя дарбица: кураж ли да го наречеш или просто трябва да имаш зализана физиономийка… ” Точно защото е страхлив, този герой притежава умението на хамелеона да се приспособява към обстоятелствата и да избягва опасностите: „Колкото за строг – строг съм: писарите и разсилни-те ги мачкам като фелдфебел… че като се насвяткам, че като почна да ги режа за бяс: туй регистратор, туй архивар, туй подначалник – вдън земя! Добре, че не ме обаждат… ” Амнистираният престъпник познава само и единствено терора като начин за общуване. Няма издевателство, ко¬ето не би приел да извърши, за да се наложи в живота. С цинична откровеност не само признава деянията си, но и се гордее с тях: „Браво! Значи всичко от ми¬налото е предадено вече на забвение… Ко¬сите ми настръхват… Всичко е заличено вече с амнистията… За три дена само да се възстанови онази славна епоха, аз би им изтръгнал из дробовете тези демонски бележки… Нека му мислят ония, които ги тътриха по участъците…, които… бя¬ха измъчени, изтезавани, разорени, опропастени… ” Директно поставеният въпрос към не-назования поименно, но политически характеризиран доста пълно, опонент е показателен за предпочитаните сред¬ства за действие: „Я ми кажи ти, ей, чо¬вече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото, ти, когото ний тъпчехме из участъ¬ците, когото за удоволствие осъдихме на смърт и пак за удоволствие оправдахме, и отново пак осъдихме, защото тъй изискваше нашият интерес, защото намирах¬ме, че ти можеш да послужиш като сред¬ство чрез тебе да сплашим, да всеем ужас и трепет, кажи ми ти, недоял-недоспал нещастнико, ти какво спечели със своята упорита борба, а? Я проследи в какъв ужас изминаха твоите цветущи години. Какво разбра ти от живота? ”. Това е философията на политически безпринципния войнстващ демагог. Той оцелява и печели „битката” с общест¬вото чрез девалвацията на нравствени¬те ценности. Алеко Константинов, ка¬то участник в неуспешната кампания за избирането му за народен представи¬тел преди повече от век, открива тра¬гичния смисъл на обществените явле¬ния. Придава им универсалност – лаконично и ангажирано. Много по-прозрачни са действията на лъжепатриота. Чрез грабежи той за¬пазва обществената си значимост, за¬щото знае икономическата изгода от всяка намеса в политиката. Затова иска да бъде добре с всички – дори когато става дума за бъдещето на страната: „покорна глава сабя не я сече… ” И еснафът от последния фейлетон из¬ползва познатите на помощник-регистратора средства за действие – ра¬болепие, примирение с подлостта. Това е, което има предвид, когато казва на племенника си: „Аз гледам да го направя човек… Я покротувай една-две годинки, та виж няма ли да те приемат. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че тоз бил подлец, па оня бил крадец… Твоя работа ли е това? ”. Така се формира съзнанието на човека марионетка, готов да бъде ма¬нипулиран от всички политически режими. Алеко Константинов обръща особено внимание и на нравствената същност на героите от тези фейлетони, проявя-вана в характера, в социалната им пси¬хология и в морала. Помощник-регист¬раторът е жалък, ограничен, но агре¬сивен Кариерист. Политическият престъпник е циничен. Топ няма никакви мо¬рални задръжки и колебания. Лъжепат¬риотът е алчен, но страхлив. Неговата робска психика не се свени да очаква и търси разбиране и дори съдействие от султана и от останалите балкански държави за постигане на личното си благополучие. Този тип герой не вижда по-далеч от собствената си изгода. Не е много по-различен и еснафът от чет¬въртия фейлетон, който въплъщава в не по-малка степен от другите деформи¬рания морал на епохата. Фейлетонистът подхожда към инди¬видуализацията на героите в четирите фейлетона по различен начин. Помощ¬ник-регистраторът е изобразен чрез монолог, който го типизира като явле¬ние. Сам характеризира себе си. Доказва негативните преценки на другите за типа човешка нравственост, който въплъщава. Във втория фейлетон диало¬гът в монологична форма още по-убеди¬телно води до саморазкриването на един безнравствен човек, готов да отс¬тоява позициите си винаги и при всякакви обстоятелства. Лъжепатриотът в третия фейлетон, чрез речевата си характеристика: интонация, градация на чувства и желания, разкрива света на псевдоидеала и мнимата грижа за бъде¬щето на държавата. Още по-убедител¬на е речевата характеристика, постигната посредством множество послови¬ци и поговорки, в четвъртия фейлетон. Оцветени интонационно, „мъдрите” поуки се запомнят и читателят се замис¬ля върху безнравствената им същност. По този начин нравственото падение на героите е във вътрешно взаимодейст¬вие. Всеки следващ фейлетон надгражда наблюдаваната нравствена дефор¬мация в предишния. Създава се художествена представа за циклична повторяемост на негативните явления в общес¬твения живот. Чрез антитезата на характерите във втори и четвърти фейлетон, Алеко Константинов противопоставя две цен¬ностни системи, два типа човешка нравственост. Така, макар и косвено, ав¬торът утвърждава светлия си идеал за едно по-хуманно и демократично общес¬тво. Чрез комичното и трагикомичното ка¬то естетически категории, Алеко Константинов успява и пряко, и косвено да изобличи недъзите на обществото, ка¬то показва несъответствието между същността на явленията и героите и тяхната външна изява. Но както може да се очаква – присъдата на писателя към персонажите не е еднаква. Към помощник-регистратора той изпитва презре¬ние и отвращение. Протестира срещу политическата демагогия на амнисти¬рания престъпник. Надсмива се над зловещия „патриотизъм” на лъжепатриота, налагащ се чрез мимикрия, защото би могъл да стане страшен с поведението си. С явно отвращение изобличава есна¬фа приспособенец. Като използва възможностите на сатирата (от ирония до сарказъм – в зависимост от общественото поведение на персонажите) – фейлетонистът създава ангажирана политическа картина на времето. Читателското отношение към геро¬ите на Алеко Константинов от цикъла фейлетони „Разни хора, разни идеали” се провокира от авторовата позиция. Те събуждат преди всичко отвращение. Отблъскват с низките си страсти и стремежи. Будят тревогата на чита¬теля, защото не са изключение в общес¬твото. А нравствената им нечисто-плътност предизвиква основателна погнуса и нежелание за среща очи в очи с тях. В цикъла фейлетони „Разни хора, раз¬ни идеали” Алеко Константинов художествено интерпретира нравствени проблеми с негативни стойности. Про¬вокира съзнанието на поколения чита¬тели. Затова и днес посланията на го¬лемия фейлетонист, оценен високо още от съвременниците си, грабват внима¬нието и дават повод за нови интерпре-тации.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen − 8 =