Ренесансовият човек – герой на поемата „Ад”

Безсмъртната творба на Данте възниква между Средновековието и Ренесанса. НА границата на две велики епохи все още господарства религиозно християнският мироглед, но устоите на феодалното общество вече се пропукват от нахлуването на новите буржоазни отношения. Заедно с тях изгряват на духовния небосклон и първите лъчи на новия хуманистичен мироглед, които възвръща интереса към земния човек и утвърждава чувствената красота на света. Не случайно определят Данте едновременно като последния поет на Средновековието и първия поет на Новото време. В основата на поемата му „Ад”, която се отличава с най-голяма, реалистична правда, стой морално-философската тема за спасението на душата. Данте разгръща тази тема в съзвучие с разпространения тогава аскетичен принцип за съзерцанието и лицезрението на „оня свят” като път за спасение на душата. Който успее да се отдаде на съзерцателен живот, мислено може да се пренесе на „оня свят” и после да разкаже това, което е видял. Разказът за възмездието ще помогне на хората да се осъзнаят и пречистят от злото. Идеята за спасението на душата не е художествено прозрение на Данте, нито е нова за средновековната литература, но при Данте тя е поставено на друго основа. Въпреки многобройните символи, алегории, богословски тънкости, читателят сякаш забравя, че това за което разказва поетът, става в царството на мрака, а си представя, че е самият живот, самата италианска действителност. И лицата, с които се среща и разговаря поетът , не са безплътни сенки, а живи хора с техните чувства, страсти и мисли. Новият ренесансов човек е показан не само в оценката на поета за човешката личност (съчувствието към Франческа и Паоло, презрението към античните творци и търсещия дух на Одисей, утвърждаването на патриота Фарината, изобличението на папите – симоняци, отрицанието на предателите), но и в чрез утвърждаване на деятелното начало, свободната воля, силата на духа, нравствени ценности като патриотизъм и гражданско съзнание. В предверието на ада проличава отношението на поета към делата на хората. Тук се намират душите на онези, които в живота са били безлично същества. Тях не приема нито адът, нито раят, защото и в греховете си, и в добрите си дела са били дребни и нищожни. В това презрително отношение се разкрива пламенният политически мъж, мислител и поет от нов тип, който има нова етична оценка за човека. Човекът според Данте трябва да бъде не само мъдър и добродетелен, но и дейна личност. Делата украсяват човека. Човешкото у човека като емоция и разум, става божествено красиво, истинско и дълбоко. Но постигането на тази тайна изисква усилия и страдание. Мисълта дълбае дебрите на непознатата човешка душевност и открива Ада на самопознанието. Този екзистенциален Ад е по-страшен от канонично божествения. Той е част от човека, но е и самият човек. Във втори кръг изкупват своята вина душите на онези, които в живота си са се отдавали на своите греховни страсти. Тук в бесен вихър се носят душите на престъпилите християнския морал в любовното увлечение. Принципите на теоцентризма са променени. Център на божественото става човекът. Като хуманист, който има ново отношение към човека, поетът оправдава любовта на Римини и Паоло Малатеста. Данте съзнава, че и двамата не са виновни, тъй като с измама Франческа и била омъжена за нелюбим човек. Той е дълбоко развълнуван от техните „жалостни беди”, сравнява ги с „два гълъба, с любов пленени” и накрая е така трогнат от състрадание , че пада като „мъртъв в безсъзнание”. Докато първите пет кръга са отделени за съгрешилите поради невъздържание – прелюбодеяние, чревоугодничество, гняв, скъперничество, разсипничество, последните четири кръга в този „задгробен пътепис” са отредени за извършилите насилие спрямо другите хора (тирани и убийци), спрямо себе си (самоубийци), спрямо бога и спрямо природата. В обширното царство на тъмнината Данте се среща с много грешници. „От разговорите, които води с тях, се разкрива неутешителна картина за положението в Италия. Данти правилно смята, че както убийството, така и самоубийството е грях. Той има среща с много други грешници и макар да рисува един въображаем, реално несъществуващ свят, читателят остава с впечатление, че това е истинският – реалният живот. Величието на творбата не е в алегоричните й значения, а в горещия дъх на Предренесансова Италия, показана от твореца. Тук е целият Данте, всеотдаен и непримирим в любовта и в омразата си, гневен и пристрастен, еднакво способен и на жестоки укори, и на възвишени чувства. Всичко, което е вълнувало Данте и неговите съвременници, е намерило място в произведението : политическите борби във Флоренция, престъпленията, извършени в името на тези борби, убийствата, бягството от отговорност, предателският неутралитет, измените и жестокостите. Моралът, който проповядва Данте в произведението си , е не толкова свързан с мъртвата католическа догма, колкото с активното светоотношение на новия човек . В този действен морал типично ренесансови добродетели като патриотизъм и гражданска непримиримост карат понякога поета да забрави за християнското смирение с личното достойнство на човека. Особено силна е омразата на твореца към разни църковни князе . папи, кардинали, архиепископи, които са били алчни за пари и богатства, живеели са в разкош, разкапвали се в разврат.Много силен гняв излива поетът към онези папи, които чрез интриги, насъсквания или пряко вмешателство са раздухали раздори и междуособни войни в отечеството му. Виждаме в кипяща кървава река, потопени до шия, убийците и тираните, в издълбани тесни каменни дупки с главата надолу и обгърнати в пламъци – папи и кардинали, използвали властта си за лични облаги, в замръзналите води на езерото Коцит, сковани стоят предателите, и дори не могат да плачат, тъй като студът замразява сълзите им … Там, където Дантевите предшественици, автори на задгробни пътешествия са намерили само тема за студено и твърде банално описание, Данте създава истински драматична творба, в която самият той е дълбоко ангажиран. На фона на една конкретна социално- историческа действителност поетът поставя за решаване въпроса за човешкото поведение и дава своята оценка, акцентувайки върху новото, с което той се противопоставя на средновековния естетически и канон-физически и духовно красив, уверен в силите си, жизнелюбив и действен

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × five =