ТРАГИЧНИЯТ ПЪТ НА САМОПОЗНАНИЕТО В „ЕДИП ЦАР” НА СОФОКЪЛ

Жанрът „трагедия” предопределя не само съдбата на тиванския владетел в „Едип цар” на Софокъл, но и проблем¬ното интерпретиране на тезата за незнанието на човека и съдбовните об¬рати в житейския му път, предизвикан от личен избор. Той е трагичен „плод” на ироничната „среща” между знание и незнание в съзнанието на главния герой Едип. Царят на Тива се „среща” с трагичната ирония на съдбата си. Влиза в конфликт с „нея”, за да задъл¬бочи личната си човешка трагедия. Едип цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайнос¬ти, докато опознае себе си, родните си корени и истинската си същност. Въпреки всички трудности по пътя си, Едип следва несъзнателно предначертаната му от боговете съдба. Проблемът за трагическата вина в произведението е водещ. Всъщност каква е вината на главния герой? Виновен ли е Едип за действията си и защо? Трагичното в житейския път на Едип е неговата съдба. Без никой от героите да подозира, стъпка по стъпка, предреченото от олимпийските богове се сбъдва. Всичко започва с мол¬бата на Зевсовия жрец към бъдещия цар на Тива. Всеки един от епизодите е изпълнен с трагизъм, озвучен с иро¬ничния подтекст за незнанието на собствената си съдба. Едип спасява гражданите на Тива от Сфинкса, но по-късно самият той – владетелят на гра¬да – е заплаха за него. Спасението носи беди. По ирония на съдбата спаси¬телят на Тива й предопределя тра¬гично бъдеще. Едип поставя началото на своя край, на трагичния си път. В пролога героят е представен В положителна светлина. Той се старае всячески да спаси народа на Тива от дълбоката криза, в която са изпаднали жителите на любимия град. Нищо неподозиращ, Едип се жени за родната си майка – Йокаста. Добрите страни от характера на владетеля на Тива са разкрити в диалога му с останалите герои: Готов съм аз да ви помогна всякак. Без сърце ще съм, ако не трепна пред това събрание… Аз страдам повече за тези тук, отколкото за себе си. Незнаещ и неподозиращ собствената си вина, Едип настоятелно търси истината, стреми се да я открие дру¬гаде, но не и в себе си. По тази причина той изпраща брата на Йокаста – Креон, в светилището на Аполон да пита как може да се помогне на града. Трагичес¬ката ирония на разминаването между съдбовна предопределеност и реал¬ност е незнание за героя и драматич¬но, предварително знание за публиката, което буди нейния интерес. Тази ирония е силно подчертана в думите на Едип: Но де са те? Къде ще дирим бледите следи на туй далечно престъпление? В първи епизод настъпва първият драматичен сблъсък между Едип и Тирезий. Може би е ирония това, че сле¬пият гадател прозира в бъдещето с невиждащите си очи и знае предвари¬телно съдбата, както и истината, а Едип, макар и зрящ, не я осъзнава, разбира я чак когато ослепява. Като слепец се лута по пътя, който е поел. Въпреки думите на Тирезий, Едип не приема истината. Той не може да по¬вярва и да осъзнае думите на стария гадател. В случая Тирезий е носител на божествената истина, Която ще направи пътя, по Който е поел Едип, трагичен. Гадателят познава стра¬данието на знаещия истината. Едип търси скрит смисъл в думите на сле¬пия старец. Неоснователно са аргу¬ментирани нападките му срещу Тире¬зий. Пророческата дарба на гадателя дава вътрешна сила на духа му. Той – „вижда” бъдещето на Едип по-добре от самия него. Извисява се над духовната му слепота. Царят на Тива е безпомо¬щен да противодейства на иронич¬ните сили на съдбата със своето тра¬гично незнание. Тирезий изрича исти¬ната за миналото, предопределило бъ¬дещето на Едип: странник бил и пришълец, но ще излезе тукашен, роден тиванец – но на свойто щастие не ще се радва: сляп ще стане от окат. Трагизмът в цялото произведение се въплъщава от незнанието на Едип и последвалите от това нещастия. Ос¬тава сляп за истината, не вижда вината си. Тежко престъпление тежи на съвестта му. Убил е човек от не¬знание. Изправен пред собствения си баща, той го приема за враг. Неовладеният гняв поражда трагичната му съдба. Човешкият характер определя посоката на житейския път, а по най-трудната пътека (отцеубийството и инцеста) тръгва Едип. За трагичната си съдба той самият носи вина. Предначертаното от боговете е всъщност природата на човека. Какво ще изрази от нея – добрата или лошата й страна, зависи от него. Едип се бори срещу негативното в себе си, но с действи¬ята си изявява само разрушителните страни на природата си. Така съдбата му се оказва предопределена и то не толкова от боговете, колкото от самия него. Каквото и да направи, топ не може да я промени. Тя е трагична и за наследниците му, които ще стра¬дат от трагично разминалия се със съдбата си Едип поради непознаване на слабостите на човешката си природа докрай. Цялото управление на царя но¬си само мъки и страдания на подани¬ците му и на самия град. Той носи проклятие за Тива, която Едип обрича не¬съзнателно на мъки. Опитва се да я спаси, без да разбира, че грешката е в самия него. Всъщност в героя е заложено противоречието – той е идеал¬ният цар, но съгрешилият човек – похи¬тител и убиец. Докато разбере, че съдбата му е неизбежна, Едип изминава дълъг и тра¬гичен път. Основна причина за преживяното е неговото незнание. Самият Едип носи вина за нещастията, споле¬тели него, близките му и Тива. Не познава себе си, за да определи своя път към бъдещето. Незнанието преобръща съдбата и на целия му род. Страда Едип, страдат и гражданите на Тива, но най-тежко е наказанието за бъдещата участ на неговите на¬следници. Децата на Едип ще страдат незаслужено, „наследявайки” трагич¬ната съдба на своя съгрешил от незна¬ние баща. Цялата трагедия разкрива на чита¬теля мъките, на които е обречен глав¬ният герой. Един от основните момен¬ти е символиката на слепотата на Тирезий пред физически виждащия Едип. Всеки един епизод и дори всеки ред е изпълнен с този трагизъм, съпътстващ главния герой по трудния му път на самопознанието.

loading...

One Response to ТРАГИЧНИЯТ ПЪТ НА САМОПОЗНАНИЕТО В „ЕДИП ЦАР” НА СОФОКЪЛ

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × three =