“Ромео и Жулиета”

1. Възникване на трагедията: По всяка вероятност, трагедията е играна за първи път през 1594 – 1595г. Тя е една от най – ранните Шекспирови трагедии (и една от трите от Ранния ренесанс). Смята се, че има доста несъвършенства най – вече в две насоки: композицията е нееднородна (аморфна, разхвърляна) и липсва психологическа задълбоченост. “Ромео и Жулиета са така втренчени един в друг, погълнати от взаимната си любов, че на публиката не остава нищо друго, освен да ги гледа само в профил” (Уилям Ричардс – Шекспиролог). Както повечето Шекспирови произведения, сюжетът на “Ромео и Жулиета” не е оригинален. Трагедията принадлежи към така наречените “италиански” произведения (“Укротяване на опърничевата”, “Двамата веронци”, “Венецианският търговец”). Първоизточник на сюжета е едноименната новела на италианеца Матео Брандело, която е била преведена на френски и включена в книгата на Белфор – “Трагични истории”. Шекспир прави три промени: • Намалява възрастта на Жулиета на 14 години, защото е искал героите да са много млади, за да са искрени; • Кондензира времето – вместо за 8 месеца, цялото действие се развива за малко повече от 4 дни; • Вместо по Коледа, историята се развива през лятото, заради красивите италиански нощи – подходящ фон за романтична любов; 2. Теми и мотиви: Основният мотив в трагедията е известен в литературата под наименованието “неразделни”. Става дума за обикновена любов, която поради съсловна или семейна вражда не може да бъде осъществена и влюбените загиват, но си остават верни и в смъртта. В античната литература този мотив е използван в историята на “Дафнис и Хлоя”, а в рицарските романи – на “Тристан и Изолда”. В българската литература той дава името на баладата от Пенчо Славейков – “Неразделни”. Централна тема на трагедията е противопоствянето между любовта и омразата. Любовта на героите е представена като алтернатива на старата вражда на техните семейства. Любовта и младостта са символ на новите времена, а омразата и деспотизма на бащата на Жулиета на Средновековието. 3. Композиция – контрастът е основен композиционен принцип. Дори образната система (образите) е изградена изцяло върху антитезата. Всички герои си имат антиподи. Основни опозиции (противопоставяния) са: Любов – Омраза, Стари – Млади, Живот – Смърт, Ден – Нощ, Сватба – Погребение. Контраст откриваме и в речта на героите – Ромео и Жулиета говорят в стила на куртоазната любов, а Меркуцио и Дойката с просторечие, граничещо с вулгаризъм. Контрастът откриваме и в композицията – трагичният край разко контрастира с карнавалните елементи в първите две действия. 4. Жанрови особености: Това не е типична ренесансова трагедия. Първо героите не са кралски особи и второ – самите те не носят трагичност в себе си. Тяхната смърт не е предопределена, а е породена от нещастни съвпадения и при друго стечение на обстоятелствата би могла да бъде избегната. Героите не са индивидуализирани. По – интересен е образът на Жулиета. Тя е по – решителна и по – действена. За броени дни се превръща от дете в жена, което говори, че образът е предаден в развитие. Ромео е схематичен и статичен образ. Най – колоритни са образите на Меркуцио, Бенволието и Дойката, които имат буфонаден характер (с груб шутовски хумор). Дойката е двигател на действието и е “типичната помощничка” на влюбената си господарка. Меркуцио е комедиен герой от типа “приятел” на главния герой. Той е ренесансов човек и чрез дуела му с Тибалт е пресъздадена борбата между Ренесанс и Средновековие. Интересен е образът на отец Лоренцо, защото той е герой – резоньор и чрез него Шекспир изразява своите виждания за любовта. “Ромео и Жулиета” е трагедия на обстоятелствата. За разлика от “Хамлет”, която е трагедия на характерите.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twelve − 2 =