Топ 10 на най-характерните особености на българския студент

10. Студентските бригади – всичко живо дет що става студент има тайничката мечтичка да замине я за Англия да бере ягоди, я за Аляска да лови риба, я за САЩ да мие чинии. Вярно, че е кофти, ама си е друго да се върнеш с малко мазолки, но с бая кинтаж, ново лаптопче, някоя и друга парцалка и да обясняваш, че е било като курорт като разбира се го докажеш с 500 снимки у фейсбук. Безценно!

 

9. Студенти хамали – е добре де, не ти е “провървяло” с бригадата, ама па що да си не нап’неш младежката мускулатура и да направиш една епична крачка в посока самостоятелно изкарване на парички, а именно да станеш хамалин? Какво пък толкоз, местенето на някакво пиЯно нагоре-надолу по 6-етажната кооперация в центъра не е чак толкоз голяма тегавина. Важното е кинтажа да се врътка, та да имаш стимул да се връткаш и ти у чалготеката!

 

8. Говорейки за чалготеки, трябва да отбележим съмненията си, че въпросните са тайни сатанински сборища, изхождайки от презумпцията, че студентския идол Тони Стораро всъщност е не кой да е, а самия дявол, както самия той разкри с неговото шес’ шес’ шес’. За краката и устните и всички други телесни части на телата върху жертвения олтар. И имайки предвид, че песента е написана за студентския градец, то той навярно се явява самия ад.

 

7. Тежките сесии и още по-тежките заверки – може да изглежда трудно, но е важно да се помни златната максима “3 изпита за 200 марки и едно прасе”! То няма как цял семестър да си възпрепятстван в така любимото ти ученьие и после като не спиш две седмици да изкараш всичко за “едните хубави очи”, макар че някои и така се справят, де. Но все пак препятствията са си сириъс бизнес.

 

6. Препятствие номеро уно на шеста позиция – глад и мизерия, батка! Ликвидация и смърт също. Постапокалиптичният вид на общежитията е само външна проява на една друга мизерия, на вида хора, познат, като студенти. Навярно кадри от студентски град могат да се използват в предаването “Земята след хората”. Но мизерията отвътре е самата първопричина, от която е бил създаден студентския живот, според битие 1:1 от студентската библия. Именно мизерията е представена по-надолу.

 

5. Бурканите! – ето една стабилна пратка, едно своеобразно преселение на бурканите, които създават колония на великата Магаза в студентски град. Те, разбира се, не се мият и стабилно допринасят за мизерията, която сме захапали, заедно с една кисела чушка. Лозови сармички с лозов лист направо от льойзьето, пратени в буркан си е ядене за цяла седмица, имайки предвид, че основния енергиен източник на студента идва от алкохола. Но нека разгледаме и останалите особености на мизерията.

 

4. Може малко да си е мизерийка да пиеш под прогнил таван, ама на кой му дреме, след такива количества от всички възможни алкохоло-съдържащи субстанции! Кой каквото ще да говори – не си ли бил на студентско парти в общежитие и на вратата на “домакините” да не видиш надпис с тебешир гласящ нещо от рода на “ЙЕБАНЬИЕ КУРВИ, БАЩА ВИ Е БУРГИЯ!” или “Немаш пиене, нема влезеш!”, направо си изпуснал доста, братле!

 

3. Това почетно 3-то място сме нарекли със скромното име “Бой, Ебаньие и Сръбска музика!”. Готино е да си студент в България, “секс, наркотици и рок’енд’рол” еволюира в горе-посоченото свръх-мега-убер послание. Абе друго си е да си се нацоцкаш благо-благо в чалготеката, под звуците на Цеца, да се побуташ с по-яките от тебе с идеята да впечатлиш някоя мадама, та и ти да можеш да бутнеш нещо тая вечер!

 

2. Както и да го гледаш, пиенето в Студентски град си заслужава в книга да се опише, но пък ние му слагаме скромното второ място, не поради друго, а защото сме в навечерието на 8-ми декември.

 

1. Ха, честит празник на всички студенти и наздраве-то този път идва от редакцията на НеЗнам.БГ! Приемете ле-е-е-е-еката ни ирония с чувство за хумор и кажете къде да отпразнуваме нашата тъй свята и величествена класация? Но няма да се стърпим и тук да ударим пиперливия коментар – 8-ми декември, като символ на студентщината го слагаме на първа позиция и поради друга много важна причина – неговата сакралност, святост видите ли, в българския “образователен” живот. Няма по-яко от това да дойде /и то трудно и с главоболие/ 9-ти декември и да се появи някой нечовек от групата ти с въпроса “Абе, к’во ше праиме на другия 8-ми?!”. Честит празник!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 + seven =