Трагизмът и оптимизмът в пиесата „Хамлет”

„Хамлет” е типична Шекспирова трагедия.Пиесата носи характерните белези на великите творения на гениалния драматург.Както във всяка класическа Шекспирова драма, сред персонажите са ясно различими злодеят и положителният герой.Характерен белег е и образът на близкия приятел, с който главният герой споделя всичко – Хамлет и Хорацио са типична персонажна двойка.Съвършено композирана трагедия, Хамлет се характеризира с добре завързана любовна интрига с печален край.Пиесата започва с убийството и коварен замисъл и завършва с кръвопролитни сцени, изпълнени с насилие.Този сюжетно-композиционен похват Уилям Шекспир е заимствал от своя популярен предшественик в драмата Томас Кид. „Хамлет” е построена изцяло по познания Шекспиров-структурен-съдържателен модел, характерен за „Макбет”, „Крал Лир”, „Ромео и Жулиета”, „Отело”.Това, което отличава тази гениална творба от другите Шекспирови трагедии, са елементите на оптимизъм и тържество на справедливостта на фона на трагичните събития. На пръв поглед песимизмът властва по страниците на великата драма.Начело на Дания е застанал крал, изкачил се на трона чрез богохулния и низък акт на братоубийство.Той е наследил не само трона, но и съпругата на брат си.Вместо заслужено възмездие убиецът е получил в щедри дози угодничество и лакейщина сред придворните.Дворецът Елсинор се е превърнал в средище на измами , подлост и интриги.”Светът е затвор” за човешката почтеност , а Дания – една от най-лошите килии.В този свят няма място вярата в човека, справедливостта и любовта.Усилията на датския принц Хамлет и малцината му приятели да отдадат заслуженото на убиеца изглеждат обречени.но моралното превъзходство на Хамлет доказва, че злото не е непобедимо. Младият датски принц, доскоро учил във Витенберг, има право да бъде отвратен от света и порядките му, от моралния облик на хората.Научил за внезапната смърт на баща си – достойния крал на Дания, на него му е съдено да изпита още съдбовни разочарования в живота си.Едва три месеца след смъртта на мъжа си, насвалила траурните ленти, кралицата и Хамлетова майка Гертруда се е решила на кръвосмесителен брак с узурпатора на престола.Покрусен от майчиното безчестие, героят е обречен да узнае страшната истина за убийството на баща си от неговия страдащ, неспокоен дух.Хамлет поема пътя на отмъщението като единствено възможен изход честта в свят на всеобщо безчестие. Клавдий играе полюсна отрицателна роля в пиесата.Той е посегнал на собствения си брат, за да се добере до кралската власт.Убийството е извършено в момент, когато кралят е бил беззащитен в съня си.Това обстоятелство завършва и без това безкрайната мерзост на извършеното.Наистина, братоубиецът не е лишен от пристъпи на позакъсняла съвест , както в мига на молитвата, изправен насаме с Бога.Но моментното състояние на злодея съвсем не пречи на злодея да крои и да осъществява планове за нови убийства, които да прикрият неговия позор. Новият крал се е обградил с придворни по свой образ и подобие – елементарни като интелект, лицемерни, способни на всякакви низости в името на облаги и привилегии.Благородната душа на принца се сблъсква с невъзможната, задушлива атмосфера в кралския двор.Характерен пример за типа придворен блюдолизец е Полоний – първи съветник на краля и кралицата. Полоний има високо мнение за собствената си личност и за интелектуалните си възможности.С думите си и с поведението си той потвърждава общовалидната максима, че колкото по-скромни са умствените възможности на един човек, толкова по-арогантно е неговото самочувствие: Вий обстоятелства ми дайте само и аз причината им ще измъкна от ядката на земното кълбо! По своята същност дворцовия съветник и странна амалгама от угодническо хамелеонство и прекомерни амбиции.ьаьаьааi tq I tq kat mene gorkta

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × one =