Човешкото и свръхчовешкото в образа на Антигона

У всеки човек има някаква скрита свръхчовешка сила, която той проявява в определени моменти. В творбата на Софокъл „ Антигона ” главната героиня олицетворява свръхчовешкото, отстоявайки чисто човешките закони и потребности. Нейната човечност той открива именно в свръхестественото в нея. Когато читателят чете за първи път трагедията първото впечатление, което си изгражда за Антигона е на една много силна и самоотвержена жена.Нейното поведение предизвиква удивление и възхищение и го кара да се замисли за истински ценните неща в живота и цената която хората плащаме за тях.. „Мисли каквото искаш, ала него аз ще погреба и ще загина радостна”, „ За мене се не бой”. Тази нейна решителност да погребе брат си подобаващо като рискува живота си е провокирана от свръхчовешката страна на характера й. Тя се проявява много пъти в творбата и превръща образа на Антигона в героически. В него се съдържа дързостта да наруши царската заповед да не се погребва тялото на брат й Полиник, която е в разрез с човешките закони и потребности.В творбата тя се явява тяхна защитничка категорично отхвърля правилата наложени от смъртния Креон. ”Но истински бих страдала ако трупа на брат си бях оставила без гроб” В тези думи се забелязват едно от малкото човешки качества на Антигона – братската обич. Тя е по-силна от една заповед и точно тя й дава смелостта да се възпротиви, а нейният несломим дух и тази любов не и дават моралното право да се откаже. Не характерно за човек е също превъзмогването мисълта за смъртта, което отново откроява свръхестественото в нея””Знаех-смърт.Защо пък не.”Ще легна мила с него милия изпълнила свещен завет.”.Само най–одухотворените хора преодоляват страховете си а още по-малко тези които намират в тях спасение.”Та да живееш като мене, в толкова беди, смъртта не ще ле бъде щастие?” Смъртта е единственият начин да преживее ужаса и да спаси душата си от още рани. И въпреки всичко има едно нещо от което всеки се страхува – боговете. „Не исках затова от страх пред заповед на смъртен да получа наказание от боговете.” Единствено боговете са нейния страх и само по тяхна воля тя би се отклонила от пътя си. Тя знае че ако го извърви докрай ще си отиде рано” но щастлива от това че е изпълнила сестринския си дълг и с утехата че отива при своите.. В тези последни думи на Антигона Софокъл сякаш е решил да представи човека Антигона който проявява слабостите, които всяко същество проявява в предсмъртните си мигове. брак, …..без нежна рожба на гърдите си …без В такива моменти човек прави равносметка за живота си и съжалява най-вече за нещата които не е успял да постигне. Тя оплаква злочестата си съдба и това не искам по-голямо зло за тях от туй което те ми сториха Тя страда от факта че толкова рано си отива от света и в сетните си мигове желае възмездие „”. Сякаш силната жена която до сега е била започва да отстъпва място на чувствителната Антигона. Тя е независима личност затова и не се страхува да изрази всеобщата позиция пред Креон.” Тук всички биха рекли „Одобровяваме!” ако страхът не бе сковал езиците им…” Нетърпима пред неправдата и сломима само пред боговете. Тези качества помагат на читателя да открие и нещо характерно за човека у нея – нейната откровеност. Искрена във всяко отношение и поддала се на първичните си инстинкти тя дава много поучителен урок на хората смело да казват онова което мислят и най-вече чувстват. Антигона е един достоен модел за поведение в който човека и свръхчовешкото вървят ръка за ръка и по този начин обогатяват и същевременно извисяват духа на човека и заедно го правят по-силен по пътя наречен живот.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seven + one =