Романът на Мопасан “Бел ами”

Романът на Мопасан „Бел Ами”е поредното доказателство, че художествената литература е многофункционална.Тя не е само начин за забавление, а откъсване от битовостта на ежедневието и потапяне в един финкционален свят, начин да върне читателя в реалността, да му покаже живота без грим.Мопасан разкрива парижкото общество в края на XIX век с цялото му лицемерно, безкрупулно и подло поведение.Героите в романа са типични представители на времето и средата, в която живеят.А Жорж Дюроа фокусира в себе си поведението на амбициозните провинциалисти, готови на есяка цена да се оттласнат от унизителната бедност и да изкачат стъпалата към сигурния бляскав успех сред парижкото общество. Озовал се в Париж,Дюроа попада в град с множество изкушения, с красиви жени , богати мъже, и фалшиви човешки взаимоотношения.А той е в ролята на неизвестен пътник, който трябва да реши кой път да избере.Героят не страда от скруполи, не е способен на мъчителни колебания и не познава угризенията на съвестта, затова стремително се отправа към социалния връх , без да подбира средствата, защото в това житейско състезание всичко е позволено, а победител в него излиза егоистът,хитрецът,измамникът. Още в началните страници на романа авторът метафорично представя някои от качествата, които героят му притежава,благодарение на които уверено ще се изкачва към върха: „…напредваше безцеремонно из пълната с народ улица, блъскаше с рамене,буташе хората,не отстъпваше ни крачка от пътя си”.Такова е поведението му преди да срещне „спасителя” си Форестие,знак,че в Париж е дошъл „играч”,роден победител,стига някой да открие безспорния му талант.Дюроа е готов да плячкосва,да бъде жесток,отмъстителен и безпощаден,защото през двете години,прекарани в Африка, е успял да развие най-долните си инстинкти.Но в Париж трябва да смени тактиката си.Златото се добави постепенно,с хитрост,ловкост,подобаващ външен вид.И разчитайки най-вече на съвета на своя стар познайник: „Слушай,приятелю,знаеш ли,че ти наистина имаш успех,сред жените?Обърни внимание на това.То може да те заведе далеч”.Дюроя все повече се доверява на своя чар, чрез който може да постигне желаното място във френската столица. Поетът-очеркист Нобер дъо Варен изнася пред Дюроа един урок за смисъла на живота,за човека и неговите амбиции,за ужасяващата самота,за любовта,парите,славата и смъртта.И това е най-философският момент в романа.Чрез думитена самотен ерген, Мопасан прави художествено обобщение за житейския път на такива като Бел Ами.Говори за началото и края на пътя: „Животът е хълм.Докато се изчакваш, гледаш върха и се чувстваш щастлив.Но стигнеш ли горе, изведнаж виждаш нанадолнище и края, а краят е смъртта.”Но за начинаещия Дюроа тези филосовски обобщения само за кратко време угнетяват духа му.Той е млад и обнадежден и краят,за който му говори поета,му изглежда невъзможен.А и с липсата на интелектуални заложби героят едва ли някога би отделил време да разсъждава за смисъла и безсмислието на човешкия живот.Подобни мъдрости не занимаватнеговото съзнание,защето е достатъчно целеустремен не просто към богатството, а към огромното богатство.Парите за него имат магнетична сила.Желае пътят му нагоре да няма край.Неслучайно след сключеният вече църковен брак със Сюзън, погледът му се отправя към Бурбонския гворец и вижда себе си като депутат. През целият си път към върха „кралят от Кантел” спекулира с чувствата на жените.Самият той е неспособен да обича.Научил елегантни, а понякога твърде банални любовни излияния, преструвайки се на безнадеждно влюбен, той се превръща в техния Бел Ами и разпалва изпепеляващи чувства.Но единствената любов, на която той е способен, е тази към парите, затова продава себе си, разчитайки на чувствителните души на „глупавите” жени.Интересен символен ефект в потвърждение на това има моментът с даването на хранана рибите в басейна на семейство Валтер:”Щом ги усетиха, пибите дойдоха, замърдаха опашки, забиха с перки, като движеха едрите си изпъкнали очи, въртяха се, гмурваха се, за да хванат потъващата плячка, и тутакси изплуваха отново, за да си поискат друга.”И борбата на Дюроа за бляскав успех се харектеризиза по същия начин: разбутва грубо тълпата, демонскрирайки превъзходство, подушва плячката, „изяжда” я, постига определена цел и се устремява към нова цел и нова плячка. Според художествените послания на романа, Париж от края на XIX век се оказва благодатна среда за успеха на посредствеността, егоизма, бездушието и луцемерието.Който притежава всичко това, е способен не само да загърби бедността,но и да се сдобие с огромно богатство и власт.А ако някой държи на добродетелите си, разчита на трудолюбието, чесността и истинската любов, то неговото място не е в Париж, защото хищниците като Бел Ами ще го погълнат.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen − 12 =