Христо Ботев – „На Прощаване”

Дълбоко-личностна и интимна, тази творба подхваща темата за раздялата между майка и син.позната ни от „Майце си”.Тук обаче изборът е направен,пътят е предначертай.а ..скиталчеството”.лутането„по тая тежка чужбина1′ остават назад в миналото зад пространствения ориентир ,.тиха бяла Дунава”-своебразен Рубикон.който героят е готов вече да премине. Заглавието на стихотворението насочва към отношенията между майка и син,но докато в ..Майце си” майката е белязана най-вече със своите опазващо-възпираши функиии.то тук тя не е изцяло подвластна на дома и на патриархалните норми.а има допирни точки с пътя,с избора на сина.Именно майката е закърмила у него оня избуял дух на непокорство,юначество.порив за свобода и разчупване на рамките.Тя го е родила „със сърце мъжко.юнашко”.В „Хайдути”майката вече е наречена „майка юнашка1 Неслучайно лексемата „прощаване” присъства в най-различни варианти в текста.Тя би трябвачо да се разчита като раздяла,но и като извинение.молба за прошкадори като благословия по избрания вече път. Началото на стихотворението доказва връзката майка-син.Плачът на майката вътрешно се противопоставя на клетвите й.Тук обаче майчината клетва присъства като далечен намек за вина и като директен начин за заклеймяване на „таз турска черна прокуда:Тук изборът на лир.герой е драматично предопределен и майката е подготвена за смисъла на жертвата,която трябва да даде. Домът вече не е мястото,където волята на отделния човек може да има някакво значение,защото в него са властвали злите сили.Скиталчеството е съдбата най-вече на силния и на смелия,на оня,който не може „да трае”поругаването на дома му.Той е немил-недраг в чужбина,далеч и от дом,и от род.Това поражда трагизма на скитането,но и желанието на героя да се залови за делото,да промени статуквото .да направи родното отново ..мило и дра го”. Отдалечаването от дома,странстването,се е оказало необходим акт.съдействащ за установяването на нужните стойности.Сега вече героят е вътрешно готов.Той е съградил ново пространство.което да противопостави на хаоса-чужбина,на безпътицата и скитането,тоест да съгради нов дом.Началото на този акт се маркира от границата.по-точно от нейното преодоляване:„Ах,утре като премина/през тиха бяла Дунава…”.Прекрачването на !раницата е опит да се премине от хаоса към подредеността.от периферията към центъра.И двете визии включват мегдана,хорото и посрещането на юнаците от профанното (чужбина) към сакралното(дома). Въпреки извисяващата сладост на виденията,мисълта за смъртта не остава на заден план.Тя присъства като коректив на мечтателните пориви.На два пъти в стихотворението се появява усещането за млад,погинал живот.Гастон Башлар пише:..Домът е съвкупност от образи.които дават на човека основания или илюзии за стабилност”.Именно основание за борбата „тичане”черпи героят от представата за пространството на дома(показателното „там” е използвано пет пъти).И ако в „До моето първо либе” „там” обозначава размитото вре ме-пространство на борбата изобщо.то в ..Ма прощаване”‘обозначава националните параметри,границите на интимно-личнотсхна дома.Неслучайно се появява образът на огъня:„башнно ми огнище”.Бащиното огнище,майчиното мляко,черните очи на либето са истинският дом. При Ботев обаче.а и при по-голяма част от възрожденските поети,домът носи също студа и чуждостта(амб и валентен образ). Тоталната раздвоеност се изживява трагично от човешката личност(„Странник”),Поруганият дом е символ на робската участ.Той бележи крайната степен на обсебване на съкровено-личното.Чужденецът-насилник ,.бесней’плячкосва не само вещидой граби духовните опори на личността,нарушава усещането за интимност.Няма място,няма съкровени неща,които да не са поругани от душманина и това е главният мотив за излизане на пътя.Така интимното и обичаното(„първо мляко”, ;,първо либе”)бива властно изместено от мисълта за страданието на близките,които „черни чернеят”.Това мотивира драматичния избор:,.Там аз за мило,за драго,/за теб,за баща,за братяУза него ще се заловя/пък. -. каквото сабя покаже/и честта,майко,юнашка!”.Свободата никога не приема образа на идеално устроен свят.Тя е изключителното умение да излезеш на борбада преодолееш инстинкта за живот,без да престанеш да обичаш живота.При Ботев свободата и смъртта са равнопоставени:„свобода и смърт юнашка”.Така визията на смъртта включва и хорото (чрез символиката на кръга),и мегдана(сакралния центьр),и юнашката песен.Новото в „На прощаване” е откровеното изискване народът да знаеда помнила каже.На хорските приказки(виж „Делба^лир.герой противопоставя *песента,изричането,казването,викането.В това е и свободният избор на юнака-в пренебрежението към битовата дребнавост и посвещаването на вечните стойности. Братята неслучайно са призвани да разчетат метафизичното послание на разпокъсаното юнашко тяло,именно то заедно с юнашките атрибути (пушката и сабята)ха най-сакралният завет на бунтовника,който е насочен към космическите измерелия:..бяло ми месо по скали/по скали и по орляци”(горе): „черни ми кърви в земята/в земята,майко,черната!долу).Образът на смъртта е естетизиран.Неистова воля за живот извира от инверсията,звучаща като клетва:„земята,майко,черната”.В „На прощавай е”,както и в много други Ботеви стихотворения,смъртта е естетизирана.Закономерна е подканата към братята да търсят пушката и сабята-знаиите на юкачеството.На разкъсаното и обругано тяло се противопоставят образите на момците от втората карти н а. Дрехата/у ни формата подсказва променения статус на юнаците.Тялото „в дрехи войнишки” вече не е голо и самотно.Тези дрехи подчертават красотата,напетостта и заедно с познатите атрибути;„иглянки пушки на рамо/и саби-змии на кръстът” и байрака-знаците на свободната воля-придават романтично-героичен ореол на юнаците.Те са като някаква приказна гвардия на свободата.Тази картина на завръщанетох близките семантично лексеми,обвързани с представата за победния венец.включва здравеца и бръшляна-българският вариант йа лавровото дърво.Приемайки свободата и смъртта за равнопоставени,братята,майката,либето и народът се свързват завинаги с героя.Това е пооеда.но разбирана по-широко-като тържество на идеала,а не като край на борбата.За разлика от „До моето първо либе” „На прощаване” е облъхнато с лека тъга,това го приземява,защото колкото и да е славен пътят,непреодолима е и връзката с живота,носталгията по него.Наградата на народа трябва да удостовери връзката на героя със свободата.Изразът „за свобода” в случая може да бъде интерпретиран като запътване към един вечен път.Тръгващата дружина е отмяна на вековната норма на примирението,щастливо и страшно потъване в лабиринтите на неизвестността.Многоточието^,…аз може млад да загина…”)включва в себе си и страховете,и надеждите,и болката от раздялата,и гордостта от изпитанията,и уникалната възможност на човека да се придвижи към някакво по-истинско място,да свати от себе си тежките робски вериги. Ботевият лир.герой не може да се примири с действителността и това несъгласие поражда сблъсъка между него и света на робите-един свят на робско примирение.У Ботев съществуването в робската действителност е категорично отхвъл е но,л ред ставен о като духовна смърт.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 2 =