П. Яворов – Маска

Посветеното на Владимир Василев стихотворение е поместено в частта “Прозрения” в книгата “Подир сенките на облаците”,а датировката го отнася към времето на пребиваването на поета в Нанси.Посвещението е направено през 1914г..когато Яворов подготвя второто издание на книгата.В него “Нирвана” е посветено на Боян Пенев,а “Песента на човека”- на д-р Кръстев.Тези посвещения са не само знаци на внимание,те сякаш свързват твореца и тримата критици в постигнатите общи за него и тях прозрения. В рамката на карнавалния сюжет стихотворението”Маска” разгръща основополагащи теми в поезията на Яворов-за търсещият себе си човек;за лицето и маската на човека;за загадъчността на страданието… Карнавалът е време и място на празничното преобръщение на света,на релативизиране на местата на сакралното и профанното,карнавалът е пространство на разюздано,неограничавано от никакви норми веселие,което може да освобождава от студенината на града,в който модерният човек болезнено усеща,че свободата сякаш му е отнета,че той е пленник,затворник. Потънал в себе си или в “свръхземните въпрости,които никой век не разреши”,лирическият субект няма сетива за буйната празничност,защото е самотен и отчужден от света.Единствено репликата на вахканкаата цели да го приобщи към празника,защото карнавалът е и веселие,буйство,в което никой не се интересува от другия,тъй като няма Друг,а има маска.Вахканката го перва”по лице с изкуствен лозов лист” и назовавайки лицето му-маска на смъртта,се атреми да пробие неговата изолираност.Още тук текстът подсказва,че изкуственото може да е много по-близо,спонтанно близо до живота,а истинското лице да бъде маска ,сигнализираща границата между живота и смъртта.Така читателят е изправен пред три възможности-да съзре лицето на човека,да види маската и да гледа лицето-маска или маската-лице.А това са различнитее измерения на сложността на проблема ,наречен човек. Подобна на “залутан слънчев лъч”,вахканката изчезва”като блян”,а човекът остава сам със сълзите си по нея и изречената от нея истина,за да осъзнае трагедията,произтичаща от това,че живота кипи.И правейки опит да проникне зад маската на деня ,той попадна във вечната нощ,защото под маската почти винаги се крие противоположното,обратното на онова,което тя показва.Лицето и маската са фигурите на човешката раздвоеност,а в онова,което съхранява тайните на битието,в “белия кивот на скрижалите” на живота,лирическият герой съзира единствено смъртта. Модерният човек живее в друг свят,който е и проекция на собствената му загадъчност,затова е толкова примамливо загадъчна женската фигура,която иска да го върне в обикновения карнавален свят-именно в своето лутане той улавя залутания слънчев лъч,който може би ще го поведе към светлината,може би ще го изведе от пространствата на вечната нощ. Но лъчът се оказва “безумен сън”,блян .След него остават изричаните в плач без сълзи или просто нареждани от човека думи,в които опитът ,изречен в плач,откритието от третата строфа,се оказва недостатъчен,за да разбере той смисъла на едно от явяванията на рицаря живот,сразител на всяка смърт:”…що значи тая маска-!”ю Този въпрос вероятно съдържа в себе си страха от другия ,страха от неопределеността-маска ли е това,кое е маска и кое същински лик? Колкото и парадоксално да изглежда,но именно карнавалът е мястото на концентриране на човека в себе си,на освобождаване от свръхнаситената пъстрота ,на ново вглеждане в себе си. И карнавалът живот тече,докато човекът,обсипван с конфети от жени,изстрадва своите въпроси и ги дъпбае ням.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 − 16 =