Романът „Тютюн” на Димитър Димов

Заглавието на романа „Тютюн” ориентира към историческото време на 30те и 40те години на 20 век и смисловот се свързва с името на „Никотиана”. Със звученето си „Никотиана” създава впечатлението за наркотик- привлекателен, опиващ и убиващ. Успоредно с това името напомня жена- присвлекателна , завладяваща, властна. Неслучайно в описанието се прави аналогия със затвор, съчетан с мекото сияние на лунна светлина- намек за очарованието, но и за обсебващата сила на „Никотиана”. Боян Ничев подчертава , че в разделения от социално-класови противоречия свят около „Никотиана” няма победители и победени, всички са жертви. А Валери Стефанов определя героите на романа като марионетки. Свръхамбициите на Борис, рицарските идеали на фон Гайер, желанието на Ирина за любов и уважение се оказват независещи от самите тях и от средата , в която търсят реализацията си. Над „Никотиана” , над Немския папиросен концерн ( и над фон Гайер) властва сянката на Гестапо Жертва на фирмата са и работниците, тъй като желанието им за един по-достоен живот (социален) е манипулирано от комунистическата идеология. И над света на магнатите, и на този на работниците властват идеи, които са срещу човека и правото му на личностно присъствие. Безразличието на Борис към всичко и всички е ужасяващо. За него светът извън собствените му интереси за върхова социална реализация не сеществува, като човешко проявление. Затова, когато оправдава грешките си за смъртта на Чакъра, Борис доказва , че ничии живот не го интересува- просто не е съобразил, че полицаите ще бъдат водени от башата на Ирина. За Борис е „свой” единствен светът на собственото социално себедоказване. За работниците „своето” се определя от класовата пренадлежност и се свежда до условията на труд и живот. Чрез много примери от сюжета може да се изведе Дим.-Димовата идея за безсмислието на сляпата социална отчужденост. Активирана от идиологическата манипулация на Партията, мечтата на работниците за бъдещето е свързана с победа и управление в социалния живот. Краят на романа отроява сбъдването на работническите социални стремежи, но промяна в нравствено-духовен план няма. Всетът след „Никотиана” е идентичен с този на фирмата , само че мястото й се заема от идеологията на Партията. Самата експоприация (насилствено изземване на имоти от държавата) придобива двусмислен вид. Домът на Борис Морев става дом на П…… . Но в бившия дом на Борис няма място за негови човеци. Ирина като присъствие е нежелана и компрометираща. Като „заместител” за душевните терзания на Варвара Павел Морев й предлага дипломатически пост в чужбина. Това е своеобразна човешка гавра с чувствителната по природа героиня, която в името на партията си е забранила любовта. Светът след „Никотиана” е почти огледално подобие на предишния. Доказателство за това са подобията в образите на Павел и Борис, изтъкнати от Владимир Янев. По-големият и по-малкият брат са мегаломани, за които националният свят е тесен: амбиция на Борис са международните пазари, а на Павел- интернационално по значимост лидерство (Българиа, Испания, Аржентина) . Двамата са сходни и в отношението си към любовта- като пречка за лидерските им амбиции. Павел не си разрешава общуването с Ирина, забранява си чувствата към нея, заради отрицание, формирано от идеологията на партията. В смъртта на Ирина Павел търси оправдание на собствената си безчовечност , за да достигне до обобщението на незначителността на идивидуалните човешки права пред обективния ход на историята. Комунистически функционер се страхува от преценката на другарите си, която би разбила собствения му авторитет на „кристално-чист” партиец. Отчуждувайки се Ирина и от влечението на собственото си сърце, Павел се бори за изключителния си престиж в новия свят. Така неговата реализация в деветосептемврийската победа и в Отечествената война напомня блестящото себеосъществяване на Борис. Показателно е, че сюжетното действие в творбата е своеобразно рамкирано от есеното време на кротко умиране на природата намерило израз в духовната гибел на Героите. Началото на социалнопрестижните пътища на Борис, Ирина, Павел, Варвара е белязано от есения- символ на умиращата и затихваща мъдрост на битието. Борис Морев-Ирина Срещата на Борис и Ирина е на римския път край градчето по гроздобер, есента. Въвеждащите характеристики на героите насочват приликите между тях. И двамата са амбициозни, различни от връстниците си в провинцията, срамуват се по своему от родителите си. Амбициите на Борис за утвърждаване в обществото неслучайно са свързани с тютюна- не само е възможност за бърза реализация на героя, но и с възможност за зависимост на хората от градчето от него Рединготчето . Независимо , че поставя волята и разума над всичко, Борис е изключително честолюбив, компенсиращ семеен комплекс , създаден у него от бащата. В душата на героя има нещо болно, оформено под въздействието на самата семейна среда. Тя напомня на Борис, че е непълноценен. Независимо от бедното семейство на Редингота води добър живот с претенция за елитарност в градчето. Тази претенция, наложена от бащата и поддържана от майката, е откроена като пародийна, неестествена. Най-враждебни са отношенията между Редингота и Борис. Баща и син достатъчно си приличат и това ги прави несъвместими. Учителят по латински се опиянява от чувството на културно превъзходство над съгражданите си. Към края на сюжета Борис все повече заприличва по високопарните слова на баща си. Така и двамата показват чувството си на неудовлетвореност- притежават блестящи възможности , но не ги реализират. Онова, с което Борис превъзхожда бащата е упоритостта, с която преследва целите си. Презрението на Борис към бащата се определя от формирания у сина комплекс , от ощенката на градчето за учителя по латински, от синовна ревност предвид отношенията майка- син. Борис винаги ще се бори за повече внимание и обич от майката. Последния с обичта си ще обвива Стефан, себе си ще раздава и за семейния авторитет в градчето заради бащата. Прякора на Редингота е свързан с облеклото му, изразяващо претенциите за специален обществен статус. Прозвището на Чакъра вероятно има родов произход, но по принцип означава светъл човек и като духовно излъчване. Така го определя и един от стачниците, когато апелира към старшията да не намесва полицията. Дълбоко в душата си майката на Ирина разбира и вярва на дъщеря си. Тя не споделя нищо с мъжа си, покровителства по свой начин дъщеря си, нея не я укорява за поведението й! Сюжетът извежда неразбирането на ирина към майката. Ирина я обича, но иска винаги да се ползва от нейната защита, а когато не я получи, е готова да я обвини в необразованост. За да не повтори майка си, вижда своето бъдеще, свързано с университета и книгите. Избирайки пътя на еманципирана жена, за която бракът немя да е „главен” за себеосъществяване, тя всъщност тръгва срещу собствената си природа. За разлика от други момичета, решили да завършат висше образование тя избира медицина- повече мъжка професия за онова време. Ирина се стреми не само да покаже своята различност, интелектуалните си възможности, но се готви да победи в един свят, който по патриархална традиция определя пространството за жената в дома. Амбицията й за еманципация е не само свързана с хуманността на лерския дълг, а с издигане в блясъка на научната работа. Разбира се, героинята прави жестове, свързани с професията й, но това са само временни напускания на света на „Никотиана”, които доказват , че не е докрай похабена от студенината и безразличието, властващи в този свят. Тя обаче не е готова, а и не предвижда плановете си да служи на хората, да се самоотреч. Бъдещето й на селска или провинциална лекарка я изпълват с ужас. В по-дълбог психологически план изборът на Ирина за бъдещето е мотивиран от мечтата й за бляскава изява като кралица на красотата , и като завоевателка на мъжките сърца. Затова излизането й с Бимби е изкушение поне за малко да стане част от елита. Разривът с Бимби е мотивиран видимо от нравствени причини, но всъщност се определя от презрението на Ирина, че колегата й не е част от висшето общество, а е допуснат само в предверието на празничните му салони. Разочарование ражда у героинята и столицата : кквартирата, която не се различава от бащиния дом, с хазяй, приличащи на родителите й, и колеги , напомнящи младежите от родния град. Чрез общуването с Бимби Ирина съзнава в каква степен социалното й положение и пречи да достигне мечтите си. В началото на романа Ирина и Борис се различават по начина, по които мислят за себе си. Двамата съзнават стойността си, ителектуалното превъзходство над дугите, но Борис съзнава , че тази стойност става реална ако и бъде определена цел.Той знае, че пътят към висшето общество означава да се продаде и то скъпо. Той се ласкае и подхранва самочувствието си с това, че превъзхожда другите (отношенията с Баташки) и защото постига амбициите си сам, без опора в социалната си среда. Ирина притежаава болезнено честолюбие, което се опитва да прикрие зад съзнанието за собствено достойнство. Когато наблюдава Мария в бара на „Българиа” против волята си, Ирина остановява, че излъчването й не е свързано с физическа изключителност, нито с ефектни дрехи. Тогава тя отчита, че финост се възпитава, а не се купува. Може би това прозрение и съзнанието , че тя с Мариа не са съпернички (мъжът, който може да ги направи такива, отсъства със студената си) и с уважението към Мария, мотивира желанието си да бъде любовница, а не съпруга на Борис. Така честолюбието на Ирина й поверява да измести или поне достойно да съперничи на „Никотиана” в сърцето на Борис(реабилитация за униженото й достойнство при раздялата). Държи на своя отделен свят и първото й признато поражение се свързва с осъзнаването, че фирмата а Борис е по-важна от хората, които обича. (прозренията на Ирина след погребението на баща й) Отказът от любовта определя пътя на героинята към падението й. След срещата й с Павел добива нов стимул за живот. Достатъчно и е само да чувства присъствието му. Тя дори не страда , че властта й е отнела правата на елементарен живот. Павел поражда в душата й чувството, че е излишна и следващата пречка е самоубийството. Съхранила остатъците от гордостта, Ирина не би заявяля присъствието си в този дом, ако с женската си интуиция не уцеща , че не е безразлична към мъжа, в когото се е влюбила. В доводите, които той и привежда открива типичното и за Борис лидерско самочувствие, отричащо чувствата като потребност в човешкия живот. Ирина разбира, че новия живот не й обещава спасение, защото също е чужд на чувства и любов, както света на „Никотиана”. Посягайки на живота си, Ирина опазва остатъците от човешкото самочувствие, а фактът, че го прави означава, че се завръща към свойте родови , но и емоционално-лични корени.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 4 =