Човешкото, божественото и значимостта в живота в разказа „На оня свят”

Човешкото в разказа „На оня свят” са греховете, които дядо Матейко допуска през живот си. „А бе, човек, аз много пиех и не вярвам да съм праведен.” според религиозните норми да пиеш, да прекаляваш с алкохола, както често е правил главния герой, е грях. Но има ли човек на земята, който да не е правил грешки през живота си. Според Господ този грях може да бъде опростен поради тежките условия на живот, на които е бил подложен дядо Матейко от самото му раждане „Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено…”. В тази творба можем да видим типичното за Елин Пелин извисяване на селяните над по-богатите и облагодетелствани хора, като владиката, който може да се приеме като представител на гражданите и аристокрацията „Той бе владика, истина, ама [..] Това не е ли грях?”. Изпращайки дядо Матейко в рая, писателят показва, че пред Господ не се смята за привилегия охолният начин на живот. Дори може да се приеме, че колкото повече си страдал през живота толкова по-голям шанс имаш да идеш в райските градини, тъй като повече грехове ти се опрощават „Се едно… Тук не бръснат никого – всеки според делата му.”. Авторът разкрива същността на героя през очите на неговите съселяни и чрез диалозите между дядото и небесните ангели. Божественото се изразява в примирението на дядо Матейко, неговата скоромност и желание да сподели благата си с другите. Показателно за това е, че клавния герой не чака да му кажат за къда са го разпределили, а решава че поради греховете допуснати от него в пиянските дни и нощи не заслужава да иде в небесното царство и с примирение тръгва към пъкъла. За разлика от много други, които биха изчакали, за да се опитат да се вмъкнат в рая при всички положения независимо дали това е заслужено или не. Сиромахът дядо Матейко предпочита да бъде справедливо съден и изпратен където трябва. Този обикновен и прост човечец дори и след като го съпровождат през райските врати продължава да упорства че това не е място за него „Добре, ама после да не се каете…”. Първото, за което се сеща сиромахът след като се изяснява, че няма грешка и той ще бъде на „рахат” в небесното царство е неговата магаричка, която е оставил сам саминка долу на Земята „А бе, свети Петре, да бях довел и магаричката…”. Божественото в дядо Матейко е неговата добродушност и умение да се радва на живота със или без неволите предоставени му от съдбата преди и след неговата кончина „Бива ли при тия красоти да няма кръчми?…”, „Тук бирници няма, дядо./ – А,няма?/ – Няма я!/ – Ох, света майко Богородичке, наистина тук на рахат ще бъда!…”, свойство което много хора са заровили дълбоко в себе си. Бих казала, че най-значимо в живота на главния герой, по описаното в творбата, е това той да е на мястото на което принадлежи и да има малките радости в живота. Дядо Матейко няма желанието да бъде много богат или извисен, достатъчно му е да има ракиика, да си пиива в тежки моменти, и да му е чиста съвестта. Както казват хората всяко зло за добро, може в рая да няма кръчми, за отмора, но няма и бирници, които да го тормозят. Значимото в живота на този човек е хората около него да не му мислят злото, да не се кара с неговите съселяни и да има достатъчно имане, за да живее горе-долу добре, да не се притеснява, че няма да успее да преживее, но да не е и така че да забрави хубавите неща в живота. Едно от нещата, които Елин Пелин изразява като качества на този беден старец е срама от невърнатия дълг „Срам ме е да го срещна. Имаше да му давам, па той умря и дългът му умря.”.Когато те е срам от нещо това значи, че имаш съвест, а съдейки по това от какво го е срам може да се съди, че дядо Матейко е с добро сърце. Като заключение мога да кажа, че в творбите на Елин Пелин винаги существува един дядо Матейко, които е добър, скромен и хрисим селянин който притежа всички качества на добрия човек, в него се съдържа и човечност, и божественост, и достижими идеали.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 + thirteen =