Романтическият герой в романа “Граф Монте Кристо” от Александър Дюма

Александър Дюма носи в сърцето си идеите на Романтизма. Издигайки в култ свободата, честта, изкуството, авторът превръща историята за заговора, наклеветяването, затвора в най-вълнуващата история за надеждата, съвестта, провидението, съсредоточени в цялостната рамка на романа, в главния му образ. Още с първите си крачки Романтизмът поставя в центъра на своето изкуство личността.Несправедливо хвърленият в затвора “Иф” Едмон Дантес се завръща в родния си край с измисленото романтично име Граф Монте Кристо. Той се превръща в безмилостен, но справедлив отмъстител, защото са му били отнети несправедливо всички мечти и любовта на живота му. Този романтичен герой е силна и самотна личност. При него е силно изразен контрастът на чувствата. Основна категория на Романтизма е самотата- и като психологично състояние, и като конкретни персонажни въплащения. Изцяло в духа на тази епоха Александър Дюма отправя читателите в измеренията на приказното- съкровищата и идеализирани застъпници на доброто. Героите в романа “Граф Монте Кристо” са въведени последователно още в първите глави и заемат свое място в сложна плетеница от интриги, тайни и заговори, които в хода на силно драматично действие се разкриват по необичайни начини- чрез послушани разговори, анонимни писма, скрити записки, случайни или организирани за целта срещи. Към основния разказ за съдбата на Едмон Дантес са добавени множество странични интригуващи разкази и епизоди- за миналото на героите, за тайни връзки между тях, за отдавашни престъпления и несметни богатства. Едмон Дантес е предан и всеотдаен помощник капитан и обича повече от всичко Мерседес. Той харчи почти цялата си заплата за баща си, а останалата част ще я използва за сватбата си със своята любима. Главният герой минава през множество перипетии, воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове. Обстоятелствата го принуждават да моделира характера си така, че да осъществи намеренията си, от жертва да се превърне в “оръдие” на справедливостта. Характерно за романтиците бягство от твърдата представа за отделния човек, която го превръща в елемент от обществения механизъм и го обезличава, е използвано за превъплащенията на благородния отмъстител. Именно в светлината на романтическите мотиви и образи Дюма постига успеха на своя роман- да изрази подсъзнателните страхове и вълнения чрез почти приказно измислен свят, в който благородството и възмездието тържествуват. Самотата на романтическият герой се представя чрез килията в затвора “Иф”. Тя е малкото затворено помещение, където героят се отделя от света. Това е образът на затворника, човека със силен порив за свобода. Именно такът герой е и Едмон Дантес в романа. Трагизмът на отнетото човешко щастие е засилен от контрастта в аналогичната ситуация(женитбата на Мерседес с Фернан). Годините в затвора са символична смърт за героя, свързана с духовно съзряване, инициация и преминаване от незнание към знание. Мотивът за преборване със злото чрез символично умиране и чудотворно забогатяване доближава авантюрно-приключенската сюжетна структура на романа до модела на вълшебната приказка. Романтичен герой и приказна ситуация са свързани и чрез постоянно присъстващото в романа позоваване на арабските приказки от “Хиляда и една нощ”. Дантес достига до богатството, а чрез него- до грешните души на противниците си. Мотивът за забогатяването на героя, от една страна, провокира личносттното съзнание на героя в контекста на обществените ценности: ”Сега трябваше да се върне в живота, сред хората, и да заеме в общественото положение, влиянието и властта, които дава на този свят богатството, първата и най-голяма сила, с каквато може да разполага човекът”. С тези думи авторът критикува обществото и като цяло светът, че е подъл и че всичко се върти около парите. Преминал през страданието, прозрял краткостта на човешкия живот, героят носи единственото останало в душата-надеждата. И ако е горещо желанието му за възмездие, то не е само да накаже враговете си заради причиненото лично зло, но и да възмезди самозабравилото се общество в стремежа си към пари и власт. Приел ролята на “ангел и бич господен”, граф Монте Кристо извървява пътя на възмездието без вътрешни колебания до онзи момент, когато чуждото нещастие събужда в душата му потуленото дълбоко човешко страдание. Младият Албер Морсер го предизвиква на дуел, а той е готов да се откаже от живота, за да не нарани бившата си годеница и сина й. Философски извисен над живота, графът разсъждава за живота и смъртта като типичен представител на Романтизма:”Какво е за мене смъртта? Едно стъпало по-надолу в тишината.” Оглеждайки пътя си назад, отмъстителят не изпитва удовлетворение и дори възнамерява да се накаже да стореното зло. Спасява го единствено обичта на Мерседес, защото любовта е по-силна от всички други чувства-покорява и най-жестоките, спасява и най-нещастните. Изцяло в духа на романтичния персонаж, графът остава загадка за другите, изживявайки сам духовната си драма. В този богат образ Дюма съчетава своите спомени за реални хора,своите мисли и чувсва за една бурна епоха от историята на Европа. Неговите герои придобиват гражданственост, стават символ на една изключителна духовност. Те прескачат прага на своето време, като всички гениални образи, създадени от писателското въображение и достигат до други епохи. И сега те са част от нашата духовност,съхранявайки в тези времена полъха на Романтизма. Романът завършва с многоточие. Монте Кристо напуска дейстивието, ”поправил” действителността, раздал справедливост. ”Отвореният” финал е последният композиционен елемент, с който се подчертава единството на текста. В това като че ли е заложена от автора възможност за нова поява на героя при аналогични ситуации, но в друго време. Истинското послание на романа е в последните думи ”Чакай и се надявай”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 − 1 =