Трансформиращ преразказ на десета глава от “Немили-недраги”

20 февруари.Късните студове на зимата се усилваха.. Дунавът беше замръзнал.По турския бряг на близко разстояние се мержелееха малки дървени колиби.Нощем огънчета весело блещукаха и влечаха погледа на пътника който сега се скиташе из тъмнината по влашкия бряг. Тоя нощен скитник беше Македонски. Той сега се беше предрешил като селянин,с гугла и влашки кожух. Часът беше девет или десет.Ледовит вятър духаше в пустинята. Македонски стоеше неподвижен на брега,с очи,впи- ти в огньовете на караулите.Човек би казал,че това е някой замръзнал на поста си солдатин. Македонски вървеше направо без,без път.Безшумно умираха стъпките му по дебелата ледена кора. Той отдъхна и пак завървя тихо,равномеро и бодро. Изведнъж на пътя му се изпречи черна ивица.Тя се протакаше по течението на Дунава и краят и не се виждаше.Това беше един вид тясна река.Водата,черна и страшна,шумеше глухо.Македонски хвърли проницателен поглед наляво,после надясно:но сред белината на снега, черната ивица се простираше и тъмнееше нескончаема. Стоя няколко минути в нерешителност.Той се упъти право към влашкия бряг,където се мяркаше една пуста колиба. Скоро се изкачи на брега и приближи към дъсчената сграда;пусна тоягата си и започна да търка ръцете си,за да ги стопли;после посегна към стряхата ,хвана една дъска ,дръпна я , разклати я и я дигна нагоре.Дъската изпращя и в същия миг вратата на колибата се отвори. Излезе гологлав човек,с дебел влашки кожух.Той хвана грубо ръката на Македонски и го попита защо отпаря дъскатата. Македонски без да го слуша,продължаваше да мъкне дъската,която се беше вече отпрала при първото дърпане. Непознатият сграбчи дъската и изкряска яростно. Запъхтян,Македонски го блъсна и му каза да си влезе в колибата.Без дъската нямаше възможност да премине бездната и оставаше на влашкия бряг,може би в ръцете на властта.Влахът силно притискаше дъската на гърдите си. Тогава Македонски стана прав,хвана дъската за единия край,опря си крака о корема на влаха и с едно извиване я измъкна от ръцете му и я стовари по главата му. Влахът не мръдна повече. Бързо взе тоягата си и с дъската под мищница той се завърна към незамръзналата река на Дунав. Македонски,който от години не беше се кръстил,сега пред тази зееща яма неволно вдигна ръката си и се прекръсти:стъпи на страшния мост и премина благапалучно на другата страна. Той се приближаваше към турския бряг и ясно виждаше светлините,които излизаха от малките прозорчета на караулниците. Най-после той доближи брега,вмъкна се в долчето и там се спря и се ослуша.Всичко спеше.Два изронени бряга стърчаха от двете му страни.Бръкна под кожуха и извади револвера си. Веднага съгледа нещо като човек,увито в черно,което се мърдаше. Македонски бързо се сниши.Тоягата се заби в глината и произведе глух шум. Чу се по турски един глас из пущинака. Македонски не дъхаше.Той легна цял в тъмното дъно на долчето.Стъпките приближаваха.Ослушваше се неподвижен,с револвер,насочен нагоре. Стъпките отслабнаха.Вероятно солдатинът се връщаше. Наоколо беше пусто и мъртво. Лазешком излезе на другия край на долчето ,стъпи на поляната и хукна през рътлината. Последните светлини мъждееха и умираха в Русчук. Опасността сега беше най-голяма.От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща. Хвана една стръмна пътека която едвам личеше по урвата на стръмния бряг.едно куче го съзря и залая.Стигна на върха на брега и влезе в един двор.За един миг Македонски мина през двора и предпазливо почука на вратата. Чуха се стъпки извътре. Един женски глас попита кой е и Македонски отговори,че е неин син,като се представи,че е Македонски. Вратата скръцна и баба Тонка се показа.Той я попита дали е тука Дяконът,а тя в отговор му зададе въпрос откъде идва. Македонски последва бабата.Отвори се отдолу една врата и те влязоха в стая,широка и добре постлана с черги. Пред един стол,отрупан с книги,седеше Левски,наметнат с кожух. Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли,които нощувха тайно в дома на баба Тонка. Левски го попита дали го е усетил някой.Македонски му отговори,че никой не го е усетил,бръкна в пазвата си и му връчи едно писмо. Апостолът притегли свещта до себе си и започна внимателно да чете.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 + nineteen =