Фауст- философски трактат за човешката същност

1. Композиция и сюжет на творбата ’’Фауст” е най-великата творба на всички времена,създавана в продължение на близо 60 години.Гениалният поет-философ-драматург Гьоте поставя вечната тема за търсещия,неудовлетворения човек,като въвежда легендарния образ за д-р Фауст от XVI век,който е бил известен със свръхестествените си познания,магьосничества и езични вярвания. В първата част героят на Гьоте е представен в своя земен обикновен човешки живот; подложен е от Мефистофел на съблазни и изкушения.Фауст е влезнал в съюз чрез кръвен облог с дявола и върви по пътя на земните удоволствия.Попада в Аоебаховия зимник,в кухнята на вещиците,подмладен е с чудодейно питие,влюбва се в обикновено момиче от народа-дълбоковярващата Маргарита Гретхен. Важен момент в сюжетното развитие в първата част на микрокосмоса е любовта между Маргарита и Фауст. В душата на героя трагично се сблъскват жаждата за искрени и страстни чувства и невъзможността да се ограничи високия духовен и интелектуален заряд. Тази несъвместимост между различните степени на развитие и усещане за земни преживяваниия прави любовта трагична,като Маргарита загива,но душата и е спасена и приета от Бог. Раздвоеният човешки дух на Фауст прави героя трагичен. Той е жертва на сблъсъка между духовно и земно. Втората част е посветена на макрокосмоса. Мефистофел и Фауст са пренесени в различни пространства и времена. В двореца на императора Фауст прави значителни икономически подобрения и прави живота на хората по-щастлив и по-добър. Връщайки се назад във времето,в античната древност се осъществява духовна връзка между Елена и Фауст. Тази връзка прераства в истинска любов,плод на която е техния син Ефурион-дете,отдадено на стремежа към постигане на високи цели,понякога невъзможни. Във втората част Фауст е представен като човек,който създава блага за другите и когато е стар,достигнал до своето истинско благополучие,той ослепява,посетен в своя хубав дом от гостенката,наречена „Грижа”. В този миг Фауст чува тропане на инструменти и си представя себе си в съзнанието си,в съграждането на един нов свят на свободни хора и тогава той изрича словесната формула: „О,миг,постой.Ти тъй си хубав”. Мефистофел остава излъган в този облог,защото душата на Фауст е взета от ангелите и понесена в нозете на Бог. Там се осъществява духовната връзка между Маргарита и Фауст. Фауст и Мефистофел са двете лица на човешката същност-стремежа към познание и съвършенство и умението да се изпитват земните човешки радости и удоволствия. В тази връзка,Мефистофел не може да се определи като напълно отрицателен образ. В стремежа си да докаже несъвършенството на Фауст,той му разкрива един нов свят,непознат до този момент. Голямата философска идея,която Гьоте внушава чрез тази творба,е за смисълът на човешкия живот. Възможно ли е човек да живее отдаден само и единствено на стремежа към опознаване на истината или трябва да се търсят и човешките чувства и преживявания? Оттук идва и голямата тема за раздвоеността на човешката личност. Всеки носи в себе си Фаустовския дух,но и тъи някъде дълбоко в душата си Мефистофелското огънче.Тази идейно-философска представа за раздвоеност се отразява и на сюжетно-композиционната рамка. Тя се състои от 2 части-I част-25 сцени; II част-5 действия. Между I и II част има сюжетна връзка не в последователността на действието,а в отделните картини: Валпургиева нощ в I и II част; любовта с Маргарита и любовта с Елена; смъртта на удавеното дете на Маргарита и на Еуфурион. Композиционната рамка е изградена от втория пролог в Небето,когато Бог и Мефистофел стигат до съгласие по отношение на изпитанията на Фауст и пето действие на II част,когато духът на Фауст е взет от ангелите и поставен в нозете на Бог.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen − ten =