“Ралица” – П. Славейков

Поемата Ралица е една от най-значителните психологически поеми в българската литература. В нея Пенчо Славейков разкрива образа на своята героиня , която пленява не само с физическата си красота, но и със своите морални добродетели: трудолюбие,достойнство, честност, чиста любов.Тя е с ново съзнание “надмогнало”колективно- родовото като водещ принцип или личен избор на индивидуална съдба. Новаторството на Пенчо Славейков е проявено още в самия избор на заглавие.Заглавието е лаконично, изразително и конкретизиращо. “Ралица” е име, което звучи изключително женствено и рядко се употребява във фолклорния именник. Поемата започва с поетичният разказ за най-хубавата мома в селото. Тя е една единствена,няма равна на себе си по красота . И все пак поета намира сравнение за нея. Едно определение “вечерница” и читателят е омаян от загатнатата красота на лирическия образ.Момичето е като птичка”гърлица”-хвърката, игрива и жизнерадостна.Тя е непосредствена, открита .Външния й вид е представен чрез народната песен. Всички в селото гадаят бъдещето на духовно обаятелната девойка: “блазе й с хубост,блазе,комуто на честта се падне” Хубоста плаши. Красотата на Ралица е неземна, но тъкмо нейната “изключителност” предизвиква беда.Девойката е “сиротно чедо”,защото нищетата е прокудила баща й , “ а майка й отведоха с дене кахъри в гроба”. Заможният ерген Стоичко Влаха е влюбен в Ралица, но нейното сърце я тегли към друг.Тя е привлечена от “ ваклите очи на Иво”, независимо че той е сиромах. Славейков използва метафора от фолклора за да сравни двамата влюбени”той беше строен явор столоват,тя тънка ,вита, кършена лоза”Дори ревността на Стоичко не затъмнява щастието на двамата. Той иска да подкупи Ралица със “скъпи армагани”, но чистата любов на девойката стои над всякакви дарове. Въпреки злобата и заплахите двамата влюбени се женят и са много щастливи. Ралица е приета с особена радост в семейството на Иво. Тя раздава топлина ,живот и радост,пръска около себе си слънчев огън. Много хубост и радост не е на добро според българската народопсихология.И злото не закъснява да се появи в живота на Ралица въплътено в образа на Стоичко Влаха.Именно той отнема радостта от душата й убивайки Иво Художественият образ на Стоичко Влаха поставя съвременни проблеми от морално –етично естество: за разума и чувствата, за любовта като взаимно отношение,за греха и възмездието, все модерни и вълнуващи теми не само за Пенчо Славейковото, а и за нашето време. Девойката и свекърва й са съсипани от смъртта на Иво.Те страдат ,а убиеца изчезва. Не след дълго майката на Иво умира. Ралица остава сама с огромната си мъка.Но живота продължава.Щастието сполетява момата и тя се сдобива с рожба. Това е като светъл лъч за нея и й дава сили да продължи да живее и да се бори с трудностите.Възхитителна е моралната сила на девойката.Тя се труди денонощно за да отгледа детето си. Бори се за своя живот ,откривайки смисъл във всеотдайната майчина любов.Сред море от скръб тя разкрива нравствената сила на духа си. Ралица намира утеха във “ваклите очи” на рожбата си. Любовта към детето е любов спасение.Тя преминава от съпруга към детето.Любовта й дава сила да запази своето сърце несломено и “пак оная хубава усмивка да огрее лицето й” Поемата Ралица е поема за обич и вярност отвъд гроба. Ралица – това е тъжният лик на млада и почернена жена, която черпи сила от любовта. Любовта е състояние на душата, което кара човека да се извисява, да се стреми към творчество и съзидание; кара го да се чувства щастлив, създава му усещането за хармония и покой. Жената както и всяко друго човешко същество, има правото на собствен свободен избор в любовта. Изборът „ по сърце “, осъществен от Ралица обаче е нещо много повече от знак на свободна воля, той е и акт на поемане на отговорността от страна на индивида за последствията от осъществения избор.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

14 − 13 =