Шибил – Йордан Йовков – Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач

Шибил, страшният хайдутин, търсен от заптиета и кърсердари, слиза от планината, за да се предаде.Тази вест ще се разчуе из цялото село, но това малко го интерисува.Той си мисли как преди месец-два в планината е видял жени.Не е по правилата на хайдутите да се задяват жени и в сърцето на един хайдутин няма място за жена. Но Шибил е потъпкал толкова правила, че вече не иска да знае, кое е по правилата и кое не. Помни как в планита среща група жени. Тръгва към тях, след него тръгват и хайдутите, със усмивки на огладнели вълци.Жените се задават от към полето,но в мига, в който виждат хайдутите, се разбягват и започват да плачат.Хайдутите дори не им обръщат внимание, защото тяхния интерес е насочен към една жена, която сама остава права и гледа Шибил право във очите.Тази жена е облечена в коприна, има елече от ален атлаз и на гърдите си носи броеници от алтъни и махмудии. Шибил се зачудва за къде може да е тръгнала сама жена и кой е този баща, който я е пуснал в прланината.Той пристъпва към нея, но тя продължава да го гледа в очите.Чува се глас ,който извиква, нейния глас.Тя пита : какви са те и какво искат от сами жени? При тези думи хайдутите протягат ръце към нея, но Шибил махва с ръка и ги спира.Той се изправя в целия си ръст пред жената и я измерва с поглед. Очите му заблестяват и го избива на смях, но преди него вече е започнала да се смее тя. Лицето й светва и Шибил я заглежда.Как е станало всичко това той не знае , но и не иска.След малко й казва, че знае името й- Рада и е дъщеря на Велико кехая.Шибил пита защо баща й е пуснал такава мома, пременена с тези накити, знае ли че хайдутите ще й ги вземат?Девойката се усмихва и отговаря, че тези накити са й малко, по-добре той да й даде още.След това Рада весело казва на хайдутина ,че ръкава му е скъсан, а тя ще му го зашие.Той вижда продупчения си ръкав, вдига глава и улавя с поглед момата , хванала игла и конец в уста , готова да зашие скъсаното.Рада му предлага да сложи в устата си нещо , защото иначе ще му зашие и ума.Тя все така се усмихва и му казва да си намери жена , която да се грижи за него – да го пере и шие, за да не ходи така окъсан.Шибил отвръща ,че няма жена , която да иска хайдутин като него и предлага на нея да го вземе. Рада през смях отвръща,че не иска хайдутин за мъж, а той се намръщва.Тя вижда,че жените около нея я поглеждат жално в очите, защото се страхуват.Тя се поправя и с усмивка му казва ,че ще направи компромис и ще го вземе, но преди това , той трябва да поиска разрешение от Мурад бей. Шибил изпраща жените чак долу ,където пътя илиза на полето. Когато се връща горе, при дружината си , над хайдутите прелита гарван- лоша поличба за тях.Шибил сякаш не вижда , но неговите другари изтръпват от страх , отделят се настрани и шушукат тревожно. Сега е пролет и гората леко се е разезеленила. Навсякъде мирише на люляк.По пътя към своето убежище хайдутите срещат керван с търговци.Когато ги виждат търговците уплашено мислят как хайдутите ще ги ограбят и те ще загубят стоката си.Шибил не напада кервана, той им казва да пратят много здраве на Рада и Велико кехая от него.И ги пуща де си вървят.Хайдутите вече не гледат Шибил, нито му говорят.Когато се прибират в убежището си, войводата ляга да спи , но другарите му са неспокойни.Струва им се,че са проследени и ще ги заловят.Когато Шибил притихва ,те мълчаливо напускат лагера и бягат от него , сякаш е чумав. Всичкото злато , което Шибил е откраднал ,всичките пръстени, които е свалил от ръцете на живи или умрели, се завтичат към хазната на Велико кехая. Но ето ,че Шибил получава вест от Рада-тя го кани в селото, защото баща й иска да даде благословията си на младите.През целият път до селото,Шибил напрегнато мисли, съмнява се, че това е капан.Той продължава да върви , но съмнението го яде отвътре като червей.Обръща се назад, гледа планината и му домъчнява.Струва му се,че тя го пита къде отива?Докато върви Шибил чува глас, познат, вижда очи познати, лице познато.Дълбоко в себе си хайдутина разбира ,че това е гласа на неговата любяща майка, която нежно го нарича Мустафа. Той се прибира в родната си къща и майка му го пита какво е решил.Ще ходи ли на срещата с Рада и кога.Хайдутинът отговоря ,че е решил , ще ходи на другия ден. Майката знае ,че щом той си науми нещо ,няма отказване. Започва да му говори ,че е видяла сеймени, всеки ден да си точат ножовете .Майката се страхува ,че ще му се случи нещо лошо.Шибил мълчи, сваля пушки и паласки, които тежат като камъни на силното му тяло.Мълчи и мисли. Горе , на Черковното кафене седят Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, Велико кехая – весел и засмян,ходи из стаята, вади големия си часовник ,гледа го нетърпеливо и пак го прибира.Чака.Отвън ,скрити в дворовете ,сеймените на Мурад бей стоят и дебнат, сякаш да застрелят някого. Беят продължава да гледа намръщено.На масата пред него лежат две кърпи- бяла и червена. Бялата означава милост ,червената – смърт. По някое време Велико кехая притичва до дома да види дали дъщеря му вече е пременена и готова за срещата.Връща се и казва на бея ,че всичко е готово.Разказва му,как Рада се смее и чака хайдутина с нетърпение. Беят го пита дали тя знае истината, а чорбаджията го уверява ,че знае. Минава време. Велико кехая отново отива у дома.Връща се намръщен .Сърдито разказва на бея,че майката на Шибил е била при Рада ,говорила с нея и сега момичето плаче и не иска да излезе от къщи,но той вече й е наредил да следва плана. Докато говори, Велико кехая вижда Шибил да върви по улицата, висок и снажен, облечен в сърма и злато ,без оръжие, малко почернял и отслабнал , но все така хубав и напет.В ръцете си държи броеница от жълт кехлибар и стрък червен карамфил.Броеницата –дар от бея ,карамфилът – от Рада. Хайдутинът върви и спира на дъха на всички , които го гледат.Те му се радват и възхищават .Той излъчва сила и увереност.В това време Велико кехая ,пребледнял и уплашен, грабва червената кърпа и се спуща към прозореца. Беят го спира и му казва, че такъв момък не трябва да умре.Грехота е.Велико кехая ядосано отвръща ,че няма да позволи да опетнят името на дъщеря му.Та тя е първата мома в селото.Изплъзва се и яростно размахва червената кърпа през малкото прозорче. Припукват пушки.Стъклата на прозорците закънтяват.Къщите се залюляват, сакаш върху земята пада черна сянка.Чува женски писък.Шибил се обръща назад ,вижда планината, където доскоро той беше цар и се залюлява.Къса броеницата , но карамфила не хвърля.Отнякъде изтичва Рада, застава пред него,протяга ръце.Пушките припукват отново. Шибил пада напред,бавно, тевожно.Пада до него и Рада. Всичко утихва.Слънцето огрява калдъръма. Като петно кръв върху камъните лежи карамфилът. От едно малко прозорче някой отчаяно размахва бяла кърпа.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 5 =