“Робинзон Крузо” и просвещенският модел за човешка личност

Публикуван през 1719г. “ Робинзон Крузо” от Даниел Дефо е считан за първия реалистичен роман в английската литература.Създаден е по действителната история на шотландския моряк Александър Селкърк,който прекарва четири години сам на необитаем остров. Физическото и духовното оцеляване на човека е основната тема в романа “Робинзон Крузо”.Попаднал на безлюден остров , далеч от цивилизацията и обречен на самота ,героят е изправен пред дилемата – да се бори или да се примири.Примирението означава да живее доколкото му стигат припасите и да разчита на Божията милост да бъде спасен.Другата алтернатива пред него е да се бори с несгодите и природата , с неочакваните изпитания ,пред които го поставя съдбата . Робинзон открива творческите ,съзидателните сили в себе си и успява да оцелее.По този начин той съхранява човешкото у себе си.След двадесет и осем години ,прекарани на острова,героят ще се завърне в родината си като нов човек. В началото на романа , напускайки родния дом,Крузо се отказва от спокойния и материално осигурен от родителите му живот . Героят предпочита несигурния ,изпълнен с несгоди ,изненади и опасности път на приключения по мре.Дръзнал да избере сам съдбата си , той попада след корабокрушение на безлюден остров , където е принуден да се приспособи към конкретните неблагоприятни условия и да се примири с участта си н самотник.Приел съдбата си за даденост , Робинзон е твърдо решен не просто да оцелее , а и да усъвършенства своите способности и умения.,които се превръщат в реално основание да изпитва гордост. Това, което научаваме в началото за героя на историята , е , че е млад човек , изпълнен с мечти и сънища за “мачти,вълни ,корабни платна “ , че е склонен да върши ,както сам казва “безотговорни неща”. Най-лошият път , избран от Робинзон Крузо , се оказва отказът от вслушването в съветите на близките му.На родителите си,подтикващи го към равновесие и спокойно съществуване ,младият герой отговаря , че вече е на 18 години и сам ще реши какво да прави с живота си. Той се отправя ,защото обича неудържимо морето и е въодушевен от идеята да стъпи на непознати земи и да спечели богатство.Авантюристът е олицетворение на универсалния порив на човешката същност да търси граници ,за да ги преодолее,за да открие възможности отвъд предела на родителския опит.За осем години от напускането на родната Англия Робинзон предприема няколко пътешествия по море , които го превръщат в опитен моряк и търговец. В продължение на две години е пленен от пирати , от които успява да се спаси с хитрост.След това се установява в Бразилия и за четири години успява да забогатее от производството на захар.Но страстта към пътешествия и желанието за опознаване на нови светове го подтикват да участва в ново ,оказало се в последствие съдбоносно приключение. Робинзон Крузо се отправя на поредното пътуване по море до Гвинея ,където лесно може да се сдобие “ с цели купища златен пясък и други скъпоценности”.След смъртоносното за останалите моряци корабокрушение,той се озовава на безлюден остров.Попаднал на непозната земя ,той е принуден да приеме предизвикателството да се бори за оцеляването си,да измине за кратък период многовековния път на човешкото развитие от първобитното общество до цивилизацията на своя век. По време на престоя си на острова той преоткрива знания и умения , до които хората са достигнали по време на дългата си еволюция.Съобразителността и бързите реакции на ума му са водещи в трудната битка с природата.Битка ,която е отредена от съдбата ,за да изпита героя и да провери дали наистина човекът е най-висшето същество на този свят.Въпреки трудностите , Робинзон Крузо не загубва усета си за красивото ,стреми се да постигне удобства ,уют,присъщи на цивилизацията.За това говорят практическите му усилия да си направи две жилища (къща и вила ) и да ги обзаведе с всичко необходимо.Показателно е самочувствието на корабокрушенеца ,породено от неподозираните му за самия него способности ,които реализира на острова : “ Мисля , че нито един министър ,когато си е блъскал главата над важен политически въпрос ,не е израдходвал толкова умствени сили , колкото изгубих аз ,размишлявайки над голямата задача : как да въртя точилото …” На самотния остров Робинзон не само гради своя нов живот ,но му се налага и да отстоява създаденото.Битката с туземците от съседен остров внушава за пореден път , че желанието за победа и хладнокръвието са водещи за преодоляването на изпитания.Срещата с Петкан дава възможност на героя да предаде своя житейски опит и умения на дивака и да го приобщи към човешката култура.През всичките години Крузо осъзнава , че твърде честа злините са част от човешкото насилие , а не са изпратени от съдбата.До края на романа корабокрушенецът остава верен на младежката си мечта и поема отговорността за направения избор. Романът “Робинзон Крузо” утвърждава вечните човешки стойности .Робинзон проявява човешки качества : мъжество , оптимизъм,практичен ум,изобретателност.Съдбата може да бъде видяна и в символичен план :при каквито и обстоятелства да бъде поставен човек , той трябва да открия силите в себе си ,които ще му помогнат да оцелее.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen + 2 =