Софокъл-„Едип Цар” Проблемът За Трагическата Вина И Изкуплението

„Едип цар” е трагедия на заплетеното действие, представяща събития,които пораждат мъчителни и противоречиви чуства на състрадание и презрение, на страх и в същото време на дързост да бъде предизвикана съдбата.Тя проследява периода от щастието към нещастието за главния герой-Едип цар,който изминава труден път,вследствие от сторената и останала в неведение за него съдбоносна грешка.На няколко пъти Софокъл отдалечава развръзката на действието в трагедията с нови обрати, за да разгърне по-ясно трагическата вина на своя герой и изкуплението, коеото той сам си отрежда за нея. В началото на трагедията, стремейики се към своята цел,Едип всъщност постига резултати, обратни на тези, които желае и очаква.Това е трагичската ирония,защото поради незнание той постъпва крайно погрешно и в същото време е убеден, че е избегнал предопределението на съдбата.Вината на Един цар не е само в това ,че поради незнание убива баща си и става съпруг на майка си.При това, извършеното престъпление е точно в момента,когато е убеден,че е предотвратил злокобното предсказание.Вината му става още по-голяма,когато в пристъп на необяснимо силен гняв,убива не само баща си,но и неговите трима придружители.Това вече е сигнал от автора, че неговият герой е човек, прекалено бързо поддаващ се на гнева и невъздържан в своето отмъщение. Трагичната вина на Едип се преплита с трагическата ирония не само в момента на тази фатална негова постъпка.Още при раждането му съдбата започва да си играе с всички, които са ангажирани от предсказанието.Най-напред царят на Тива, прокълнатият потомък на Кадъм-цар Лай, нарежда на овчаря да захвърли Едип,за да умре в планината и да не се испълни пророчеството .Овчарят обаче го спасява и после именно той не казва на Йокаста кой е убиецът на Лай.Така спомага да се извърши инцесът-брак между кръвни роднини, след като синът се оженва за майката.Трагическата ирония продължава и в по-нататъшното развитие на действието в трагедията.Едип цар нарежда да издирят убиеца на Лай не само защото иска да спаси за втори път града-този път от сполетялата го чумна епидемия, но и защото самият той е заплашен.Царят усърдно призовава гражданите да посочт убиеца,сам полага всички усилия да го открие, разпитва пророка Тирезий и праща човек в светилището в Делфи, за да бъде разтълкувана загадката.Страданието не Едип се мотивира и от трагическата вина, която в случая не е само лично негова.Той става поредната жертва на родовото проклятие,което преследва потомците на разгневилия боговете Кадъм.Митологичните сюжети предлгат много подобни истории за прокълнати родове, истъквайки по този начин рода като най-важната човешка общност за даден период. В трагедията не се отдава голямо значение на предишните дела на Едип.Самият той дълги години не се притеснява от убийството, което е извършил на младини.Някогашната му постъпка на кръстопътя е била според него нещо естествено.Едва когато примамката се затяга около самия него и всикчки подозрения се превръщат в зловща истина, той започва да разбира, че е убил именно предшественика си на трона и роден баща.Един страда жестоко при мисълта, че е омърсил дома си и земята, за която толкова години милее и се грижи. Проблемът за трагическата вина на Едип цар не е поствен самоцелно.Той е най-силното доказателство за обществената налага на онази епоха, че човек не може да избяга от съдбата си и няма смисъл да се опитва, защото това само още повече утежнява положението.В този смисъл той се оказва лишен от избор, а животът му се превръща в един омагьосан кръг от безнадеждност и безсмислие на всички услия да промени предопределеното. Смисълът на събитията може да се търси и в това, че човек не отговаря само на себе си.Той винаги е свързан с други хора, а в случая при Едип- със съдбата на всички свои поданици, затова действията му рефлектират и върху тях.Престъплението, дори когато не е открито веднага и дори коагто човек няма съзнанието, че го е извършил, рано или късно жестоко си заплаща.Никой няма право да отнема човешки живот,защото боговете и още повече всесилната Съдба, която е над всички, винаги ще въздадат възмездие.Човек не е свободен да постъпва както той лично намери за добре, а е подчинен на един строг, социален ред и на заложените от предишните поколения етични закони. Едип цар проявява самонадеяността не само да отхвърли предсказанието, но и да се усъмни в неговата правота.И той, и Йокаста, която прави плахи опити да го утеши, преди още двамата да знаят страшната истина на извършеното от тях, стигнат до открито богохулство.В миналото си и те са се опитали по различно време и по различен начин да избегнат божествената воля, а сега отричат истинността на предсказанието и илюзорно се мъчат да се изплъзнат от него.Според Софокъл и според тогавашните разбирания, това надлъгване със съдбата е всъщност проява на човешко непокорство спрямо божествения ред.Декларираното благочестие и на двамата се оказва половинчато, защото в духа на епохата неуважението към божите посредници на земята-в лицето на пророка Терезий- е неуважение и към самите богове.От гледна точка обаче на съвременния зрител, усилията на Едип цар да избегне предсказанието не са непременно осъдителни, стига да не отнема човешки живот.Ако Едип цар бе проявил необходимата мъдрост, той би разбрал, че единственият начин да избегне предсказанието е не толкова да бяга от истинските си родители, в случая осиновените,колкото никога да не извървша убийство. Всички положителни качества на Едип цар, с които го е надарил Софокъл- интелигентност, готовност да поеме отговорност и да преследва целта си докрай- в един миг се обръщат срещу него.Преследвайки истината настойчиво, той все по-бързо се приближава към своя трагичен край.В светлината на трагическата вина тези качества, подсилени от властта, която има, и от гордостта, че е посигнал всичко в живота, се оказват пагубни за него.Едип се държи саморазрушително не само защото сам предизвиква и организира изобличенито си, воден от незнаиното, но и защото също така сам разрушава позитивния си образ на благороден човек и добър владетел.Нито той,нито авторът могат да променят съдбата, но когато стигаме до финала на трагедията, Софокъл вече ни е убедил, че трагичната съдба на Едип цар поне отчасти е заслужена. Неговата трагическа вина се оказва неимоверна и непосилна, въпреки искуплението, което сам си отрежда.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × 5 =