Цената на успеха в „Дядо Горио”

Романът на Балзак „Дядо Горио”,написан през 1834г. е своеобразна картина на типовете нрави и морал на всички възможни социални нива и обществената диференциация на човешки възможности,цели и реални обстоятелства за тяхната реализация.Тематично е обхванат широк кръг от социалната действителност,художествено филтрирана през индивдуалното съзнание на всеки герой от романа,който от своя страна въплъщава определен тип обществено поведение и човешка нравственост. Основна художествена среда за изображение на типичните модели за социално взаимодействие между хората и обществото е пансионът на госпожа Воке.Това е пространството,което скрива страшната истина за трагичните човешки съдби на всички обитатели на пансиона,но и място,откъдето тръгват хората по дългия мъчителен път към миражната слава и личностното падение.Както човешкият живот е заключен между раждането и смъртта,така и пансионът на госпожа Воке е дом за пронизаните от надежда,и погнусени от покварата на времето човешки души.Между изгрева на надеждата и залеза на погазената и покрусена мечта застават дните на пропиления живот,понякога твърде лекомислено продаден от самия човек.Естествена среда за преоценка на миналото на героите е художественият интериор на дома Воке,който е отразен,материализиран образ на опустошената човешка душа,изпълнена с грозота и социална ненавист.Тъжни и самотни са душите на тези хора ,както нерадостно и усойно е мястото,където доживяват остатъка от дните си.Преобладават тъмните тонове при описание на пространствената среда-черното и сивото,които са в унисон с тъжния „пейзаж”в душите на героите.Внушенията за духовна бедност и неуютност са конкретни,сетивни послания на автора: „Никой квартал на Париж не е така отвратителен,и да си признаем –така непознат…Навсякъде се носи миризма на нещо спарено,мухлясало,гранясало…” Балзак отлично познава Париж-от социалните низини до бляскавите аристократични върхове.Величие и падение на човешките нрави контрастно изпълват повествователното съдържание на неговия роман.Познава грозната низост на потомствения аристократ и красивото великодушие на интелектуално разкрепостения,на аристократа по дух,а не по родов герб и потекло.Балзак извайва грозно-красивите образи на своята действителност.Той критикува чрез покварената красота и чрез мнимо-почтената грозота.Авторът е верен на своята художествена страст към истинското,макар и деформирано лице на реалността. В пансиона на госпожа Воке живеят бедни студенти,дребни чиновници,изоставени мъже и жени,хора с тъмно минало,пропаднали търговци.Тези хора с разнолики човешки съдби,с неизвестно бъдеще са обединени от своята тъжна социална съдба.Бедността е обща участ за всички.Хората са еднакво безсилни пред неумолимата социална реалност,която ги държи изолирани от света,затворени зад отблъскващите стени на пансиона.Някои са все още в началото на нерадостния си път,извървян вече от други и донесъл им само разочарование и тъга.Главно действащо лице-носител на конфликта и повествователното действие в романа е дядо Горио. Тъжна е съдбата на героя,стигнал до апогея на личностния си успех,победил със силата на духа и волята,несретата в своя живот,но заплатил твърде висока цена с ограбената емоция на душата си.Личното щастие на някога богатия и всесилен господин Горио е получено в замяна с безкрайното нещастие на другите.Той е отчужден,дистанциран и безразличен към чуждата болка и страдание.Емоционалната студенина в миналото го обрича на самота и дълбоко страдание в настоящето.Забравен от двете си дъщери, дядо Горио гасне сред нищета и бедност,прозрял с душата на отхвърления и на лишения от човешката обич на най-близките си,голямата драма на своето време:преобърнатите нравствени ценности подменят човека с вещ,превръщат го в материална проекция на натрупаното благосъстояние,достойнството се измерва със звъна на златото,а любовта струва пари.Най-истинското чувство-обичта е разменна монета в голямата,но страшна сделка на човек с нравите и морала на времето,в която отделният индивид губи душата си, но става „висока” личностна мяра за успех,обществена власт и социален престиж.Превръща се в тип, „достоен”за подражание.Това особено „достойнство” заплаща скъпо в настоящия си нерадостен живот героят на Балзак-дядо Горио.Загубил личното си достойнство,обрекъл сам себе си с низостта на постъпките си на унижение и презрение,той се докосва до грозната истина за своя недостойно преживян живот.Героят се отчуждава от самия себе си.Той търси обич,но не я получава.Няма пари да я купи.Самият дядо Горио някога е определял цената й,но сега тя е непостижима за него.Героят сам наказва себе си,сам изрича присъдата над времето и обществото „Парите дават всичко,дори и дъщери!… Светът е лош!Убедих се в това!” Друга човешка съдба,индивидуализираща типа обществен порок,е тази на младия студент Йожен Растиняк,който ще измине пътя към величието и славата,но ще плати също като дядо Горио висока нравствена цена.Порочна и продажна е същността на бързия обществен успех.Амбициозният обеднял аристократ Растиняк е готов да направи сделка с душата си,да продаде своята нравственост,но да получи всичко от измамния блясък на парижкия елит в престижния квартал Сен Жермен.За това и внимателно слуша съветите на контеса Босеан „ и тъй господин Растиняк ,постъпвайте с този свят така, както той заслужава…ще разберете какво нещо е светът,сбирщина от жертви и измамници.” Необикновено ярко чрез романа „Дядо Горио” Балзак отрича социалните контрасти на своето време,породили личното страдание и нравствената човешка драма на героите.Личностен морал и човешка амбиция влизат в конфликт.Започват да враждуват помежду си.Човекът се отказва от високите си идеали и хуманни намерения.Избира пътя на користната цел и преуспяването,независимо че трябва да плати със собствения си морал и нравственост.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 + eleven =