Пътят на Македонски – изпитание на героизма – 10-та глава на повестта “Немили – недраги”

Увод: “Немили-недраги е една от най-представителните белетристични творби на Иван Вазов. Тя е сред произведенията, които допринасят още приживе Вазов да бъде провъзгласен за патриарх на българската литература и го определя, като художник-летописец на националния ни живот. Теза: Македонски е сред най-трайния, запомнящите се образи в творбата. За разлика от Странджата, той не е идеализиран. Показан е като авантюрист, мъченик и герой. Независимо от това обаянието му е огромно, защото проявите му над всичко доминира героичния му дух. Голямата му любов към България, го прави способен да извърши подвизи. Изложение: Македонски стига до Дунавския бряг и вижда замръзналата река и всичко останало е сковано от студ. Виждат се само старите колиби, които приличат на гробове. Сякаш всичко е покрито с бяла пелена, студеният вятър вкочинява всичко. Има чернеещи се хора, които прекосяват заледения Дунав. Това е първото голямо изпитание на пътя на Македонски към България. Авторът показва другата, нова светлина на хъша, смелостта, жертвоготовността на Македонски. Задачата му е много рискована и опасна и изисква пълна концентрация и съобразителност. При преминаването на Дунава, Македонски се препотява защото знае, че само една грешка може да му струва много, но той показва своето мъжество, сила, издръжвливост, спокойствие и вяра. Няма и следа от онзи Македонски, който лъже, краде и мами. Тук виждаме един смел, упорит и събразителен борец за свобода. В тази глава има градация на изпитанията за хъша: борбата с немилостиватата природа, незамръзналата ивица вода и др. Когато вижда незаледената част от реката, Македонски закратко време е объркан и отчаян, но веднага се мобилизира и търси начин да премине. Той реши да отчупи дъска от колибите, които смята за пусти, но след като взима дъската, един едър влах излиза от колибата и иска дъската обратно, но Македонски не му обръща внимание. Упоритият влах настоява дъската да му бъде върната и Македонски му предлага два франка, но влаха ги отказва и спорът прераства във физически двубой, при който хъша убива влаха, в името на своята мисия. Македонски използва дъската за импровизиран мост, който преминава, ала преди да премине той прави нещо, което не е присъщо за него – прекръства се. Това означава, че той смята, че Бог трябва да подкрепи святото дело. Поредното изпитание на нощния скитник е да избегне срещата с караула. В последствие той разбира, че някои от крайниците му са замръзнали. Най-накрая той е в Русчук, но препятствията не свършват дотук. Той трябва да избегне охраната на града и донесе писмото до къщата на баба Тонка, където се укрива Васил Левски. След като Македонски доставя писмото, той получава своята морална награда. Заключение: С поведението си в десета глава, Македонски доказва че мъченическия живот в Браила не е унищожил пламенния родолюбец. Най-добрите черти от характера на хъша се прояват тогава, когато действията му са свързани със святото дело – борбата за освобождението на България.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

7 − one =