Робинзон Крузо- образ на съзидателната личност

Човекът е интелигентно същество. Той търси яснота по въпросите, свързани със съществуването му, с идването му в света и с отиването му от него. В търсене на смисъла на човешкия живот неизменно достигаме до въпроса съзидателна или разрушителна е човешката природа. Дали стремежът към доброто, към красивото, към хармонията със света може да се пребори с тъмната страна на човешката същност, която ни тласка към мрака, хаоса и разрухата. Прогресът несъмнено се гради върху способността на човек да се адаптира към непозната среда, върху стремежа му чрез творческа, активна дейност да променя неблагоприятните условия. Разумът и умението да се възприема и използва натрупания опит превръща човека в съзидателна личност. Просвещението е епохата, която в най-пълна степен обръща внимание на възможностите на човека да се развива, да опознава себе си и света, да въздейства върху природата, без да нарушава съществуващата хармония. Романът на Просвещението е роман за силата на разума, за завладяването на нови територии не като географски понятия, а като завоевания на духа. Героят на Просвещението е жизнен и дълбоко уверен в себе си и своите сили. Светът му принадлежи, защото вярва в потенциалните възможности на своя разум. Той е образ на съзидателната личност, способна да опознае докрай себе си и да извоюва нови територии за своите възможности. Даниел Дефо е типичен представител на английското просвещение. Той създава творбата си „Робинзон Крузо” през първата четвърт на VІІІ век. Това е време на пътувания, приключения и авантюри по морета и океани. Пътешествениците- мореплаватели са водени от страстното желание да открият нови земи, да покорят и овладеят нови пространства. Романът се превръща в едно от най- популярните произведения в световната литература. Причината за това се крие в не в интересния, напрегнат сюжет, а в съвкупността от теми и проблеми от социално- философски, икономически и идейно- естетически характер, засегнати в него. Робинзон Крузо се превръща в образ- символ на съзидателната личност, обобщила вярата в неподозираните възможности на човека да се променя , да се адаптира, да побеждава при всички обстоятелства, с които е принуден да се справя. Робинзон Крузо- героят на Даниел Дефо- попада на необитаем остров с пищна, екзотична природа. Островът като пространствен модел е едновременно място за бягство от действителността, място за спасение на духа, място за усамотение и желание за самовглъбяване и място за изпитание на човешката воля и устойчивост. Пътят към цивилизацията е немислим. Сякаш се повтаря древният библейски мит за сътворението на човека. Но този път не Бог, а самият човек трябва да създаде отново себе си. Това е изпитание за знанията и възможностите му. Героят трябва да извърви отново целия път на човешката цивилизация, за да създаде нов хармоничен свят, в който природа и човек се сливат. В това е смисълът на човешкия живот- да търси, да преоткрива и да създава. И колкото по- неспокоен и по- неудовлетворен е човешкият дух, толкова по- красиви и ценни са постиженията му. Човешката воля, предприемчивост и оптимизъм, характерни за съзидателната личност, са разкрити с помощта на многобройни примери. Оцеляването и спасението на героя не са плод на случайни събития. Те са изстрадан резултат от съзнателни, активни действия, насочени към промяна на средата, към адаптиране към неблагоприятните обстоятелства. Стъпка по стъпка героят се опитва да съгради върху необитаемия остров свой свят, съчетал достиженията на цивилизацията и първичната сила и красота на природата. Неопитният и неуверен в началото Робинзон постепенно се въздига в съзидателна личност, в знаещ, можещ и удовлетворен от себе си човек, чиито учители са „природата, опитът и размислите“. Точно и изчерпателно под формата на разказ от първо лице или дневник, героят споделя всичките си приключения, грешки, размисли, съмнения, радости и удовлетворения от постигнатото. Всеки нов момент от развитието на сюжетното действие дава нов поглед към формирането на жизнено необходими за оцеляването му качества. Самотата, несгодите на дивата природа, стремежът към оцеляване превръщат разглезения младеж в съзидателна личност. Постепенно се формират качествата необходими за справяне с трудностите на битието. Волята за живот, предприемчивостта, оптимизма успяват да компенсират грешките на възпитанието, да формират ново отношение към труда, богатството, религията, хората от други раси. От първия ден на попадането си на необитаемия остров след корабокрушението до последния ден, когато след цели 28 години го напуска, Робинзон Крузо запазва цялата си енергия и сила на волята си за живот. Въпреки изолацията и липсата на всякакъв досег с цивилизацията корабокрушенецът успява да съхрани човешката си същност. Всяко ново лишение и изпитание героят преодолява с мисълта станала негов девиз: „Трябва да се живее!”. Той съзнава, че за да оживее при крайно неблагоприятни условия не е достатъчен само късметът, необходима му е воля да преодолее страха, стъписването и безпомощността си. Така той успява да се справи с непосилни за него на пръв поглед действия. Волята за постигане на желаната цел се превръща в основна характеристика на съзидателната личност. Благодарение на нея героят успява да си направи жилище, градина, лодка, примитивни сечива. Волята за живот му помага да си създаде един примитивен, но приемлив и спасителен за духа му бит. Дълъг и труден е пътят водещ към формирането на съзидателната личност. Романът внушава идеята за релативността на човешките възприятия, изменчивостта на доскоро непоклатими възгледи под въздействието на обстоятелствата. Чрез съдбата на Робинзон, писателят нагледно показва как един природно надарен човек погрешно възпитаван в детството си, разглезен и свикнал да се удовлетворяват всичките му прищевки, може да се промени под въздействие на обстоятелствата. Принудата години наред да живее единствено от собствения си труд и от новопридобитите умения го кара да се срамува за пропилените в детството възможности да получи повече знания. Необходимостта да надмогва лошите си навици от миналото става за него осъзната и последователно следвана цел по пътя към която той ден след ден закалява волята си. Желанието да се отърве от мързела и да свикне да се труди е първото и най-важно условие за невероятната метаморфоза в неговата душевност и поведение. Робинзон започва да изпитва потребност и удоволствие от труда: „Сега работата е постоянен и любим другар за мене. Тя ме спаси от отчаяние и направи от мен добър човек. Работата е извор на здраве и щастие, а леността – майка на всички пороци.”. Смисленият и съзидателен труд като средство за нравствено усъвършенстване на човека е широко застъпено схващане в идеологията на просвещението. Трудът като средство за себедоказване и себеизява на съзидателната личност се противопоставя на аристократичното безделие характерно за феодалното общество. Волята на съзидателната личност да се труди превръща Робинзон в пример за величието на човека, сътворил в принудителната си изолация, кът на цивилизацията и разума сред дивата природа. Волята за живот е в основата и на друга характерна черта на съзидателната личност – постоянството. Благодарение на постоянството Робинзон преодолява следващите една след друга опасности и трудности, с които изобилства новото му битие. Постоянството и волята да постигне целта си му помагат да работи усърдно и да не оставя недовършена работата си, колкото трудно и бавно да стига до желаните резултати. Робинзон изгубва цяла година за да отсече, издяла и скове с допотопните си сечива дърветата за ограда около пещерата и лятното си жилище. С цената на неимоверни усилия и многобройни несполучливи опити той си измайсторява маса и стол, крои и шие дрехи с игли от рибени кости използвайки одраните от ламите кожи. Много усилия и труд му коства създаването на собствена градина, както и опитомяване на дивите кози. Съзиданието е дълъг изпълнен с трудности и разочарования процес. Страшно земетресение срутва наполовина пригодената от него за жилище пещера, първата му реколта е унищожена от суша, не го подминава и кошмарната тропическа треска. От всяко изпитание физическо или духовно, Робинзон излиза по-силен, по-смел с още по – непоклатима воля и енергия. Робинзон Крузо се превръща в образ на съзидателната личност не само благодарение на волята за живот и постоянството, но и в следствие на изобретателността и умението творчески да използва придобития от човечеството опит. Робинзон изпитва невероятна радост и удовлетворение от постигнатото, от предметите и удобствата, които е създал със собствените си ръце. Животът му на острова изобилства от „малки” победи постигнати с огромни усилия. робонзон крузо се радва на създадения от него слънчев часовник, насаморъчно направения кожен чадър, на първия изпечен хляб. За да си направи така необходимите му глинени съдове той се труди упорито в продължение на няколко месеца. Много труд и усилия са необходими докато успее да изкопае и пренесе подходящата глина, докато се научи да й предава нужната форма, докато след дълги опити открие, че съдовете трябва да се пекат не на тропическото слънце, а на силен огън, докато разбере, че забравената в тях морска сол може да ги покрие с глеч. Не само радост, но и оправдана гордост го изпълват когато успява да си построи грънчарско колело, да извайва на него красиви и здрави съдове, да си измайстори лула. По този повод той пише в дневника си: „Струва ми се, никога до сега не бях се радвал и гордял толкова със своята изобретателност, както в деня, когато успях да си направя лула.” Постоянството, търпението и изобретателността помагат на Робинзон в първичния, изолиран свят на необитаемия остров да построи един малък рай основан на достиженията на човешката цивилизация. В този процес той преминава почти през всички етапи на развитие познати от историческото развитие на човечеството. Животът му на необитаемия остров не може да бъде отъждествен с цялостното развитие на човешката цивилизация, защото той не започва от нулата. Робинзон спасява от разбития кораб някои вещи, свързани с едни от най – значимите за човечеството открития – барута и хартията. С помощта на спасените от кораба вещи предишния му живот все пак присъства в неговата принудителна изолация от света. Макар да го лишава за дълго от повечето блага на цивилизацията, корабокрушението не може да заличи знанията, уменията, натрупания от човечеството опит. „Набожност! Работа! Умереност!” – думите, които Робинзон издълбава в камъка над входа на пещерата си, се превръщат в основите на неговото оцеляване. Необходими са му духовна храна и психическа устойчивост в дългите години на самота. Духовна опора той намира в спомените си и във вярата в бога. Героят често разсъждава върху допуснатите през младостта му грешки. Мислено моли родителите си за прошка. Запазената връзка с миналото съхранява разума му, подклажда надеждата за бъдещо спасение. Избраният хронотоп дава възможност за експониране на различните гледни точки за човека и истинските стойности на битието. Времевите и пространствени връзки са грубо и неочаквано прекъснати от фаталния инцидент. За Робинзон времето сякаш се преобръща. Суровата, дива природа на необитаемия остров сякаш го връща векове назад в зората на цивилизацията. Животът на героя отчетливо се дели на два контрастни периода- преди и след фаталното корабокрушение. Мястото на пребиваване също се променя- преди живее сред хора, а след корабокрушението- сам. Връзката между минало, настояше и бъдеше е необходимо условие за съхраняване на здравия разум. Тя е израз на непреклонния оптимизъм на героя. За отчаяния човек времето сякаш спира. За Робинзон Крузо това не е така. Той успява да съхрани представата си за време. Дневникът, календарът с черти и резки с който отброява дните, месеците и годините прекарани на острова, както и слънчевия часовник запазват чувството за принадлежност към внезапно загубения цивилизован свят. Превръщането на обикновения младеж в съзидателна личност е резултат на разума и вродената интелигентност. Героят успява да намери правилен отговор на предизвикателствата на заобикалящата го среда и до голяма степен да облекчи живота си. Оцеляването му е плод не на случайността, а на наблюдателността, предприемчивостта и рационалната мисъл. Робинзон успява да извлече максимална полза от случайните открития. Откриването на сладките картофи, хлебното дърво, опитомяването на козите са доказателство за това как случайността може да прерасне в съзнателна дейност за промяна на неблагоприятната среда. Едно нещо помрачава щастието на Дефовия герой – самотата. Изхвърлен напълно сам на този безлюден остров, Робинзон Крузо изпитва нужда да поговори с някого, да сподели своите мисли, чувства, преживявания. Щастливият случай, чрез който героят печели другар, дава нов тласък на усърдието му и променя въобще живота му. Робинзон е изминал пътя от себепознанието до себедоказването и е придобил опита сам да бъде възпитател. Култивирал дивото място, на което е попаднал, героят е поставен пред нова задача – да приобщи новия си приятел-туземец към цивилизацията. Героят прави това със същата настойчивост както досега. Със самочувствието на възпитател, представител на по-цивилизована нация, Робинзон обучава Петкан на език и религия, като го поставя едва ли не в ролята на “роб”, а сам той се вживява в ролята на “учител” и “господар”. Дефовият герой е добър учител, но и Петкан се оказва “мислещ”. Следователно обучението не е еднопосочно и безсмислено. Напротив, то се превръща в урок и за двамата. Туземецът се цивилизова, а Робинзон открива неща, на които преди не е обръщал достатъчно внимание, не е вниквал достатъчно в тяхната същност – нещата, свързани с приятелството и привързаността. Героят с готовност предава своето знание на неукия дивак. Опитва се да подобри не само своето битие, но и битието на себеподобните си. Умението да се усвоява чуждия опит и да се предава на другите стои в основата не само на Просвещението, но и на човешкия прогрес. В романа си „Робинзон Крузо” Даниел Дефо внушава идеята, че хората сами създават света около себе си благодарение на съзидателния труд и рационалния подход към нещата. Осъзнат като емблема на човешкото, решителното, борбеното, Робинзон се възприема като доказателство за смисъла на вярата в духа на съзиданието и предприемчивостта. Той не само оцелява, той се себедоказва. Човекът независимо от обстоятелствата във времето и пространството остава човек. Това е стойностното поведение, защото е съхранен общественият модел, ценности, нравственост и принципи, идеи и качества, формиращи личността на действието, на себедоказването. Всичко това превръща Робинзон Крузо във вечен образ на съзидателната личност.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 4 =