“Спи градът” – Димчо Дебелянов

Несъмнено водещият мотев в „В спи градът” е вариация на знаменитото стихотво- рение на Пол Вертер „Плаче сърцето ми”, където се обиграват двете значения на френския глагол „pleur” – „вали” и „плаче”. В творбата на Дебелянов образът е транс- формиран в повторението „а дъждът ръми, ръми, ръми…”. Стехотворението само започ- ва оттук. Мотивът е разработен подобно на музикалния жанр „тема с вариации” – привлечени са още няколко мотива, които не само уплътняват лирическото преживява- не, но го и конкретизират с оглед на основните настроения в Дебеляновата поезия. Въ- веден е често срещаният при него мотив за жалбите по миналите дни, както и не по-рядко прокрадващият се за „тленния дар”, предложен от „милото дете” и мечтата за „вечна красота”. В един момент вечната красота изглежда като най-важното в живота, като смисъл и признание, но противно на Яворовото месианство, скоро е отхвърлен с идеята, че „тленният” дар на любимата все пак е единственото, което осъщиствява реалната близост между хората. Затова и миналото, безвъзвратно изгубеното минало, езглежда така привлекателно, така желано, и скъбният вик на любимата „защо, защо” се превръща в горчив въпрос, който лерическият герой отправя сам към себе си. Стихотворението е изградено с типичната за символистическия изказ интонационно-музикална последователност. Тук не са толкова важни логическите връзки между отделните мотиви и думи, колкото преливащите се емоционални със- тояния, свързани с тях. След меланхоличното начало с образа на заспалия град и ръмящия дъжд следва разработката на темата, която достига кулминацията си в жал- бите за отминалите дни. В този момент настроението се променя – идва мотивът за „милото дете” с неговото чисто и светло излъчване, за да се смени по контраст с из- вода: „а скръбта расте, расте, расте…”После се въвежда драматичната ситуация на пред- ложението за „тленен дар” и отхвърлянето му в името на „вечна красота”, за да преми- не в „ скръбен век” обвинение „защо, защо?” И накрая стихотворението се връща към началото си, сякаш да затвори кръга на интонационно-емоционалната верега вече на ново равнище – читателят заедно с лирическият герой е преминал през всички горчиви размисли и окончателно потъва в меланхолията на ритмично падащия дъжд-плач. Вътришната напрегнатост и приглушеното, но остро сблъскване на мотивите се изразява и в езиковия подбор. Отново се натъкваме на оксиморонни антитези „на ноща неверен син”, „вечна красота – тленен дар” и т.н. Особена е ролята на рефренните пов- Торения „ръми, ръми, ръми…”, „расте, расте, расте…”, „защо, защо?”. Чисто емоционал- но внушанаща сила е много по-важна за въздействието на творбата от ясните логечески разсъждения, с които би си послужила класическата поезия. Очевидно е, че както като набор от мотиви, присъщи на цялото поколение „прокълнати поети”, така и като постройка и езиков езраз, стихотворението „Спи градът” може да се посочи, като образцова символистична творба. И в същото време независимо от ясно усещащия се художествен контекст, който лесно може да се изроди в епигонство и „литературщина”, творбата на Дебелянов въздейства като оригинално и интимноизстрадано преживяване. Всъщност в това се състои и виртоозното майсторст- во на Дебелянов, като поет. Той успява да претопи литературните мотиви с житейски мотивирана, органична и нипосредствена емоция, свързана с конкретен човишки образ и автентично страдание. Тази емоция се предава и на читателя, който започва да я осъзнава катосвоя собствена. Неговото отношение към лирическия герой не е отноше- ние не е отношение на съчуващия, но все пак друг, намиращ се извън ситуацията наблюдател. Не, читателят напълно и без остатък се идентифицира с преживяванията на героя, сякаш наредените от друг думи са само най-верният и точен израз на собствените ни човишки вълнения. Заради това дори и недотам запознатият със символиката на мадернистичния израз читател лесно влиза в контакт с поезията на Дебеланов, докато при останалите поети символисти най-често остава хладен. Именно тази непосредственост и интимност са голямо достижение за Дебелянов в нашата пое- зия, причината до днес той да бъде един от най-обичаните поети. В „Спи градът” се натъкваме на още един от основните мотиви на Дебелявов наред с тези за неживения живот – жалбата по изгубеното минало. Този мотив не е единствено и само символичен. Около него в световната литература има написани хиляди стихотворения от всички времена и школи. В най-общи линии съдържанието на тези изповеди може да се сведе до едно изречение: „Колко самотен и отхвърлен се чув- ствам в живота си и как бих искал да си върна там, в топлия свят на миналото, населен с духовете на толкова много близки същества.” За излюпващия се от патриархалните пелени млад човек навлизането в широкия и необятен свят на модерността е неистов копнеж и предизвикателство. Само след едно поколение обаче става ясно, че наред с възможностите, които дава, модерният свят е и доста труден неуютен. Наистина, въпре- ки всички „вопли” по загубеното минало лирическият герой на Дебелянов едва ли ще се върне в него. И не само защото съзнава, че връщането е невъзможно, а защото този свят вече не е по мярка на моделния човек. Но, от друга страна, споменът за него е все още жив и отеква болезнено на фона на града затвор, където човекът се чувства „бездо- мен и самен”. Защото „домът” е не просто поредната квартира – това е свят, населен от духовете на близките същества, „пристан и заслона” от житейските бури, здрав корен, който те свързва с извора на живота.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ten − eight =