Аз не искам да съм Дон Кихот. – Есе

Поради прекаленото четене не рицарски романи Дон Кихот загубва разсъдъка си. В този момент рицарските романи се намират в изобилие на испанския книжен пазар. В тях се разказва за фантастичните походи на легендарни рицари и са единствения начин да се откъснеш от действителността – безделието и бедността. Сапунените опери, излъчвани всеки дневно по всички телевизии са рицарските романи днес. Но вместо легендарни рицари има богати и преуспели хора, фантастичните походи са заменени от постигането на живота-мечта. Обикновено главните герои в този вид сериен филм да от латиноамерикански произход, които благодарение на собствените си качества и с помощта на съдбата достигат до невероятно щастие и блаженство в живота си – материално и духовно богатство. След много обрати, тайни и изневери бедността отстъпва място на лукса, любовта и щастието. Обикновения телевизионен зрител е запленен от този друг живот. Сапунените опери се превръщат в нещо повече от отдих и развлечение. Животът е труден и не всеки има сили да се бори. По – лесно е да си представиш, че живееш там, в собствената си сапунена опера. Прекрасно е, аз си го представих. Гледах, гледах и гледах сапунените сериали. Гледах преди да осъзная, че само с гледане моят живот никога няма да наподоби този на героите от филмите. А само ако запретна ръкави и сама се погрижа да получа шанс в живота си. После всичко ще си дойде на мястото- и любовта, и приятелите, и кариерата. Аз не искам да съм Дон Кихот, защото не искам да живея в измислен идеален свят и примерно, когато ям мусаката на баба, да се самозалъгвам, че всъщност това е изискано ястие, приготвено с много скъпи продукти от известен френски майстор готвач. Или когато гледам мизерния интериор на училището ми, да си казвам, че това е последния писък на модата – изкуствено състарен паркет, мебели от талашит, с по-модерното наименование ламинат, с чудати форми, постигнати чрез отстраняване на части от тях, пердета в невероятни цветове, купени от най-реномирания магазин за платове втора употреба. Или когато в училище е по-студено отколкото навън, да си го обяснявам с проблеми с новата климатична инсталация. Не искам, защото ме боли, че моят живот не е така съвършен и безгрижен, както на екрана. Макар че Дон Кихот де Ламанча преодолява материалните несгоди на това да си странстващ рицар, нощуващ в приказни замъци (кръчми) и защитаващ слабите и неоправданите (затворниците). Макар че той остава рицар почти до края на живота си, аз не искам да съм Дон Кихот. Аз искам да съм здраво стъпил на земята реалист. По-добре да приема фактите и да се боря – живота не е лесен.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twelve − two =