"Тихият пролетен дъжд" - Николай Лилиев

Автор: ivan_2

Сряда, 27 Октомври 2010г. 20:42ч.

Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи. Точно с това изразяване става ясен целият смисъл на текста и се разкрива авторската идея. Неговите образи се превръщат в мелодия и хармония, обагрени с цвета на нежността и благозвучието. В лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” се наблюдават субективни преживявания и впечатления, родени в душата на поета. Началото на творбата разкрива изгрева на надеждите, новото начало и вярата, че дъждът ще донесе щастие. Конкретният пейзаж и атмосфера са символи на това, което е скрито в човешката душа. Още в първия стих навява чувство за надежда, покой, но и неясен страх. Пролетния дъжд в стихотворението е изобразен осезателно, слухово и зрително. Напоява земята и събужда очаквания за плодородие. Но природата, както и живота, са непредсказуеми и могат да се случат неочаквани обрати, които да погубят надеждите. Градираните отрицателни емоции „сълзи, възторг и уплаха” са внушени в антитезата „колко надежди изгряха”-„колко искрици изтляха” и също така оформят една художествена рамка. Тази художествена рамка огражда най-същественото в миниатюрата. Пролетта и дъждът са символи на възраждащия се живот, пълен с надежди и на пречистващото начало. Словосъчетанието „Тихият пролетен дъжд” има важно ключово значение и се повтаря шест пъти в трите строфи. Това допринася за мелодичността на изказа. Символното значение на „дъжда” се разкрива в две начала:оплодяващ и възраждащ, пречистващ и отмиващ суетата на еднообразието. Той е мигновен, кратък и най-прекрасен. Изгревът, пролетта и дъждът са в унисон с живота на човека. Изгревът символизира раждането на човека. Представата за надежда е изразена чрез глагола „изгряха”, с който асоциираме озаряване, сияние, нещо красиво.Въпросителното местоимение „колко” в „колко надежди изгряха” не означава питане, а носи смисъл на много. „Пролетта” - олицетворение на красотата, свежестта, спокойствието и смирението, подобна на човешкия живот, може да бъде и непредсказуема. Свързваме я с младостта и честата смяна на емоционалните преживявания. Както с красиви моменти, така и с несгоди е осеян човешкия живот. Красивите копнежи са само един миг от съществуването на човека, защото заедно с него ръка за ръка вървят безнадеждността, тъгата и меланхолията. Сълзите, породени от тъга, но също и от радост , заедно с възторг и уплаха дават чувство на очакване на нещо страшно или нежелано, което си противоречи със светлото, с хубавото, с надеждата. И то се конкретизира с последните два стиха „с тихия пролетен дъжд/колко искрици изтляха”. Дъждът отмива надеждите и носи разочарования и покруса. Лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” сякаш е част от „колелото на живота”, в което се свързват природата и човека. Един вечен кръговрат, като редуването на годишните времена и основните етапи в развитието на човека. Човекът-неотменна част от тайнството на природата се измерва с нея, а мяра за неговата нравственост е спокойното и мъдрото, но не и примирението към промените на света.

Подобни