“Това е свят, ах моя свят!” – „ Фауст ” – Гьоте

Централният образ в творчеството на Гьоте е „Фауст”. Това е произведение, което кара читателя постоянно да си задава въпроса: Какво е човешкия живот? Кaкъв е неговият смисъл?Всеки един от нас има свои свят,в които живее,радва се и диша от чистия въздух на природата.Всички ние притежаваме различни по вид светове,изпълнени както с огромно щастие,радост и любов,така и горчилка,неизлечима тъга,разочарования и болка.Но въпреки всичко човек продължава да живее,да се радва на живота,независимо колко труден е той. Всеки един от нас притежава свои собствен свят и независимо трудностите,бедите,които го сполетяват той успява да се справи,поради единствената причина,че обича живота.И въпреки всичко човек ще продължи да върви напред и ще му се радва ,дори само при мисълта ,че е още тук,че не го е изоставил.И утрешния ден ще пребъде,а с него идва и новия шанс,за по-добро начало,за поправяне на миналите беди.И колкото повече препятствия ни подлага живота,ние толкова повече съумяваме да се справим с тях,и все по силно започваме да женим изгрева на новия ден.Само този,които има всичко на света – богатства,имущество,пари – само той не зачита живота.Той не оценява идването на зората,не го е страх от падането на нощта,а ги възприема като още едни от своите ценни притежания.Както само затворения човек,лишен от свобода оценява свободата,оценява нейното значение,така и на бедния човек се радва на малкото,което му предоставя живота. Независимо трудностите човек живее този свои свят,защото не му е предоставен друг.Трябва да се примири с това,което има,за да може да се справи с всичко,което се изпречи на пътя му. „Това е свят,ах моя свят!” Фауст се отчайва от живота но и той знае,че няма възможност да е друг.Дори и той в тази своя реплика,се вижда примирението му.макар да се отчайва от него,в същия момент го приема като своя даденост.Като неразделна част от себе си.Като късче,без което се чувства недовършен.Като нещо, без което не може.И разбира се че не може.Не можеш да живееш без да си притежавал живот,без да ти е позволено да имаш свои собствен свят.Независимо какъв е той, той си е лично твои. Това е живота – свят белязан за всеки един.Почти винаги труден,но не и недостижим,да бъде и хубав.Важното е да се бориш,никога да не се предаваш под ударите на времето,а да защитиш започнато,без да се замисляш за последиците. Това е свят,да и ще си остане твоя свят,независимо всичко,само трябва да съумееш да се бориш за него. Фауст е драма на Йохан Волфганг фон Гьоте. Тя е била публикувана в две обособени части-Faust: der Tragodie erster Teil (първа част) и Faust: der Tragodie zweiter Teil (втора част). Специалисти по немската литература смятат, че „Фауст“ е може би най-великото немскоезично произведение, както и най-голямото произведение на Гьоте. Първоизточникът на Гьоте е старата немска легенда за доктора, продал душата си на дявола!В пролога Господ и Мефистофел разговарят. Мефистофел иска да изкуши Фауст, който всъщност е отчаян учен, опознал всичко човешко с изключение на човешкото щастие. Той отива при при магьосничката, която му дава питие, за да бъде вечно млад. Когато той получава питието, вижда се млад и Мефистофел го приканва да подпишат договора, а Фауст казва: “ами защо не го подпиша с обикновено мастило? Не, не, с кръв ще го подпишеш”. И така той подписва с кръв договор с Мефистофел, за да изживее своята младост. Той сключва договор с Дявола, който му обещава вечна младост, богатство и безсмъртие. Условието е никога да не произнася фразата: О, миг, ти тъй си хубав, спри! Фауст удържа на думата си до момента, в който не среща истинската любов. Изричайки фаталното изречение той губи и живота си, и душата си, която е обещал на Сатаната. С помощта на Дявола Фауст достига до богатството, познанието, магическата сила и до любовта на Маргарита, която той сам погубва. Фауст, който сее около себе си болка и нещастия, поради липсата на скрупули в крайна сметка умира. Поуката от този край, написана от един старец е, че Фауст така и не намерил щастието нито в богатството, нито в науката, нито в могъществото. Може би смисълът на човешкия живот не е нито в богатството, нито в познанията, нито в могъществото, а в истинската любов, която озарява човека и го кара да възкликне, в стремежа си да запази по-дълго това щастие: “О, миг, тъй си хубав, спри!” Всъщност “Фауст” е от произведенията, които ни помагат да обогатим познанията си за хората, за красивото и грозното, доброто и злото, за справедливото и несправедливото. Допълнителна информация : Йохан Волфганг фон Гьоте е немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на десет години той е държавен министър във Ваймар. Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Автор на Фауст и Теория на цветовете, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента. Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг, където преживява първото си любовно разочарование (Ана Катарина Шьонкопф). Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг (книгата Анете (1767)), са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. Така и не успява да завърши следването си и през есента на 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и суицидни пориви (от тях се освобождава едва чрез романа си Страданията на младия Вертер) Гьоте продължава обучението си в Щрасбург (днес Страсбург), където отново се влюбва трагично (Фридерике Брион) и се сближава с писателите от литературното направление Бурни устреми. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух. През 1770 г. Гьоте получава научната степен доктор по право и няколко месеца практикува в съда в град Вецлар. Там преживява мъчителна любов (Шарлоте Буф) и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява за красивата Ана Елизабет Шьонеман.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 + nineteen =