СОФОКЪЛ – „ЕДИП ЦАР” И „АНТИГОНА” – ОБРАЗИТЕ НА ЕДИП И КРЕОН

Драмата като литературен род в древноелинското общество има опре¬делена социална функция, ориентирана към нравствените ценности на Антич¬ността – епоха, издигнала в етична нор¬ма хармонията в човешките взаимоот¬ношения. Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., се интересува от отделния човек и неговата лич¬на съдба. Авторът наблиза във вътреш¬ния свят на човешките преживявания, като водещ психологичен мотив при изграждането на характерите е страда¬нието на главния герой. В своята вът¬решна драма той достига до катарзис, т. е. до пречистване на съзнанието след преживения трагедиен афект – върхово емоционално преживяване на осъзнатата истина за личната съдба. Индивидуализацията е отличителна черта за героите от трагедиите на Софокъл – „Едип цар” и „ Антигона”. Те са дръзки и последователни. Имат сил¬на воля за индивидуална изява на лич¬ностните качества на характера. Това ги прави ярки драматургични образи със запомнящо се човешко поведение. Вървят по свой път, избран от тях са¬мите. Следват го неотклонно, вярват в нравствените цели на живота си. Едип и Креон са непримирими опонен¬ти. Всеки от тях е мъдър държавник, ангажиран с обществените интереси на народа. Непреклонни, неотстъпващи от позициите си, понякога се превръ¬щат в деспотични личности, които пренебрегват и не зачитат чуждото мнение. В такива ситуации те се из¬правят пред трагичната си съдба, коя¬то провокира негативните страни в характера им. Като цялостни и по¬следователни в действията си личнос¬ти, обикновено и двамата герои отиват докрай. Защитават неразумна по¬зиция, над която тегне трагичната ирония на съдбата. Нещастието на ге¬роите е причинено от нежеланието им да смирят гордостта и гнева си. В ре¬зултат на нарушените етични норми те са обречени на самота, в която осъзнават трагичната си вина и достигат до така необходимата за човека мъд¬рост и до благочестието. Това е пъ¬тят на мъчително изживян личен ка¬тарзис. Едип е заслужил уважението и любов¬та на своите съграждани. Той е герой, спасил града, получил царския престол по достойнство. Управлява в хармония с обществените интереси. Креон пос¬тавя над всичко справедливостта. Той „люби своя град”. Стреми се да устано¬ви строг и справедлив ред. Едип, уст¬ремен в търсенето на убиеца на Лай, за да изпълни съвета на делфийския оракул, е твърде амбициран и поради незнание проклина себе си. Креон, во¬ден от благородна цел, проявява непримиримост към всеки враг на любимия град, поради което заповядва Етеокъл да бъде погребан с почести и слава, а Полиник, като враг на родината, да не бъде зачетен. Двамата владетели управляват, во¬дени от добри намерения в държавните си дела. Единственото им желание е да служат на своя народ и да изпълняват с достойнство обществения си дълг. Те забравят личната човешка мотивация при вземане на решения в екстремални обстоятелства. А това е основна причина да не разберат разумните до¬води на своите опоненти. Приемат ги за лични врагове. Двамата владетели, идентифицирали се с държавата, откриват особена вина у достойно опо¬ниращите им. Те са вече врагове не са¬мо на владетеля, но и на държавата. Това неизбежно ги води до трагично заслепение и грешка, което е и тяхна¬та лична трагична участ. Едип се гор¬дее със своя разум, нарича сам себе си „славословений Едип”. В свръхамбициозните си претенции обаче започва да греши. Гневът заслепява разума на ге¬роя. Той се държи грубо, арогантно и дръзко към прорицателя Тирезий и об¬винява брата на Йокаста в предател¬ство, в измяна и властолюбие. Воден от разрушителната стихия на гнева е и Креон, когато научава вестта за из¬вършеното погребение. Постъпката на Антигона го изпълва с отмъстително желание да докаже властта си. Така Креон се превръща в тиранин, чието честолюбие е засегнато. Отрицател¬ното в човешките емоции потиска ра¬зума на държавника и го прави отблъс¬кващ. Той не се спира пред нищо. Обри¬ча на смърт Антигона: „Отивай в ада – там люби.” Заслепени от властта, деспотични¬те герои не се съобразяват с чуждото мнение. Себелюбието не им позволява да се вслушат в събеседника си. Дори синът на Креон – Хемон, не е в състоя¬ние да отклони баща си от взетото ре¬шение. Омразата в душата му става по-силна и го довежда до желание да прояви нечувана жестокост – Антигона да бъде зазидана жива. Героите на Софокъл влизат в конфликт с божествените закони и това ги обрича на самота. Неограничената власт на държавника стимулира изя¬вата на отрицателните страни на ха¬рактера му: честолюбие и гордели¬вост. Недостоен е присмехът на Едип към слепия Тирезий. Източник на стра¬данието е преди всичко необузданият характер на двамата владетели. Под¬чинили живота си на интересите на колектива, те влизат в противоречие с него. Едип и Креон от трагедиите „Едип цар” и „Антигона” на Софокъл търпят развитие. От положителни героите постепенно се превръщат в отрицате¬лни и накрая – в страдащи хора. Добро¬то се оказва зло, а щастието – нещас¬тие. Едип сам изгубва доверието на хора¬та към себе си. Трагичната му вина е в самия него и в неговата същност, а не в предреченото от боговете. Той е най-нещастният владетел, съпруг, баща и син. Примирявайки се със съдбата си, решава да се самонакаже: „Да те пог¬ледна, слънце, за последен път”, „Да бъда сляп и да не чувам” – това е неговото желание. Потънал в тъмнината на болката, Едип завинаги остава сам със своята трагична вина, осъзнал своите грешки. Тиранинът, причинителят на злото – Креон, разбира своята фатална греш¬ка, останал сам, без любимите си хора. Готов да пренебрегне своите собстве¬ни закони, той се превръща в едно от¬чаяно човешко същество, завладяно от страх да не го постигне Божието възмездие. Трагичната катастрофа в живота му го довежда до просветле¬ние, до осъзнаване на истинските цен¬ности. Хорът на финала на трагедията „Антигона” изрича посланието на Со¬фокъл: За да бъде щастлив тоя земен живот, първо мъдри да бъдем! Едип и Креон са класическо художес¬твено въплъщение на осъзната нравст¬вена вина. Този факт сам по себе си доказва тяхното човешко достойнство. В трагедиите „Едип цар” и „Анти¬гона” Софокъл поставя проблеми, ва¬лидни за всички времена. Обществото, в което живеем, трябва да се подчиня¬ва на строги закони, но за да процъф¬ти и да се развива, необходимо е да не се подценява силата на човечността, мъдростта и неписаните нравствени закони.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

12 + 19 =