Тъмната и светлата страна в очите на дядо Йоцо

Творческият поглед на Иван Вазов, насочен към обществената действителност в навечерието на Освободителната война и след нея, е изпълнен с тревога, нравствена “тъмнина” и “светлина”. Тъмната и светлата страна в разказа “Дядо Йоцо гледа” и по точно, в очите на дядо Йоцо, са изразени чрез свободата и робството. Но какво всъщност са те? Свободата е нещо прекрасно, което никой не може да обясни с точни думи. Свободата е нещо, което всеки човек притежава и никой не може да му я отнеме, освен робството. Робството е порок, който кара човек да се чувства ограничен в своите действия и желания. “Свобода” и “робство” са думи, които носят в себе си много значения. Всяка една от тези думи може да опише живота на хората от двете му страни – от тъмната и от светлата. Времето в предосвобожденска България е “тъмно”, човешките съвести също. За народния поет нравствената “тъмнина” е по-страшна и от робството. Националният облик на българския народ губи своя светъл предосвобожденски ореол по време на тежко и мъчително робство. Чрез образа на дядо Йоцо Вазов акцентира върху трайните за своето творчество мотиви посветени на предосвобожденската епоха: слепотата (тъмнината, робството), лудостта (другостта), отчуждението. Старецът е сляп, “умрял за светлината” и съзнал това. Ослепявайки по време на Освободителната война, той не може да види новия живот и настъпилите промени “Анджак сега ми трябваха очи!”. Непроменен остава самият той. На него му казват че е свободен, но той не може да почувства осезателно и достатъчно убедително това. В паметта му живеят само спомените от миналото, ужасите на робството (тъмнината), но нито един образ от свободния живот (светлината). Дори понякога той се пита учуден “ Де е българското?”. Но в него живее най-съкровената мечта на българина от миналото – “да види” и да се порадва на свободна България. Затова той изживява с голяма мъка своето ослепяване. В същото време той се мисли за зрящ: “Ще го видим, като дойде”, “Де аскерлият, да го видя?”. Онова, което само един дядо Йоцо “гледа”, е непреходната стойност на национолната свобода. Отсъствието на зрение у стареца го охранява от разочарованията, но съхранява способността му да “вижда” – отвъд очевидното – същностното, стойностното в живота. В очите на слепия-зрящ и умрелия идеалист дядо Йоцо се открояват точно тези две страни – “тъмната” и “светлата”. Да виждаш това, което другите не могат да видят и да не можеш да видиш това, което те виждат и осъзнават, е дадено от “живота”. “Неволите, трудовете, дребните борби” засланят без остатък “чудото” на “българския паша”, “българския сарай”, “българския талим”. Чрез образа на дядо Йоцо Вазов разкрива чистата радост на народа от свободата и същевременно изтъква прогреса, който тя носи на родината “Настана свободна България.”, “И дядо Йоцо стана свободен – казаха му това.”. Силният и чист патриотизъм на автора ишожэф54е най-характерната черта и на дядо Йоцо, защото за родолюбеца Вазов е характерно възторжено отношение към свободата. Той й се радва и изтъква нейното значение за напредъка на родината. Основната патриотична идея, изразена в разказа, е с критично отношение към следосвобожденската действителност. То се проявява по няколко начина. За него говори най-напред образът на дядо Йоцо. Старецът не само косвено – чрез своя искрен патриотизъм, но и пряко отправя урок към “новите хора”, живеещи след освобождението. Думите му: “ще рече човек, че те са слепи, а аз гледам”, са насочени срещу тези, които са забравили или не виждат какво благо е свободата. Дядо Йоцо не може да се примири с равнодушието, което съществува около него. Той не забелязва и връзката между слепотата и възторженото отношение към новия живот. Слепотата и умствената му незлобливост са запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните страни, които изпитват останалите. Другите могат да “завиждат” на нещастието му в определени моменти, защото то му позволява ”да види” само едната, светлата страна на живота в освободена България, без да схване противоречията му. По този начин в разказа “Дядо Йоцо гледа” Вазов разкрива, от една страна, обективното, прогресивното значение на Освобождението, своята радост и радостта на народа от свободата, а от друга страна – негативното си отношение към следосвобожденската действителност. Той вижда нейните недостатъци и затова не може да й се възхищава, като дядо Йоцо, макар че се стреми към това.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

14 − thirteen =