“Азбучна молитва” – анализ

„Азбучна молитва” е лирично обръщение към създателя на „видимия и невидимия” свят, в което поетът е вградил азбуката на славяните като символ на книжовност, просвета, културен възход. В нея поетът внушава идеята за извисената роля на божието слово, което ще приобщи славяните към общочовешките ценности и ще ги изведе до други духовни територии, където властват милосърдието, добротата, любовта. Висока е нравствената цел на автора. Той се моли за всеобщо духовно пречистване и успех: „ ето в прави път да тръгнат всички живи в твойта заповед пречиста! „ Книжовникът призовава бога да му даде вдъхновение, за да напише със славянски букви божието слово. Отправена лично, молитвата му няма лични цели. Използвайки светлината като основен символ на господната мъдрост, като извечно мерило на божествената промисъл и красота Константин Преславски пее тържествен химн за божия закон, за неговата светла извисеност, защото той е „жив светилник” , който грее със „светлина нетлинна” и осветява пътя на славяните към науката и безграничното човешко познание, символ на святост и вечност. Блика чувството на ентусиазъм и окриленост на поета от изразителната поетична метафора: „Литна днес и славянското племе милостта на кръста твой да търси…” Авторът ни предоставя неудържимия дръзновен устрем, неспирния полет на един прогледнал и просветен народ, поел по свещения път на знанието и просветата. Благочестиво, предано и вдъхновено, смирено протегнал ръце към небето, поетът моли Божествената сила- невидима, но всевиждаща и всезнаеща, да го дари с „мощно слово” , което е и мъдрост и сила. То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси. В духовния свят на поета словото – светлина се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата и моли бог да го закриля от това зло : „Упази ме ти от горда злоба фораонска…” Поетът моли Твореца и за „херувимска сила” и за вдъхновена, лекокрила мисъл, за да може творчески да възпее величието и чудесата на Бога. С неприкрит възторг и преклонение К.Преславски изразява своята благодарности признателност към двамата „вечно юни” учители на славянството и дава свещен обет да продължи тяхното грандиозно и безсмъртно дело : „ … Да опиша чудесата твои вдъхновено, шествайки пак по пътя славен, що учителите двама вечно юни начертаха … „ Пътят е ясен , а целта – велика : „ …Да направя ясно твойто слово за народа . „ Страстно патриотично чувство лъха от всеки ред в молитвата, долавя се и самочувствието на поета, който е горд със славянската си принадлежност, с факта, че славянският род е узрял духовно за културно самоопределение. Гражданинът родолюбец К.Преславски копнее да се слее със своя народ и да му служи. Големите идеи на епохата пулсират в творбата, вълнуват ума и сърцето на поета-славянин . „Азбучна молитва „ е неразривно цяло от чувства и мисли, което с идейно – емоционалната си насоченост и с азбучния акростих , използван от поета, звучи и днес като химн на писмеността.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 + twenty =