Трансформиращ преразказ на повестта Немили-недраги” на 1 глава от името на Бръчков

Син на един богат свищовски търговец,аз зарязах тайно магазията на баща си,защото ми беше омръзнало това сигурно и егоистично съществуване.Всичко това беше една монотония.Когато тръгнах взех със себе си една патриотична поема,която сам бях написал.От цялото непреживие бах забравил да взема пари за разноски.Трагнах с парахода и пристигнах във Влашко.Същата вечер на пристанището се запознах с един човек на име Макидонски.Той ме заведе да пренощувам в кръчмата на Странджата. Тая крачма бе ше една дълбока изба,в която се слизаше по едни стръмни и извити стълби.Въздухът вътре в кръчмата беше задушлив от цигарите и къдежа на лампите,а също така и от киселото вино ,от което всички пиеха.Из стените на цялата кръчма имаше картини,описващи различни маменти от българския живот.На една от тях имаше изобраденоедно село.Из това село излизаха селяни,а пред тях вървеше един стар турчин,с едно блюдо в ръцете.От другата страна се подаваха въоръжени человеци в бели хайдушки дрехи,калпаци с лъвчета на тях.В средата вървеше един великан,който държеше знаме в ръцете си,на което пишеше “Свобода или смърт”.Отдолу с големи неправилни букви се разказваше съдържанието на тази страхотна картината.Явно великанът в средата беше Странджата,защото най-отдолу пишеше:”Да живее храбрият Странджа знаменосец”. Насядъхме на одърчето в дъното.Най-старият от всички,който беше най-снажен,дълголик,сух,с гъста черна брада се бе изтегнал до стената. Странджата беше най-старият от всички.Той често пресичаше говорещият,кото викаше , кашляше гръмогласно и псуваше.Странджата слушаше внимателно какво говореше един от събеседниците му,но понякога го прекъсваше,кото крещеше грубо и несдържано. Онзи,който разказваше ,беше един висок мъж с дребно и надупчено от шапката лице,и с дръзки лукави очи.Той носеше огромно извехтяло и без копчета палто.Беше с гръмкото име Македонски.Никой нищо не знаеше за неговото минало.Знаеха само,че в Балгария имал чета и това обястняваше властното му държание към всички в къщата. До него седеше друг млад момък на около трийсет године,комуто казваха Хаджията.Лицето му беше сухо и жълтеникаво,изморено ,както на останалите. Друг млад человек седеше до Хаджията.Той гледаше много внимателно в Македонски и го слушаше със същото внимание.Този човек преди да дойде във Влашко е бил поп и за това сега му викажа Попчето. Всички вземаха активно участие в разговорите свързани с България,чети,политико и други неща всичките свързани с Отечеството мило.Само аз гледах отстрани и не продумвах нищо,не се включих в нито една от темите им за разтовор. Всички тези хора бяха хъшове участвали в някакми чети и прогонени от отечеството.Те бяха избрали да умрат за отечеството-дори и по този начин,до някаква степен и аз избрах този жинот,но без организипането на четите,но станеше ли дума за това аз бях готов.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 − three =