Свобода и робство в стихотворението Елегия на Христо Ботев

Жизненият подвиг и литературното творчество на поетът и революционер Христо Ботев бележат върховната точка в развитието на българската предосвобожденска епоха.Именно той е онази личност, която вижда най-далеч във времето и посочва най-верния път за националното ни освобождение.В произведенията му се утвърждава идеята за промяната на съзнанието на народа и надигането му на въоражена борба. Стихотворението “Елегия” на Ботев е поетическо обобщение на драматичната и страдалческа участ на поробения народ.Чрез тази творба той най-добре изразява чувствата и идейте си за освобождението на България.Поетът има за цел да накара роба да пожелае свободата и да се бори всячески за нея , да рискува всичко в името на общата кауза. В тази творба са засегнати две изключително противоположни и актуални по това време думи – робството, което бавно и постепенно погубва цял един народ, и свободата, към която всички се стремят.Ботев има свои собствени разбирания и представи за тези думи и именно чрез това стихотворение ни кара да се замислим колко безучастно българите са стоели цели пет века и просто са чакали да стане чудо и да се освободят.Поетът е използвал много силни изразни средства, чиято цел е да изразят неговото презрение към всички,които не са поели никаква отговорност за постигането на несависимост.Това е и една от основните тези на Ботев не само в “Елегия”, а и в цялостното му творчество – робството не е причинено от поробителите, а от самите поробени.То е състояние на неосъзнатост на народа и на неговата неактивност: Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: “Търпи, и ще си спасиш душата?!” Той също така обвинява и хората, които са призовани да “отварят очите” на народа и да го обединят.Ботев подчертава отрицателното си отношение към тях с поредица от остри и обидни думи:”рояк скотове”,”слепци с очи”,”сган избрана”.Народът по никакъв начин няма да “прогледне” ако продължава да се ръководи от подобни “духовни водачи”. В думите “А бедният роб търпи и ние /без срам, без укор, броиме време…” се усеща негативно отношение и към българите, които са потърсили по-лесния начин да са отърват от хомота, а именно емиграцията.Те са революционери, които би трябвало да водят активна дейност са освобождението ни,а вместо това “броят време” и чакат някой друг да донесе свободата. Другата основна теза , която Ботев изказва в творчеството си е че робството и свободата са изцяло състояние на духа.Човек който не е пожелал свободата никога няма да я получи, защото това значи, че той не е изпитал нужда от нея.Предпочита да живее под въздействието на някаква външна сила, отколкото да се бори за своята независимост. Такива хора могат да се нарекат безчести, защото те не осъзнават обществения дълг, а ги интересува единствено собственото им оцеляване.Единствения начин робството да бъда преодоляно е целия народ да постави общественото над личното.Всеки един трябва да пожелае свободата, за да може цяла България да се дигне на въоражена борба и веднъж за винаги да премахне ръждясалите окови, които са ни задушавали векове наред.За огромно съжаление на лирическия герой това не се получава. Народът просто стои безучастно и не се намира дори един човек, който да се осмели да рискува всичко заради общата кауза.Именно това адски много изтезава ботевия лирически герой и той изпитва нужда да излее мъката си и го прави чрез елегично оплакване и гневни хули срещу главните виновници за това състояние, в което се намира българския народ.На него не му остава нищо друго освен да стои и да чака, както всички останали:”…броим и с вяра в туй скотско племе/чакаме и ний ред за свобода!” Ботевата поезия следва един основен принцип – без идеал народите са обречени.Чрез лирическия си герой поетът иразява разочарованието си от безучастността на българина и се опитва да насочи народът към общата цел, да ги накара да се осъзнаят и да поведат битка за освобождение.Време е железните окови да бъдат прекършени и България завинаги да се освободи от хомота, който влачи цели 500 години.Нужно е само желанието за свобода.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × five =