Характеристика на Никола и везира от „Извора на белоногата”

Пенчо Славейков принадлежи към първото поколение, едно ново поколение в българската култура, което свързва литературната традиция на Възраждането с модерното самосъзнание на творческата личност, характерно за началото на века. Той е първият български писател-европеец и сам се определя като “непоправим восточен човек”. Творчеството му е подчинено на глобални естетически позиции на твореца-европеец на българската литература. Според Славейков–българската литература трябва да се превърне в литература за света. Пенчо Славейков осмисля европеизацията в две посоки. Едната е свързана с приобщаването на народната литература към европейската чрез внасяне на модерни и вечни екзистенциални проблеми, а другата със съхраняването на националната самобитност. Образът на везира от произведението „Извора на белоногата” е типичният образ на „изкусителя”. Той предлага много повече на девойката- главната героиня, от това което тя притежава, но тя е непоколебима в решението си и не предава духовните и моралните си ценности.Тогава везирът залъгва момата със сладки приказки: ,,Ти не си за туй родена, най си родена, дарена бяла ханъма да бъдеш, все по чардаци да ходиш…” Но Гергана не желае да бъде господарка, защото тя е свикнала да бъде ,,на мила майка отмяна” и ,,на стар бащица на помощ” да ходи , когато потрябва. Тя не иска да замине, защото не може да остави майка си и баща си сами – свикнала е да се грижи за тях. Но и тук везирът успява да я обори като и предлага: ,,не щеш ли и тях да земем”. Младата девица успява да се изплъзне от натиска на везира като представя като свой довод родината си: ,,мили ми, аго ливади, свидна ми мала градинка!” И тук турчинът успява да я обърка със самодоволното изказване: ,,ливади искай от мене, все по ливади да ходиш, каквито искаш градини и цветя вътре всякакви…” Но и това стъписващо предложение не успява и за миг да разколебае малкото момиче, колкото и очудващо да е за везира, свикнал всички да му се подчиняват. Той не може да проумее, че другият герой от тази поема – Никола е „лика прилика” за младото момиче, а не неговото материално и господарско надмощие. Той – Никола е млад и зелен, няма неговата власт, но „само той е роден” за толкова желаната от везира девойка. Чистата и святата обич, която тя изпитва към своя любим, подчертава ценностната система на Никола, с която той превъзхожда всичко, което притежава турчина. Пенчо Славейков е творец у когото се срещат и преплитат развойните линии на Българското възраждане и модерните европейски идеи. На границта на две епохи, на две поколения той свързва в творчеството си българското, националното с общочовешкото и вечното. Сближава ни до световната култура. С право Димчо Дебелянов нарича Пенчо Славейков “жрец и воин”. Такъв е той – жрец на поезията и воин на едно ново изкуство. В творбата „Извора на белоногата” образът на Никола е извисен над този на везира. Колкото повече неща получават хората, толкова повече се губи способността им да определят кое е важно за тях и кое не е. Материалните облаги унищожават духовните ценности и превръщат човека в същество, чиито чувства са заличени от предметното имущество. За всичко това характеристиката на образа на везира е ярък пример и през нашето време. Докато Никола е образът най-вече на любимия човек за момата. Всичко, което той притежава, е достатъчно, те двамата заедно да живеят доволно и щастливо . Но винаги, когато човек е най-щастлив, една метафизична сила се намесва. Така се случва и в живота на Гергана – това е срещат й най-щастливия за нея ден, с нещастието – турския везир. Характеристиките на двата образа на Никола и везира утвърждават най-скъпата за Славейков идея и основната в неговото творчество – идеята за човешкото у човека. Според него то се проявява в човешката способност да преодолява трудностите, да издържа на изпитанията, които собствената съдба му поднася. В това се изразява свободата на човешкия дух – да преживее и надделее съблазните и да остане несломим от тях – това значи да бъде свободен. Чрез образите на тези 2 персонажа, толкова противоположни с характеристиките им, дори и в днешно време, всеки един човек, стремящ се към чистота и святост, може да направи своя личен избор, за да опази сърцето си чисто за този и онзи свят. Така мечтата на твореца – българската литература да се превърне в литература за света, е реалност и през настоящия 21 век. Пенчо Славейков осмисля европеизацията в две посоки. Едната е свързана с приобщаването на народната литература към европейската чрез внасяне на модерни и вечни екзистенциални проблеми, а другата със съхраняването на националната самобитност. Но съпоставянето на характеристиките на Никола и везира отразяват реaлното ни оцеляване през настоящето време, в което забързани и увлечени от материалното живеем.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

thirteen − two =