Хамлет – носител на типичните черти на човека от епохата на ренесанса

Трагедията “Хамлет” отразява новия светоглед на Шекспир, свързан с кризата на европейския хуманизъм, с неверието във възможността да бъде изградено обществото достойно за благородните пориви на новия човек. Хамлет и хуманист в ренесансовия смисъл на думата , утвърден по времето на Шекспир от няколко поколения творци и мислители. Страшен е за него разривът между светлите хуманистични мечти и непосредствената реалност на Елсинор. Героят не е юноша, а вече мъж на зряла възраст около 30 години. Новото разочарование не се дължи на юношеска неопитност, а на несъответствието между хуманистичните му идеали и пошлата действителност. В духа на ренесансовия хуманизъм Хамлет споделя пред царедворците Розенкранц и Гилдернстерн възхитата си от човека, това “великолепно творение”, и разочарованието си от окръжаващите го подобия на човеци. “Човекът! Колко величествено творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат на способности, изрази, движения; колко изумително съвършен в действията си; колко приличен на ангел в своята прозорливост, колко подобен на бог! Върховна красота света! Венец на всички живи твари! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме радва.. И жените също, колкото и да се усмихват.” Завърналият се от университета в германския град Витемберг за погребението на бащата си Хамлет внезапно узнава чудовищната истина – баща му е бил убит от собствения си брат. Получил от призрака на баща си ключа към съдбоносното престъпление, Хамлет преживява период на съмнение и колебания. Той иска сам да установи виновността на убиеца, а това го поставя в сложно отношение спрямо окръжаващата го среда. Принцът проявява съмнение в твърдението на призрака, докато според простонародните вярвания като пратеници на “отвъдния” свят духовете известявали само истината. Още преди да узнае страшната тайна на убийството, Хамлет е разочарован от майка си, която се е омъжила за Клавдий твърде скоро след погребението на краля. Разочарования му поднася и красивата Офелия, в която е бил влюбен, защото тя се оказва безволево и покорно на баща си същество в духа на средновековния християнски морал. От самотен отмъстител, действащ тайно, принцът се превръща в явен противник на краля престъпник. Но Хамлет проявява колебание, когато пропуска последната си възможност да накаже престъпника, отказвайки се да го прониже с шпагата си по време на молитва. Новият хуманистичен идеал на Хамлет влиза в противоречие с новия дълг на син и принц. Това е същност противоречието между хуманизма на новите времена и средновековното разбиране за дълг. То проличава в репликата на Хамлет, отправени към Хорацио, в която жали не само за краля и баща, а и за човека “Той беше човек”. При това под “човек” героят разбира не неясен сбор от съвършенства, а пълнокръвен индивид, който не е лишен от голяма цел. Такъв е и самият Хамлет. Ако Хамлет беше само средновековен принц, изпълнението на синовния и държавния дълг не би поставило пред него сериозни проблеми. То би се изчерпало с наказанието на престъпника. Но за хуманистът Хамлет варосат стои по иначе – защото човекът е деградирал, способен да извърши ней-долни постъпки? По пътя на тази логика Хамлет неизбежно свързва човека с епохата и достига до идеята за “разглобено време” и своята лична отговорност. Духовната трагедия на героя е в това, че съзнава безсилието си да сглоби “разглобеното време” – той може да накаже венценосния престъпник, убиец на баща му, но не е в състояние да предотврати опозоряването и опустошаването на човека, станал жертва на гибелните си страсти или на чуждата низост. Хуманистът Хамлет е изпълнен с омерзение към заобикалящите го престъпници, бездушни хора и подлеци, и чувства настоятелна потребност да излее болката си. Заемайки позата на луд, той получава своеобразно права на безнаказаност, позволено в оная епоха само на шутовете. Хамлет и днес продължава да предизвиква симпатиите на милиони зрители и читатели. Хуманистичния заряд на образа му е в това, че в една тъмна епоха на подлост и жестокост той воюва за съхраняване на човешкото и човека. При това Хамлет на е иконописен образ, “идеален герой”, а жив човек със свои слабости и достойнства, но главно – и това допада най-много на съвременния читател – мислеща натура, която изстрадва трънливия път към истината и прогреса и е готова да заплати за това с живота си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eleven + 1 =