“Азбучна молитва” – Константин Преславски

“Азбучна молитва” на пръв поглед представлява една загадка за съвременния читател,защото жанрът към който принадлежи не е характерен за днешната литература, а същото можем да кажем и за нейната структура,както и за посланието,в което се крият загадъчни образи. За да разбереш скрития смисъл на творбата можем да постъпим по два начина.От една страна можем да осъвременим смисъла на творбата,като я погледнем с очите на днешния човек-в този подход няма нищо нелепо,защото днес човек има своята визиа за света и колкото и да се опитва да се доближи до представите на миналото,това винаги е трудно и частично. Другият подход е да се опитаме да разчетем творбата чрез знанията за епохата,за контекста ,в който тя се проявява,чрез изследването на специфичните за онази епоха идеи ,понятия ,символи. Много понятия символи сродяват “Проглас към евангелието” с “Азбучна молитва”.Наред с него тя е едно от първите произведения,написани на старобългарския книжовен език,създаден от светите братя Кирил и Методий. И двете творби доказват,че на този нов книжовен език може да се твори съвършена поезия със сложни поетични фигури. Заедно с “Прогласа””Азбучна молитва” принадлежи на жанра на декламационната поезия с религиозен характер. В тях се подчертава свещеността на славянското писмо и значението на новата християнска вяра. Дотук свършват приликите. “Азбучна молитва” не е призив,тя звучи много по –оптимистично и много по-малко дидактически. Тя е израз на радостта от това,че славянството е станало съпричастно на християнските ценности. Създадена около 894 година “Азбучна молитва” е поетическо встъпление към съчинението на Константин Преславски “Учително евангелие”.Тя е поместена след предговора в проза, от който научаваме,че Константин Преславски е създал “Учителното евангелие” по поръка на св.Наум,друг от славянските апостоли и ученик на Солунските братя,който е организирал книжовния живот след пристигането на оцелелите ученици на светите братя от Моравия в България.”Учителното евангелие” съдържа 51 слова,които са се чели в църквата в неделните дни през годината.Предназначени са за поучаване на вярващите и разяснение същността на християнството. За да го състави ,Константин Преславски е превеждал ранно християнските проповеди на Йоан Златоуст и Кирил Александрийски.Словото е оригинална творба на старобългарския книжовник. Той не само е превеждал,но и добавил встъпления и заключения на беседите,за да ги направи по-близки за своите съвременници “Азбучна молитва” съдържа 40 стиха.Всеки стих се състои от по 12 срички с цензура/т.е. пауза/ след петата или седмата сричка. Макар и оригиналното и заглавие да е “ Пролог за Христа,отмерен на тълкованието на Светото евангелие,написан от Константин” за удобство е прието тя да се нарича “Азбучна молитва”,защото всеки стих започва с поредната буква от азбуката-доказано е,че е записана на глаголица. “Азбучна молитва” съдържа характеристиките на един от най-важните средновековни жанрове-молитвата т.е за разлика от “Проглас към евангелието” “Азбучна молитва” има друг адресат и не е призив към покръстените славяни да вникнат в божията мъдрост, а е молба-обръщение към Бога. Най-често в молитвата човекът изповяда съкровените си болки и мечти с надеждата,че сили ,по-висши от тези на човешкото същество,ще го подкрепят. Съвременните психолози считат ,че молитвата играе важна роля в психическата нагласа на човека,помага му да се концентрира и по-лесно да преодолее трудностите ,дори и когато техният изход не зависи от него /например тежки болести/. В “Азбучна молитва” авторът се моли за вдъхновение.Неговата молба напомня на античната молба към божеството да вдъхнови поета да възпее подвизите на героите, но същността на молбата на средновековния славянски автор е различна. Това е молба към Бог,за да даде на писателя духовни сили,за да предаде вярно християнското послание на славяните. Творбата изразява жаждата на славянството да се докосне до Божиите истини. Светът на творбата е боговдъхновен,управляван от Бога,създател и владетел на цялото творение. Подобно на “Проглас към евангилието” ,”Азбучна молитва” създава хармонична връзка между вечните ценности на християнския свят и търсенията,актуални за българина в края на ІХ век. Тази творба крие вълнението на цяла епоха от нашата култура-вълнението от това,че пред покръстените славяни се е открил един нов свят на духовно търсене и бого познание,че най-сетне те са се докоснали до ценностите на християнската цивилизация и знание. Първите 36 стиха от творбата отразяват подредбата на глаголическата азбука,създадена от св.Кирил, а последните 4 представляват формула с прослава на Бога,с която завършва всяко средновековно произведение. Числото 40 има свещен смисъл за християнската култура.То символизира преход-това е броят на дните ,които Христос прекарва отдаден на молитви в пустинята;възкръсналият Христос се възнася на небето 40 дни след разпъването на кръста; в Стария завет Мойсей води евреите 40 години през пустинята,докато ги заведе до обетованата земя. В символиката на числото е заложен и конкретния смисъл на текста :” Ако разгледаме мястото на “Азбучна молитва”сред другите части на “Учителното евангелие”,ще открием,че то е преход от прозаическото встъпление към същинската част-словата. Четиридесетте стиха на творбата могат да се разделят на четири части от по приблизително 10 стиха. Всяка част съдържа собствено послание,което допълва цялостния молитвен характер. Първата е молитвеното обръщение/1-11 стих/-тук творецът се стреми да измоли от Бога вдъхновение и сили,за да осъществи труда си.Втората част показва жаждата на новопокръстените да станат истински християни. Тя съдържа мотивирана и разгърната молитва,в която се позовава всемогъществото на Бога /12-22 стих/. От 23 до 32 стих се визира молбата към Бога да избави автора от злото и скръбта и да го извиси до божественото,тъй като творецът започва своето произведение следвайки пътя на учителите си. Възхвалата към Светата троица в последната част се слива с финала. Това разпределение на частите се основава на символиката на числото 4 в християнската култура,свързано с броя на каноничните евангелия и четирите страни на кръста. В този случай четирите части на текста символично заместват акта на прекръстването,който задължително трябва да последва молитвата. Образите в “Азбучна молитва” не могат да бъдат докрай разбирани,ако не се има предвид обстоятелството,че те отвеждат към Библията:така например”Фараонската злоба”,за която говори поетът ,извиква образа на фараона,който се противопоставя на бягството на евреите от Египет. В средновековието той е символ на дявола и злото. Авторът моли за “херувимски мисъл и ум”,което в случая означава сила да се прозрат божествените тайни. Всеки един от стиховете в “Азбучна молитва” започва с поредна буква от азбуката,което изгражда азбучният акростих. Акростихът е различим само вертикално,при подредбата на стиховете един по друг. Следователно той внушава завършеност и хармония,единството и пълнотата на битието. В духа на Средновековието акростихът функционира като тайно послание. Тъй като съдържа в акростиха си Кириловата азбука,”Азбучна молитва” се използва от учените,за да се уточни какъв е бил съставът и,като се съпоставя и с други източници-запазени абецедари /т.е списъци на буквите/, най-ранният от които е изписан върху хоросан в Златната църква на Преслав,със запазени глаголически ръкописи/като например Асеманиевото евангелие с красиви главни букви с растителни елементи и човешки лица/, с трактата на Черноризец Храбър “За буквите”,в който също се съобщава,че св.Кирил е създал 38 букви-както е в азбучния акростих на Константин Преславски/всъщност той включва само 36 букви,защото с ерове Ъ и Ь / не са започвали думи в старобългарския. Константин Преславски е бил майстор на акростиха.Известни са и други негови акростишни творби.От древни времена се е вярвало ,че писмените знаци ,буквите имат сакрална сила-с такава сила се смята ,че е било заредено изписването на азбуката/ абецедарите обикновено започват и завършват с кръст/.Не случайно и до днес хората обичат да носят буквите си, като помагащи за отблъскването на злото и единство с Бога. Старата вяра в светостта на азбуката намира силна опора във формите на самите глаголически букви-талантлив книжовник Кирил ги изгражда от трите най-свещени за християните знака: кръг/символ на безкрая и съвършенството,на безкрайната Божия благодат,на вечността/,триъгълник/символ на Светата троица/,кръст/символ на Христовата жертва и възкресение/ Така чрез актростиховата молитва Константин Преславски показва вярата си в светостта на славянската азбука и славянската писменост-чрез тях българите се приобщават към светите истини на Христовото учение.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × two =