Робската действителност и различните прояви на човешко поведение според І-ва част на разказа “Една б

Разказът „Една българка” ни запознава с постъпката на обикновена българска жена, която в погромните дни на въстанието помага на Ботев четник. Тази жена извършва своя скромен подвиг, движена от голямата си човешка доброта, както и от своя патриотизъм и себеотрицание. Случката разкрива истината за онези тревожни и вълнуващи дни, в които, наред със страха и малодушието пред поробителя, се ражда истинският патриотизъм. Вазов ни въвежда в атмосферата на робската действителност чрез сведенията за разгрома на Ботевата чета и за отражението на това събитие върху хората. Началото на „Една българка” е експозиция в цялостната постройка на разказа. За всички хора датата 20 май 1876 година е свързана с едно трагично събитие – разбиването на Ботевата чета и смъртта на войводата. Вазов пестеливо говори за смутните дни, но и малкото детайли очертават добре картината на робската действителност. Времето е размирно. Турците са освирепели заради дързостта на раята да се бори за свободата си. Войници издирват подозрителни лица, а мъжете са се изпокрили по домовете си и не смеят да си вършат работата. Трудно може петвековният роб да бъде изведен от мрака на примирението към смелостта да бъде свободен. Пожарите на бунта са разпалили не само родолюбие, но и страх сред някои българи. Тревога и несигурност царят навсякъде и проникват във всичко. Представа за робската действителност дава и сцената на брега на Искъра. В нея виждаме образите на поробени и поробители, изградени в контраст. Конните заптиета обиждат и бият лютибродчанките. Силата на турците е в бича, в презрението им към раята. За това говорят изразите „свине гявурски”, „хънзъри”. В поведението им се усеща господарско самочувствие. Поробителите са брутални и жестоки. Сцената много точно разкрива морала на насилника. Лютибродчанките са уплашени и посърнали. Те покорно се връщат към нивята. В действията им се долавя робско примирение. Българките по неволя трябва да се приспособят към такъв начин на живот, който изключва всякакъв опит за защита. Обратното означава смърт. На фона на тази сцена Вазов ни запознава със своята героиня. Портретната характеристика на баба Илийца е пестелива. „Тя беше жена около шейсетгодишна, висока, кокалеста – мъка на вид. На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже.” Детайлите представят една възрастна селянка, доста отрудена и физически силна. Баба Илийца е с богат житейски опит. Преживяла е много, борила се е с трудностите, което я е калило. Героинята е грубовата, но с нежност обгръща детето, което носи на ръце. Това доказва, че тя е способна на дълбоки чувства. Портретното описание загатва и черти от характера й, който предполага силен дух и воля да преодолява житейските изпитания. Жената излъчва достойнство, което впечатлява Поведението й допълва представата за нея. То е различно от това на останалите жени. Баба Илийца се вписва донякъде сред лютибродчанките, като говори на турците умилително, както трябва да се говори на господар. В думите й долавяме привидно покорство. Те не спори с агите. Приема обидните им думи, но в начина, по който го прави усещаме достойнство. Селянката сякаш не обръща внимание на ругатните „гиди гявурко” и „червей”. Тя знае, че трябва да склони турчина да я пусне в ладията, затова се опитва да смекчи сърцето му с добротата си. Поведението й по-скоро е на свободен човек, който дръзва да упорства, да настоява. Баба Илийца си служи с езика на доброто. Опитва се да намери човешкото у господаря. Двамата изповядват различна вяра. Молят се на различни богове, но селянката е убедена, че съществува висша сила, която помага, ако се повярва в нея. Доброто може да има различни имена, но то намира място у всекиго, независимо от вяра, език, националност. Ръководена от такива принципи, баба Илийца обещава да се моли за здравето и на турчина, и на децата му. Тя побеждава със своята настоятелност. Агата отстъпва, опитвайки се с грубост да запази достойнството си – „Хай влазяй, магарице!”. Жената преодолява своята първа пречка по пътя на доброто, като сама си служи с него. Тревожно и неспокойно е след разгрома на Ботевата чета. Вазов увлекателно внушава характера на времето. На фона на историческото събитие по-ярко и убедително изпъква образът на героинята, доказала още в първата част на разказа, че носи у себе си дух на свободен човек.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × one =