ХРИСТО БОТЕВ – „НА ПРОЩАВАНЕ” КАРТИНАТА НА ПОБЕДНОТО ЗАВРЪЩАНЕ

Изповедното Ботево стихотворение „На прощаване” покорява с красивия духовен свят на своя лирически герой, бунтовника-революционер. Неговите съкровени изживявания, разкрити пред родната майка, и готовността за саможертвена смърт в борбата срещу робството не влизат в противоречие с жаждата му да изживее красотата на извоюваната свобода. В желанието си да разсее майчината мъка от възможната страшна загуба в борбата за свобода, синът-бунтовник й поднася една животрептяща надежда – своето красиво видение на жаду¬ваната и от двамата среща в освобо¬деното родно място. Сам увлечен от своята мечта, лирическият герой се понася на нейните криле: „Ако ли, мале майно ле, жив и здрав стигна до село, жив и здрав с байряк във ръка…” Въодушевлението ражда началното повторение „жив и здрав”, което прозвучава като заклинание и молитва за живот, но това не намалява обаянието му на смел участник в борбата. Зна¬мето в ръката му, свещен символ на бунта, внушава странната радост от героичната среща със смъртта – някъде там по гордите върхове на Балкана. Както в страданията си в чужбина, той не е сам и в радостта си от щас¬тливото завръщане. С него са другари¬те му: „… лични юнаци, напети в дрехи войнишки, с левове златни на чело, с иглянки пушки на рамо и с саби-змии на кръстът…” Възклицателните стихове – обръще¬ния към майката и либето („о, тогаз, майко юнашка! о, либе, мило, хубаво!”), с които завършва задъханата от щас¬тие илюзорно изживяна среща, са в пряка връзка с копнежно пожеланото „ако… жив и здрав стигна до село… ”. Художествените детайли от изобра¬жението на героите-освободители характеризират и лирическия АЗ. Те се включват във физическото и в нравст¬веното им портретуване, имат значе¬ние за създаването на празничната ат¬мосфера и приповдигнатото настро¬ение в стиховете. Всеки елемент офор¬мя впечатлението за единство между външна красота и борчески, родолюбив дух. Последните две от словосъчетани¬ята – „с иглянки пушки на рамо/ и с са¬би-змии на кръстът…”, които сполучливо изграждат представата за колективния обобщен образ на юнаците-бунтовници, идват от народните хайдушки песни, а предхождащите ги две – „дрехи войнишки” и левове злат¬ни на чело” – са творческо дело на поета. Но и тези, които опоетизират атрибу¬тите на борбата („иглянки пушки”, „са¬би-змии”), и другите – насочващи мисъл¬та към нейния организиран характер и благородната й патриотична цел – разкриват въодушевлението на лирическия герой, вярата му в победата и гордост¬та му, че е сред тези, които с кръвта си заличават следите на робството по българската земя. С жизнелюбието на бунтовника е об¬веяна и картината на радостното посрещане: „Берете цветя в градина, късайте бръшлян и здравец, плетете венци и китки да кичим глави и пушки!” Емоционалността, динамиката и нежната привързаност към родното в тези стихове покоряват. Те разкриват, че душата на лирическия герой е чувствителна и към духовния блясък на свободата, и към естетическата красота на родовия пейзаж, цветята на родното – „бръшлян и здравец”, ко¬ито творческото му перо превръща в символи на победата -„венци и китки”, на живота и на признателността. Като знаем, че стихотворението е писано в изгнание, можем да си предс¬тавим Каква притегателна сила има за Ботев свободата, за да сътвори тези прекрасни стихове. Поетът се откъсва от заобикалящата го реалност, пре¬нася се в родината в едно условно бъдещо време и изживява трескаво поетическите послания на стихотворението „На прощаване”. Пред прия¬теля си Киро Тулешков той споделя: „Аз съм уверен, че щом освободят дяда Желя, то ние пак ще можем да преминем…”. Лирическият епизод, наситен с жиз¬нелюбието на героя, е изграден като композиционна цялост – с нова обстановка и допълнителни персонажи, със свое начало и своя кулминация, която бързо преминава в развръзка. В повествобателното и емоционално разви¬тие най-напред неудържимо бликва въз¬торгът от възможното завръщане с победа, който бързо се обогатява с гор¬дост от завоювалите я. Жизнерадост-ното чувство достига своя връх в красивото, обляно с лъчите на свобода¬та и изпълнено със свежия дъх на цветя, посрещане. Всеки детайл от въображаемата финална картина допринася за кулминационно изживяване върховния миг на щастие – срещата на бунтовника с майката и либето. Лирическият герой е уверен, че те, изстрадали скиталчеството му в „тежка чужбина” и мисълта за вероятната му смърт в героичната борба, са заслужили да бъдат редом с него и в първия ден на свободата. Забавеният ритъм на стиховете, запечатали това видение, кореспондира със затаения дъх и на тримата (илюзорната „прегръдка” на мечтаната среща). Едновременно с това, поетът така е сгъстил напрежението и емоциите, че „венецът” и „китката” а и радостно, топло посрещане, и тъжно изпращане, а прегръдката и целувката на майката са и прошка за причинени страдания, и благословия за продължаване на всеотдайната родолюби¬ва борба. Сгъстеността на емоцио¬налния ритъм заличава границата между радостта и мъката в плача и сълзите на либето. За появата на жизнерадостно чувс¬тво в драматичната мисъл „аз може млад да загина” и в утешителната -„Но… стига ми тая награда -/да каже нявга народът: / умря сиромах за правда, /за правда и за свобода…” – чи¬тателят е подготвен от равнопоставянето на свободата и юнашката смърт за нея в стиховете: „и в красно чело целуни – красно с две думи заветни: свобода и смърт юнашка! ” Жизнелюбието на лирическия герой В стихотворението „На прощаване”, с биографичния елемент в подзаглави¬ето „в 1868 г”, извисява готовността му да поднесе своя млад живот пред жертвеника на свободата в името на родината. Ботев не поставя живота над смъртта за отечеството, но ко¬гато е заслужен със самоотвержено участие к извоюването на свободата, той го приема като безценно благо. Самият той, когато преминава възпе¬тия от него „тих бял Дунав” с готов¬ността да загине за отечеството, не затваря пътя към живота. Думите, „ако бъда жив”, в едно от писмата му, писани на парахода „Радецки”, доказват жизнелюбието и сливането му с копнежа на своя лирически герой, на бунтовника-борец за свобода.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 3 =