Стремежът към добротворчество и красота в разказа „Песента на колелетата” от Йордан Йовков

Този разказ има програмен характер, тъй като съчетава в себе си почти всички теми и мотиви в Йовковото творчество. За да достигне до смисъла на битието, героят трябва да извърви сложен път, като премине през болестта, смъртта и възраждането. Образът на Сали Яшар е в много интересно отношение със символно натоварения образ на луната. Нейните преображения бележат и промените в душевното състояние на героя. Портретната и психологическа характеристика на ковача – мъдрец акцентира върху неговата двойнственост. Метафорично казано единият Сали Яшар живее в слънчевия свят на признанието и материалното богатство, а другият – в лунния свят на страданието по изгубените синове и на емоционалния недоимък. В самотната си съзерцателност подреденото битие на героя постепенно се променя. Знаците на прехода първо откриваме в заобикалящата го природа – полето почернява, хоризонтът става прашен, а месецът е „нагорещен като желязо”. Именно в този момент героят обръща погледа си навътре в себе си. Притежанията на героя се оказват късни и ненужни в опразнения му дом. Сали Яшар достига до важния извод, че „човек може да бъде много богат, но и много злочест”. Символи на тази злочестина са гробовете на двамата му сина и пустият му дом. Болестта само подчертава тъмния период, в който героят е навлязъл. Чрез образа на луната е внушена идеята за болната човешка душа и за напразните й усилия сама да намери спасение. Вълшебната дума „изведнъж” маркира новия преход от нещастие към щастие. Спасението идва от звуците на талигата (каруцата) на Шакире. С това идване домът отново ще премине в слънчевия свят, защото красотата на младата жена ще му вдъхне живот. Шакире извършва символичен жест, като се преоблича със „скритите дрехи на майка й”. По този начин тя неутрализира изтичащото време, връща на своя баща младостта и го спасява от смъртта. Досегашното лутане на героя в търсене на „себаб” го е изправяло само пред закрити пътища. Той иска да направи чешма, но такава има. Идеята за мост или хан е свързана с „лошото място”, с користта и кражбата. Смислов център на разказа е завръщането на Ибрям Чауш. Джапар фактически разказва прочутата притча за изгубения стопанин, който се връща от смъртта. Тук съвпадението вече не е случайно – отново каруците на Сали Яшар оповестяват голямата радост. След тази случка Сали Яшар започва правилно да разчита знаците на съдбата. Той разбира, че човек остава безсмъртен, ако направи за другите нещо, в което е вложил много любов. На другия ден Сали Яшар извършва символично действие – три пъти вдига чука и три пъти го оставя. След третия път ковачът прави своето прозрение – себаб е онова, което правиш най – добре и с което ощастливяваш хората.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

thirteen + 4 =